Решение № 1255 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12010/2010 г.

Решение № 1255 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12010/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Сектор - София при РДНСК Югозападен район против решение № 2462/19.07.09 г. по адм. д. № 7056/09 г. по описа на Административен съд София град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Илия Борисов Чулев, Антонина Чулев, Иван Тодоров Иванов, Галина Георгиева Йосифова и Боян Георгиев Рашков, представлявани от адв. Радева, в писмен отговор и в съдебно заседание поддържат доводи за неоснователност на касационната жалба, пледират обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащо на касационно оспорване съгласно чл. 217, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ решение, неблагоприятно за подалата я страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, състав на Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-СО-71/4.09.09 г. на началника на сектор "СК" при Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 и 4 ЗУТ строеж "Пристройка към жилищна сграда на три етажа" в УПИ ХIV-919, кв. 54, м. Владая, по плана на гр. София в "частта навлизаща в УПИ ХIII-920, кв. 54". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че констатацията относно ситуирането на сградата в съседния урегулиран поземлен имот, възприета въз основа на представеното от лицето, подало сигнала, контролно заснемане, не обосновава несъответствие с подробния устройствен план, както и отклонение от одобрения инвестиционен проект, тъй като е в параметрите на допустимата грешка. В тази връзка съдът се е позовал на неоспореното от страните и прието по надлежния процесуален ред писмено заключение на в. л. инж. Димитров, при изготвянето на което експертът е констатирал наличието и на други геодезически заснемания на имотите, дали резултати, различни от заснемането, ползвано от административния орган, както и, че регулационната граница между двата имота не съвпада с кадастралната такава и е налице спорна площ от 12 кв. м. Относно определянето на частта от строежа като незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ съдът, като е установил липсата на конкретни констатации и мотиви, е обосновал извод за незаконосъобразността на заповедта и в тази й част. Независимо от изложените установявания и правни изводи, правилни по същество, при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд констатира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, изразяващо се в необоснована констатация относно валидността на процесната заповед. Компетентен съгласно чл. 220, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ да издава заповеди от категорията на процесната е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ или упълномощено от него длъжностно лице. С приложената на л. 58 Заповед № РД-13-182/29.05.07 г началникът на ДНСК е делегирал законовото си правомощие на началниците на Регионалните дирекции за национален контрол /РДНСК/, предвид което изводът за валидност на оспорената по делото заповед, издадена от началник сектор "СК" - Столична РДНСК, при липсата на данни за издаването й в хипотезата на заместване, е необоснован и незаконосъобразен. Неприлагането към административната преписка на надлежно издадена заповед за заместване или за делегиране на правомощието по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, което е в задълженията на административния орган, налага извод да липсата на такава заповед. Ето защо оспореният в производството административен акт като издаден от некомпетентен орган се явява нищожен. Горното налага отмяна на решението като неправилно и постановяване ново, с което се обяви нищожността на обжалваната заповед. Този извод се налага независимо от резултата на първоинстанционното решение, с което правните последици на заповедта са отстранени с отмяната й, тъй като първоинстанционният съд е длъжен като провери законосъобразността на административния акт служебно на основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, при установявания, даващи основание за нищожност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт да постанови решението си на по-тежкото основание. Независимо от резултата на касационната проверка претенцията на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, тъй като по делото липсват доказателства, че договореното по Договор за правна защита и съдействие с дата 10.09.10 г. възнаграждение на пълномощника, адв. Радева, в размер на 300 лв. е реално заплатено. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,