Решение № 13656 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2009 г.

ВАСIII отделение16.11.2009 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

Оставя без разглеждане касационната жалба на Тодора Гочева Желязкова в качеството на ЕТ "Дора- ЗМ. Е. Г. Т - Тодора Желязкова" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив срещу решение № 355 от 31.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1031/2006 г. от Пловдивския окръжен съд и Прkкратява производството по делото в тази част. Оставя в сила решение № 355 от 31.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1031/2006 г. от Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13656 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ф. Мичева, в качеството й на пълномощник на Велин Георгиев Дюкенджиев - ЕТ "Велин Дюкенджиев" и на адв. Ф. Мичева и адв. М. Пишмишева, в качеството им на пълномощници на Тодора Гочева Желязкова - ЕТ Дора - ЗМ. Е. Г. Т" срещу решение № 355 от 31.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1031/2006 г. от Пловдивския окръжен съд. В жалбата се обосновават отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски по делото. Ответникът - община гр. Пловдив не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата на Тодора Гочева Желязкова ЕТ "Дора - ЗМ. Е. Г. Т - Теодора Желязкова" и за неоснователност на жалбата на Велин Георгиев Дюкенджиев - ЕТ "Велин Дюкенджиев". Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба на Тодора Гочева Желязкова ЕТ "Дора-ЗМ. Е. Г. Т - Тодора Желязкова" е процесуално недопустима и ще следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част - да се прекрати, тъй като същата е депозирана след изтичането на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Видно от приложените по делото доказателства съобщението, че решението с мотивите на съда от първата инстанция е изготвено (л. 160), е получено лично от Тодора Желязкова на 20.11.2008 г. Четиринадесетдневния срок за обжалването му, съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК, е изтекъл на 4.12.2008 г. - четвъртък, в края на присъствения ден. Касационната жалба е заведена в деловодството на решаващия съд с вх. № 28498 на 5.12.2008 г., като няма данни същата да е изпращана по пощата - липсват както отбелязване, така и пощ. плик. Касационната жалба на Велин Георгиев Дюкенджиев - ЕТ "Велин Дюкенджиев" е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение жалбата на Велин Георгиев Дюкенджиев - ЕТ "Велин Дюкенджиев" срещу заповед № ОА-1568 от 7.07.2006 г. на кмета на община гр. Пловдив е отхвърлена като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел за установено, че терен - публична общинска собственост с площ от 34 кв. м се държи от Велин Дюкенджиев без правно основание след 1.06.1999 г., когато е изтекъл срока по § 7 от ПЗР на ЗОбС (публ. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.). Приел е още, че с писмо № 9400-13727 от 21.04.2004 г. (л. 75) наемателят на общинския терен е бил уведомен, че договорът му за наем, сключен на 30.12.1992 г., е с изтекъл срок и държи имота без правно основание, като следва да го освободи в едномесечен срок от получаване на писмото доброволно. Заплатените от Дюкенджиев суми след изтичането на предизвестието ще бъдат третирани не като наем, а като обезщетение по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Съдът е приел за правно илеревантно обстоятелството, че върху терена има изграден метален павилион с редовни строителни книжа. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Възражението, че по делото не са приложени доказателства, от които да е видно че уведомителното писмо № 9400-13727 от 21.04.2004 г. е получено от Велин Дюкенджиев се прави за първи път в настоящата инстанция, поради което е недопустимо. Оспорването на подписа върху приложената по делото обратна разписка, от която е видно, че същото писмо е получено на 26.04.2004 г. от адресата Дюкенджиев е следвало да бъде проведено пред първоинстанционния съд. Неоснователно касаторът твърди, че съдът не е обсъдил в мотивите си писмо изх. № 9400-13727 от 21.04.2004 г., съставено осем години след изтичането на срока по § 7 от ПЗР на ЗОбС. Няма спор, че по силата на правната норма сключените като "безсрочни" договори за наем на общинска собственост се трансформират в срочни след влизането в сила на ЗОбС, т. е. след 1.06.1996 г. Това е валидно както за касатора, така и за всички наематели на имоти - общинска собственост. Не е предмет на делото и не може да се обсъжда обстоятелството по какви причини общината гр. Пловдив не е стартирала процедурата по чл. 238 от ЗЗД по-рано, а едва през 2004 г. Същественото в случая е, че уведомителното писмо има характера на предизвестие по смисъла на чл. 238 от ЗЗД, който гласи: "Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано". Следователно, с писмото собственикът на терена - общината гр. Пловдив е заявила на наемателя Велин Георгиев Дюкенджиев - ЕТ "Велин Дюкенджиев" волята си да прекрати едностранно договорните отношения. По тази причина след изтичането на едномесечния срок, в който наемателят може доброволно да освободи терена, той заплаща не наемна цена за ползван на правно основание имот, а обезщетение по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Правилно съдът е приел за правно илеревантно за спора наличието на метален павилион в терена, изграден с редовни строителни книжа, издадени по реда на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.). Съгласно ал. 4 на цитирания текст главният архитект на общината, по изключение и във връзка с временни нужди, разрешава в незастроени терени да се изграждат такива временни постройки със съгласието на собственика (държавата, общината или физ. лице). В разрешението следва да се отбележи срокът на ползването им, след изтичането на който или при завземане на терена за предвидено по плана строителство, временните постройки се събарят от ползувателя им без да се заплащат. По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноските следва да останат в тежест на касатора. Водим от изложеното и на основание чл. 215, т. 3 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1