Решение № 14836 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9336/2018 г.

Решение № 14836 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9336/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1242 от 04.06.2018 г., постановено по адм. д. № 601/17 г. Административен съд Пловдив, двадесет и осми състав, е отменил по жалба на "Нар"- ООД-гр. Хасково ревизионен акт № 261300587 от 16.07.2013 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 1064 от 14.10.2013 г. г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, в частта относно увеличението на финансовия счетоводен резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 1, т. 13 ЗКПО(отм.); във вр. с чл. 7 ЗСч и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ЗКПО(отм.); със сумата от 202 800, като намалява размера на допълнително установения корпоративен данък за 2006 г. от 78 466, 00 лв. до размер на 26 673, 63 лв., като е осъдил Д"ОДОП"-гр. Пловдив да заплати на "НАР"-ООД разноски по делото в размер на 3 790 лв. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Г. А. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции в размер на 4 166 лв. Ответното по касационната жалба дружество "Нар"-ООД – гр. Хасково чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д"ОДОП"-гр. Пловдив. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Пловдив е отменил по жалба на "Нар"- ООД-гр. Хасково ревизионен акт № 261300587 от 16.07.2013 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 1064 от 14.10.2013 г. г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, в частта относно увеличението на финансовия счетоводен резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 1, т. 13 ЗКПО(отм.); във вр. с чл.7 ЗСч и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ЗКПО(отм.); със сумата от 202 800, като намалява размера на допълнително установения корпоративен данък за 2006 г. от 78 466, 00 лв. до размер на 26 673, 63 лв., като е осъдил Д"ОДОП"-гр. Пловдив да заплати на "НАР"-ООД разноски по делото в размер на 3 790 лв. В потвърдителната част в размер на 26 673, 63 лв. като необжалвано, решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд – гр. Пловдив № 689 от 02.04.2015 г. по адм. дело № 3708/2013 г. в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 261300587 от 16.07.2013 г., издаден от С. П. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, в потвърдената и изменена с Решение № 1064 от 14.10.2013 г. на директор на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП част относно увеличение на счетоводния финансов резултат за 2006 г. на "Нар" ООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.); вр. чл. 7 от ЗСч, чл. 14 и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.); със сумата от 202 800 лева и относно намаления размер на допълнително установения за довнасяне корпоративен данък за 2006 г. от 78 466 лева до 34 995, 73 лева ведно с прилежащите лихви, както и в частта на отхвърляне на жалбата на "Нар" ООД срещу Ревизионен акт № 261300587 от 16.07.2013 г. относно установения корпоративен данък за 2006 г. в размер на 34 995, 73 лева ведно с прилежащите лихви, като делото в тази част е върнато на друг състав на Административен съд Пловдив за ново разглеждане при изпълнение на указанията, дадени с мотивите на решението. Изложени са мотиви/ чл. 70 от делото/, макар и ненужни, предвид че по този въпрос вече е формиран извод с влязло в законна сила съдебно решение/, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Съдът е възпроизвел подробно /л. 67 гръб – л. 70 от делото/ и установената фактическа обстановка по тази част от спора, констатациите и основанията на органа по приходите да преобразува финансовия резултат на дружеството за 2006 г. със сумата 202 800 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.); вр. чл. 7 от ЗСч, чл. 14 и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.); , в това число да определи задължения за корпоративен данък и лихви за забава, събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, в това число основното и допълнителното заключение /назначено съгласно дадените указания в отменителното решение на ВАС/. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно съответствие на ревизионния закон в посочената част с материалния закон са изложени на л. 71 и 72 от делото. В тази връзка съдът е преповторил констатациите на на органите по приходите да приемат, че не е налице реално извършена услуга по договора, сключен между "Приори трейдинг лимитед"- Русия и "Нар"-ООД във връзка с оглед на леки автомобили "Лада" съгласно представения протокол от 16.12.2006 г., което е дало основание да преобразуват финансовия резултат на посоченото по-горе правно основание. Съдът е изложил свои мотиви защо не възприема тази констатация на ревизионния акт, съответно, защо въз основа на събраните по делото доказателства приема, че се касае за реално извършена услуга. Систематизирани, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Въпросната услуга касае външен оглед на доставяните 1 343 бр. леки автомобили относно явни външни недостатъци и окомплектовка, като се различава от застраховката за същите автомобили, заплащана от производителя, която касае щети при превоза до България; 2. По делото са налице доказателства, които удостоверяват заплащането на сумата от 202 800 лв. съгласно сключените договорености, като това обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. 3. Приложените доказателства за обоснованост на плащането съответстват на броя на доставяните автомобили от Русия, което съставлява основен предмет на дейност на ревизираното дружество. 4. В тази връзка на отделен ред е извършена съпоставка на отделните доказателства, които са съставени относно изпълнението на договорената услуга и начина на разплащане на същата между страните по договора. 5. На основание изложеното е направен обоснован извод, че не са били законови основания да бъде преобразуван финансовия резултат на дружеството поради отклонение от данъчно облагане – отчитане на разходи за услуги, които не са реално извършени. 6. На отделен ред съдът е посочил, че независимо от изложеното към момента на постановяване на решението давността за изпълнение на публичните задължения за 2006 г. е изтекла на основание л. 171, ал. 2 ДОПК и реално не е налице възможност за неговото изпълнение, като предвид липсата на възражение за изтекла давност съдът е длъжен да се произнесе по основанието и размера на задължението съгласно чл. 160, ал. 4 ДОПК. 7. На отделно място на л. 72 от делото съдът е изложил мотиви защо приема, че размерът на корпоративния данък за 2006 г. следва да бъде определен на 26 673, 63 лв. Решението на Административен съд – гр. Пловдив в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д"ОДОП"-гр. Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд в посочената му част за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че в нарушение на материалния и процесуалния закон административният съд е приел, че е налице реално извършена услуга, по която ревизираното дружество е заплатило процесната сума от 202 800 лв., поради което не са налице основания за преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Посочва се още, че дори да се приеме тезата на съда за реално извършване на услугата, то върху заплатената сума е следвало да се удържи данък при източника по чл. 34, ал. 4 ЗКПО(отм.); , което не е било сторено. На отделен ред се прави оплакване, че в нарушение на материалния закон решаващият съд е приел, че задължението за корпоративен данък е погасено по давност, без да бъде съобразено, че изпълнението на ревизионния акт е спряно с влязло в законна сила решение на директора на Д"ОДОП" още през 2013 г. Пак на отделен ред се правят оплаквания относно размера на определения данък, респективно частта от разноските, които дължи Д"ОДОП". По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Направените оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, относно изводите на съда за реалност на извършената услуга и липса на законови предпоставки за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък, не могат да бъдат споделени. Както бе казано, производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане. При това ново разглеждане решаващият съд е съобразил дадените задължителни указания в отменителното решение на ВАС. Извършен е всестранен анализ на събраните доказателства в хода на ревизията, така и на тези, събрани при съдебното оспорване, в това число и допълнително назначената съдебно-счетоводна експертиза. На база на този анализ решаващият съд е направил обоснован извод за реалност на процесната доставка, като изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. По същество тази част от касационната жалба се изразява в преповтаряне на констатациите на ревизионния акт, които констатации са обсъдени от първоинстанционния съд. Направените оплаквания в смисъл, че ако се възприеме тезата на задълженото лице, съответното извода на съда, за реалност на услугата, то върху заплатената сумата следва да се начисли данък при източника по чл. 34, ал. 4 ЗКПО(отм.); , не могат да бъдат споделени. Самият ревизионен доклад и акт съдържат констатации, че при ревизията не са установени основания за начисляване и удържане на данък при източника по чл. 34 ЗКПО(отм.);. При това положение начисляването на такъв данък от съда би влязло в противоречие със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, установена с чл. 160, ал. 5 ДОПК. Направените оплаквания относно изводите на съда за погасяване на установеното задължение по давност са основателни. Тъй като давността не се прилага служебно, а само по възражение на задълженото лице / по аргумент на чл. 160, ал. 4 ДОПК/, при липса на такова съдът не е следвало занимава изобщо с въпроса за изтекла погасителна давност. Освен това, при наличие на спиране на изпълнението на оспорения ревизионен акт по административен ред/ за което са представени доказателства с касационната жалба/, давностният срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК не е изтекъл и приемайки друго, съдът е приложил неправилно материалния закон. По въпросът за давността няма изрично произнасяне с диспозитива на съдебния акт, поради което допуснатото нарушение се явява несъществено, като по тази част от спора следва да се съобразят мотивите на настоящето съдебно решение. Направените оплаквания относно размера на данъка, съответно определените разноски, не могат да бъдат споделени. Същите са правилно определени, макар решаващият съд да не е съобразил за каква част ревизионният акт преди това е бил влязъл в сила. След като е стигнал до краен извод за реалност на процесната услуга и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен в посочената му част, Административен съд – гр. -Пловдив е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д"ОДОП"-гр. Пловдив, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Д"ОДОП"-гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 800 лв., съгласно приложените на л. 18 – 20 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,