Решение № 7383 от 05.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2009 г.

Решение № 7383 от 05.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Общинска служба "Земеделие", гр. Монтана, против решение от 2.12.2008 г., постановено от Районен съд - Монтана по адм. д. № 10/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдебното решение от 26.01.2007 г. на Районен съд - Монтана по гр. д. № 621/2006 г. е изпълнено и в това производство на съдебен контрол подлежи само равностойността между признатото и получено обезщетение. Касаторът твърди, че в случая цялата процедура по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е спазена и е издадено допълнително решение № 24Б от 7.03.2008 г., което първоинстанционният съд не е взел предвид. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и недопустимо. По делото е подадена и частна жалба против определението по горепосоченото дело от 30.12.2008 г., с което ОСЗ - Монтана е осъдена да заплати разноски на Михаил Младенов Йоцов в размер на 50 лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът - Михаил Младенов Йоцов от гр. Монтана оспорва касационната жалба с писмен отговор и развива тезата, че пазарната цена на имота му е 750000 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение, защото то не е съобразено с представените от ОСЗ - Монтана доказателства, в частност с решение № 24Б от 7.03.2008 г., с което ОСЗ - Монтана е предвидила обезщетение за наследниците на Младен Васев с 220 компенсационни бонове на стойност 220 лв., каквато е стойностната разлика, констатирана от експертизата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете жалби на ОСЗ - Монтана за процесуално допустими - подадени от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 211, ал. 1 от АПК и чл. 230 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение от 02.12.2008 г. е отменено решение № 32/7.03.2008 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Монтана (сега ОСЗ) по преписка № 24088 от 29.03.2000 г., с което наследниците на Младен Йоцов Васов са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 4.695 дка. земеделски земи на обща стойност 1967 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Белотинци, с поземлен имот от ОПФ № 022415 по плана за обезщетяване, представляващ нива от 4.695 дка, пета категория, в м. "Около село" на стойност 1967 лв. и ОСЗ - Монтана е осъдена да заплати на Михаил Младенов Йоцов 60, 50 лв. - реализирани в производството разноски. За да достигне до този резултат Районният съд - Монтана е констатирал въз основа на приета и неоспорена съдебно-оценителна експертиза, че стойността на предоставения от ОСЗ - Монтана имот № 022415 по плана за обезщетяване с площ 4.695 дка. възлиза на 1747 лв., а наследниците на Младен Йоцов Васов би трябвало да са обезщетени чрез предоставяне в собственост на земеделски земи на стойност 1967 лв., поради което вещото лице е направил заключение, че няма съответствие между реално дадения имот в стойност по отношение на това, което е определено от ОСЗ - разликата в стойностите е 220 лв. Оттук първоинстанционният съд е извел верен извод за несъответствие между признатото и получено обезщетение, което обосновава незаконосъобразност на атакуваното в това производство решение № 32/7.03.2008 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - Монтана. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Районният съд - Монтана е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото с мотивите на обжалваното решение точно е установено, че с решение № 24/29.03.2000 г. на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ПК - Монтана е определила на наследниците на Младен Йоцов Васов право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост със земя и/или компенсационни бонове на обща стойност 4800 лв. за 5 дка земеделска земя. С влязло в сила решение № 24-3/14.05.2001 г. ПК - Монтана е определила на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за наследниците на Младен Йоцов Васов обезщетение със земя на стойност 1967 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 2833 лв. = 2833 лв., като е вписано, че въз основа на това решение се издава решение за обезщетяване със земя по чл. 27а от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд правилно е констатирал въз основа на приложената преписка, че с решение № 32/26.04.2006 г. ОСЗГ - Монтана е обезщетила наследниците на Младен Йоцов Васов чрез предоставяне в собственост на 4.695 дка. земеделски земи на обща стойност 1967 лв., в землището на с. Белотинци - поземлен имот от ОПФ № 022415 по плана за обезщетяване, представляващ нива от 4.695 дка, пета категория, в м. "Около село" на стойност 1967 лв. Михаил Младенов Йоцов е оспорил визираното решение и то е отменено като незаконосъобразно с решение № 26.01.2007 г., постановено от Районен съд - Монтана по гр. д. № 621/2006 г., поради установена неравностойност между определеното и получено обезщетение. Това решение е влязло в сила на 7.03.2007 г., но ОСЗГ - Монтана вместо да го изпълни и да определи съответстващо обезщетение е издала на същата дата процесното решение № 32/7.03.2008 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Монтана (сега ОСЗ) по преписка № 24088 от 29.03.2000 г., с което наследниците на Младен Йоцов Васов са обезщетени отново чрез предоставяне в собственост на 4.695 дка земеделски земи на обща стойност 1967 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Белотинци, с поземлен имот от ОПФ № 022415 по плана за обезщетяване, представляващ нива от 4.695 дка, пета категория, в м. "Около село" на стойност 1967 лв. Следователно на наследниците на Младен Йоцов Васов е определено обезщетение със земя идентично с обезщетението, относно което съдът вече се е произнесъл в съдебното си решение със сила на пресъдено нещо относно неравностойността на обезщетението. В касационната жалба се развива тезата, че съдът не се е съобразил с приложеното към преписката решение № 24Б от 7.03.2008 г., с което ОСЗ - Монтана е предвидила обезщетение за наследниците на Младен Васев с 220 компенсационни бонове на стойност 220 лв. Решаващият съдебен състав счита, че посоченото решение не променя правните изводи на съда и не се отразява на законосъобразността на обжалваното решение. В производството по реда на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се преценява равностойността на признатото и реално полученото обезщетение със земя, а решение № 24Б от 7.03.2008 г. не е издадено на правно основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и има за предмет определяне на парично обезщетение. От решаващо значение е обстоятелството, че е налице влязло в сила решение № 24-3/14.05.2001 г., с което ПК - Монтана е определила на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за наследниците на Младен Йоцов Васов обезщетение със земя на стойност 1967 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 2833 лв. = 2833 лв. Налице е необжалван стабилен административен акт, с който окончателно е определена стойността на имотното обезщетение със земя и е недопустимо неравностойността при определяне на това обезщетение да се компенсира с друг вид обезщетение - с ПКБ. Ако евентуално ОСЗ - Монтана е в невъзможност да определи равностойно обезщетение със земеделска земя на стойност 1967 лв., тогава би следвало първо да отмени решението си по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ с № 24-3/14.05.2001 г., като проведе законовата процедура, регламентирана в чл. 99 и сл. от АПК за възобновяване на административното производство и едва след влизане в сила на новия акт, следва да се пристъпи към издаване на решение с правно основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. Относно предявената от ОСЗ - Монтана частна жалба против определението от 30.12.2008 г. по адв. д. № 10/2008 г., Върховният административен съд счита, че е основателна. С оспореното определение в производство по чл. 248, ал. 1 и сл. от ГПК Районният съд - Монтана е осъдил ОСЗ - Монтана да заплати на Михаил Младенов Йоцов от гр. Монтана сумата 50 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор за правна помощ, в който е вписана като внесена сума - 50 лв., но в нито едно от съдебните заседания не се е явил адвокат да представлява жалбоподателя. Освен това по делото няма данни адвокат да е изготвил някакъв документ - жалба, становище или възражение. От текста на приложения договор за правна помощ е видно, че с дата 25.11.2008 г. и в него е вписано, че е за жалба срещу решение № 32 от 2008 г. Безспорно е, че жалбата срещу горепосоченото решение е от 8.04.2008 г., от което следва, че при сключване на договора за правна помощ на 25.11.2008 г. при приключване на делото пред Районен съд - Монтана, такава жалба не е изготвена от адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение