Решение № 8632 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4713/2011 г.

Решение № 8632 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4713/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Кмета на Столична община - район "Искър", подадена чрез процесуалния му представител за отмяна на влязлото в сила решение от 05.06.2007 г., постановено по адм. дело № 632/2007 г. от III-Г състав на Софийски градски съд, Административно отделение. Молителят е посочил като правно основание чл. 239, т. 4 АПК наличие на влязло в сила решение, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Ответникът - ЕТ "Сунгурларе 54- Стою Апостолов" в представено писмено възражение и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на молбата, като алтернативно твърди и недопустимост на същата. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е допустимо процесуално. Наведеният довод от процесуалния представител на ответника за недопустимост на искането, като подадено след срока по чл. 240 АПК е неоснователен. Решението, чиято отмяна се иска е било обжалвано по касационен ред пред ВАС, за което е било образувано адм. дело № 5753/2010 г., което е прекратено с определение, постановено на 23.11.2010 г. Определението е оставено в сила на 21.01.2011 г. от петчленен състав на ВАС, с определение, постановено по адм. дело № 15922/2010 г. и следователно едва на 21.01.2011 г. окончателно за страните е станало ясно, че решение от 05.06.2007 г., постановено по адм. дело № 632/2007 г. от III-Г състав на Софийски градски съд е влязло в сила. Обстоятелството, че касационното производство пред ВАС е прекратено поради приетото с § 73 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, обн. в ДВ бр. 87 от 05.11.2010 г., в сила от 09.11.2010 г., не води до обратен извод. Безспорно, решението, чиято отмяна се иска, от дата на влизане в сила на изменението на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, попада в категорията на решенията, неподлежащи на касационно обжалване, но реално, доколкото е имало висящо производство по касационна жалба същото е добило статут на окончателно едва с влизане в сила на определението за прекратяване на касационното производство - 21.01.2011 г. Молбата за отмяна е подадена на 22.02.2011 г., при което същата е в срока, предвиден по чл. 240, ал. 2 АПК и е процесуално допустима. По същество е неоснователно поради следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е постановено на 05.06.2007 г. по адм. дело № 632/2007 г. Софийски градски съд (СГС) Административна колегия, с което е отменен по жалба на ЕТ "Сунгурларе - 54- Стою Апостолов" отказ на главния архитект на СО-Район "Искър", обективиран в писмо изх. № 70-00-76/04 от 20.02.2007 г. Административният акт е постановен по повод искане на едноличния търговец "за регистриране на строеж от пета категория "цех за производство на хляб и закуски" - ж. к. Дружба-2", кв. 15". Същевременно, към момента на постановяване на горепосоченото решение е било налице влязло в сила решение, постановено на 13.06.2005 г., по адм. дело № 1888/2005 г. по описа на СГС, Административна колегия, IIIА състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Сунгурларе 54- Стою Апостолов" срещу отказ, обективиран в писмо № 70-00-76 от 13.06.2005 г. на Главния архитект на СО-район "Искър" да му бъде издадено на удостоверение за въвеждане в експлоатация на същия обект - "Цех за производство на хляб и закуски, магазин и кафе-аперитив", находящ се в гр. София, ж. к. "Дружба-2", кв. 15. От така установеното от фактическа страна безспорно се установява, че и в двата случая административното производство е било образувано по заявления на едно и също лице, адресирани до един и същ административен орган, съдържащо едно и също искане - да се регистрира един същи обект като строеж, респективно съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗУТ, да се въведе същият в експлоатация, но по тях са постановени два отделни административни акта, като всеки от тях е бил проверен за законосъобразност по съдебен ред самостоятелно. С по-ранното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу отказа на Главния архитект на СО-район "Искър" да бъде издадено на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект "Цех за производство на хляб и закуски, магазин и кафе-аперитив", находящ се в гр. София, ж. к. "Дружба-2", кв. 15 по искането му от 06.06.2005 г., а с това, чиято отмяна се иска, е отменен отказът на Главния архитект на СО-район"Искър" по заявлението на едноличния търговец от 20.02.2007 г. да регистрира и въведе в експлоатация същият обект. От така установеното настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 АПК. Макар производството по двете съдебни дела, цитирани по горе, да е било между едни и същи страни, двете съдебни решения са постановени по жалби на ЕТ "Сунгурларе 54 - Стою Апостолов" срещу два различни административни акта, от което следва, че съответно исканията и основанията на двете съдебни решения са различни. Обстоятелството, че и двата акта са постановени от един и същ орган по искания на едноличния търговец за регистриране и въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177, ал. 1 ЗУТ, на един и същи обект, не води до извод за наличие на идентичност на искането и основанието по двете съдебни производства, тъй като предмет на всяко от тях е бил контролът за законосъобразност на конкретен административен акт, който е различен за всяко от съдебните производства. Отделен е въпросът, доколко при наличие на потвърден от съда административен акт - този от 13.06.2005 г., с който е отказано на търговеца регистриране на строежа и въвеждането му в експлоатация Главния архитект на СО-Лайон "Искър" е следвало да постановява втория акт - този от 20.02.2007 г., предмет на съдебното производство по адм. дело № 632/200 г. на СГС, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 2т. 1 АПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 предл. първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия