Решение № 4625 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2016 г.

Решение № 4625 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Т. Д. П. от гр. С. против решение № 951 от 18.02.2016 г., постановено по адм. д. № 9188/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Столична община за присъждане на обезщетение в размер на 16000 лв за причинени му неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия и отказ на общинската администрация да прави разходи за поддържане на общите части на бл. 5 и 6 в район "И.", в които има общински жилища за периода от 30.06.2012 г. до 27.05.2015 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, Т. П. се явява лично. Поддържа касационната жалба, а по същество моли атакувания съдебен акт да бъде отменен като неправилен по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът, Столична община, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно определение № 4033/21.07.2015 г. по адм. д. № 5125/2015 г. по описа на АССГ, предмет на спора по адм. д. № 9188/2015 г. по описа на АССГ е исковата претенция на Т. П. срещу Столична община за обезщетение от 16 000 лв за неимуществени вреди- чувство за тормоз и усещане, че спрямо него се упражнява санкция при упражняване на конституционното му право да участва в обществения живот чрез подаване на молби, жалби и сигнали, причинени му в периода 30.06.2012 г. - 27.05.2015 г. от фактическите действия на служители на общинската администрация, изразяващи се в твърдение на лъжи или подаване на грешна информация /съответно бездействие да се даде на ищеца вярната информация/ относно това кой дължи средства за ремонт на общите части на етажна собственост, в която общината е собственик на част от апартаментите - наемателите или собственикът - СО. Административният съд е отхвърлил иска като е приел, че не са налице елементите от сложния фактически състав на отговорността на СО за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не се установява наличието на незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на служителите на общинската администрация, не се доказва по съответния ред и реалното настъпване на претендираните вреди. Въпреки, че по делото са представени поне две писма, адресирани до ищеца - съответно от 3.01.2013 г. и 27.01.2014 г., с които СО твърди, че разходите за ремонт на общи части в ЕС с апартаменти - общинска собственост, се дължат по силата на договорите за наем от наемателите, а не от собственика СО, АССГ е приел, че тези писма не съставляват нито твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически действия и/или бездействия на общински служители, нито нищожни индивидуални административни актове, каквито твърдения ищецът също навежда. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 17 от ЗОС, чл. 231 от ЗЗД и чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, административният съд е заключил, че собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации и оборудване съразмерно с притежаваните идеални части от общите части на сградата. Съдът е приел, че съдържащата се в утвърдения образец на договор за наем на имот - общинска собственост /Приложение № 5 към чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община/ клауза и разходите за основен ремонт на общинското жилище да са за сметка на наемателя, се отнася само за ползваното жилище, но не и за задълженията за поддръжка на общите части на етажната собственост, които са за сметка на собственика СО. Но и в този случай, според АССГ, не са налице материалноправните предпоставки на отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като, изразявайки становището си в цитираните по-горе писма за това дали дължи или не суми за поддръжка на общите части, СО действа не като административен орган, а като собственик на жилища в ЕС. В. от горното, административният съд е приел, че в този случай сумите за ремонт на общите части на ЕС могат да се търсят от СО по общия гражданско-правен ред, но не и по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка АССГ е стигнал до извода, че липсва първата от материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не са налице незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административен орган, издадени или извършени от него при упражняване на административна дейност. Отделно от гореизложеното съдът е изложил и мотиви за липсата на реално настъпили за ищеца неимуществени вреди от вида на твърдените от него, доколкото настъпването им не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от страна на претендиращия ги. Такова доказване ищецът не е провел по делото. По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло исковата претенция на Т. П. и е осъдил същия да заплати на СО разноски за производството по ЗОДОВ в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение. Съдебното решение на АССГ в отхвърлителната му част е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развития от административния съд правен извод за това, че изразените в двете писма на СО становища кой дължи разноските за ремонт на общите части на ЕС- наемателите на общинските жилища или собственикът - Столична община, не съставляват нито фактически действия и/или бездействия, нито индивидуални административни актове, извършени от административен орган при и по повод осъществяване на административна дейност. Становището на СО, съдържащо се в цитираните по-горе две писма до Т. П., макар и неотговарящо на законовите разпоредби, е изразено от общината в качеството й на собственик на общинските апартаменти, но не и в качеството й на административен орган при и по повод отношения на власт и подчинение, поради което вредите от него не могат да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновано в този смисъл административният съд е препратил ищеца към общия исков ред по ГПК, по който етажните собственици могат да претендират разходите за ремонт на общите части на ЕС, дължими от СО в качеството й на притежател на апартаменти - общинска собственост. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика, доколкото отговорността на СО в качеството й на собственик на апартаменти в ЕС е аналогична на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от експлоатацията на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините. По отношение отговорността на държавата и общините във втория случай е налице влязло в сила ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС по съвместно т. д. № 2/2014 г., съгласно т. 3 от което делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища. Решаващите мотиви на пленума на съдиите от двете върховни съдилища по този въпрос са следните: държавата и общините в случая не действат като орган на власт, а възникналата в случая връзка с увреденото лице е облигационна - връзка: собственик - ползвател, която се урежда по реда на ЗЗД пред общия съд. Обосновано АССГ е заключил, че по делото не се доказва и реално настъпване на твърдените от Т. П. неимуществени вреди, доколкото същият не е ангажирал по делото каквито и да било доказателство за изживените от него негативни емоции, усещане, че е тормозен и санкциониран от страна на органите на общинската администрация по повод цитираните по-горе писма до него и т.н., а по закон настъпването на тези неимуществени вреди за ищеца не се предполагат. По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение в отхвърлителната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Доколкото с касационната си жалба П. атакува съдебното решение както в отхвърлителната му част, така и в частта му, в която същият е осъден да заплати на СО съдебни разноски за съдебното производство в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение, то ВАС в настоящото касационно производство следва да се произнесе по законосъобразността на съдебното решение и в частта му за разноските. Неправилен е изводът на АС - С. град за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение