Решение № 15701 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2014 г.

Решение № 15701 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Петров Видов, понастоящем с местонахождение в Централния софийски затвор, срещу решение № 420 от 24.04.2014 г. по адм. д. № 161/2014 г. по описа на Административен съд - София-област, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - София-област, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. С решение № 420 от 24.04.2014 г. по адм. д. № 161/2014 г. Административен съд - София-област, VII състав, е отхвърлил жалбата на Цветан Петров Видов против решение № 03-1660#1 от 20.01.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - София-област. Съдебният акт е неправилен в частта му относно началния момент на възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Цветан Петров Видов. По първоначалното дело е било установено, че с експертно решение № 0947 от 21.06.2010 г. на ТЕЛК за психични заболявания - София-област, на жалбоподателя е била призната 90% трайно намалена работоспособност, считано от 20.04.2004 г., за срок до 1.06.2011 г. Въз основа на цитираното решение лицето е получавало две пенсии: пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО. С разпореждане от 2.11.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториалното поделение на НОИ - София-област, изплащането на пенсиите е било прекратено на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, считано от 2.06.2011 г., тъй като след изтичането на срока на цитираното експертно решение пенсионерът не се е преосвидетелствал при условията на чл. 30, ал. 3 НПОС. На 15.02.2012 г. в Регионалната картотека на медицинските експертизи е входирано под № 2676 заявление на Видов до ТЕЛК - София-област, за ново преосвиделстване - стр. 77 по първоначалното дело. Поради пребиването на жалбоподателя в Централния софийски затвор е постановено експертно решение № 0188 от 24.01.2013 г. на ТЕЛК за психични заболявания - София-град, с което на лицето е призната 70% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване за срок от три години, при начална дата на инвалидността 20.04.2004 г. С експертно решение № 0167 от 18.04.2013 г. НЕЛК е отменила последното експертно решение на ТЕЛК и е върнала преписката на ТЕЛК за ново преосвидетелстване. С експертно решение № 2353 от 19.09.2013 г. ТЕЛК за психични заболявания - София-град, отново е признала 70% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване за срок от три години, при начална дата на инвалидността 20.04.2004 г. Това решение е получено от Видов на 26.09.2013 г. и на 16.10.2013 г. той е сезирал органите на НОИ с искане за възстановяване на пенсиите му. Следователно 3-годишният срок по чл. 97, ал. 2 КСО е бил спазен, тъй като разпореждането за прекратяване на пенсиите е от 2.11.2012 г. С разпореждане от 18.11.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториалното поделение на НОИ - София-област, е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 24.01.2013 г. Не е отпусната социална пенсия за инвалидност. С обжалваното по съдебен ред решение № 03-1660#1 от 20.01.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - София-област, разпореждането е оставено в сила. Нито в разпореждането, нито в решението на директора на Териториалното поделение на НОИ - София-област, са изложени мотиви защо се приема, че възстановяването на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване трябва да е от 24.01.2013 г. Посочени са разпоредбите на чл. 97 КСО и чл. 30, ал. 4 НПОС. Както бе отразено по-горе в тези мотиви, това е датата на решение № 0188 на ТЕЛК за психични заболявания - София-град. Въпросът, дали правилно е определена началната дата на възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е правен. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че пенсията следва да бъде възстановена от датата на отпадането на основанието за спирането й, но неправилно е приел, че това е датата на издаването на експертното решение на ТЕЛК. В чл. 97, ал. 1 КСО е предвидено, че спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й, а в ал. 2 е посочено, че пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или за прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. В случая получаваната от Видов лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена с разпореждане от 2.11.2012 г., считано от 2.06.2011 г., което разпореждане е влязло в сила. С експертно решение № 0188 от 24.01.2013 г. на ТЕЛК за психични заболявания - София-град, както и впоследствие с експертно решение № 2353 от 19.09.2013 г. на същата ТЕЛК на лицето е призната 70% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване за срок от три години, при начална дата на инвалидността 20.04.2004 г. Това означава, че компетентният орган на медицинската експертиза на работоспособността - в случая ТЕЛК, е приел, че пенсионерът не е преставал да бъде инвалид, считано от 20.04.2004 г., и то с трайно намалена работоспособност над 50%, каквото е изискването на чл. 72 КСО. Съгласно чл. 71 КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Според чл. 72 КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. От съдържанието на цитираните текстове се налага изводът, че правното основание за получаване на пенсия за инвалидност е загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50 на сто, а не самото експертно решение на органите на експертизата на работоспособността, което е удостоверителен документ. В този смисъл следва да се тълкува изразът "отпадане на основанието", употребен в разпоредбата на чл. 97, ал. 2 КСО. В този смисъл са решение № 4802 от 2.04.2012 г. по адм. д. № 15819/2011 г., решение № 5936 от 30.04.2014 г. по адм. д. № 1489/2014 г., решение № 3171 от 6.03.2013 г. по адм. д. № 15297/2012 г. - всичките на Върховния административен съд, VI отделение, в които се приема, че определящо е материалноправното основание за възобновяване или възстановяване на пенсията. При това положение Видов непрекъснато е имал право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и прекратената такава трябва да бъде възстановена от датата на нейното прекратяване. Предвид изложеното, първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил подадената жалба в частта й относно началната дата на възстановяване на тази пенсия. Ето защо решението следва да бъде отменено в тази му част. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъдат отменени обжалваният акт и потвърденото с него разпореждане само в частта относно началната дата на възстановяването на пенсията, а преписката следва да бъде върната за издаване на разпореждане, с което да бъде определена начална дата на възстановяването на пенсията за инвалидност, считано от датата на нейното прекратяване. Правилно е съдебното решение в частта му относно липсата на право на социална пенсия за инвалидност, тъй като както разпоредбата на чл. 90 (отм.), така и действащата сега такава на чл. 90а, ал. 1 КСО изискват наличие на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, каквато Видов няма, предвид последното експертизиране. Разноски по делото не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,