Решение № 5316 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2017 г.

Решение № 5316 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "К. К." АД, ЕИК *********, чрез упълномощения адв. С. С., срещу решение № 1810/20.03.2017 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 8501 по описа за 2016 г., поправено с решение от 21.06.2017 г. по същото дело, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221715007744-091-001/26.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора с писмени доказателствени средства, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза, са установени предпоставките на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС от ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС за ползване на право на приспадане на данъчен кредит. Настоява, че лекият автомобилът, с чието вътреобщностно придобиване е обвързано установяването с РА на задължение за ДДС, е отреден за последваща продажба и представлява търговска наличност. Аргументира се с липсата на начислявани амортизации за него и на отчетени разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски по списък. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез упълномощения юрк. Арнаудова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 880 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Оспорената пред АССГ част от РА е относно установените в тежест на "Кристофф кепитъл" АД задължения за ДДС в размер 10 561,48 лева за данъчен период м. 03.2015 г. с лихви за забава в размер 1 110,63 лева. Органите по приходите са установили, че в този данъчен период ревизираното лице не е декларирало вътреобщностно придобиване на лек автомобил втора употреба марка Мерцедес Е 350 и не е начислило ДДС, като не е съставило протокол по чл. 117 ЗДДС, който да отрази в СД и в дневника си за продажбите. С РА на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84 и чл. 63, ал 4 ЗДДС е начислен ДДС върху ДО 52 807,41 лева, представляваща левовата равностойност на 27 000 евро - продажната цена на превозното средство по издадената на 19.03.2015 г. от JURGENS с VIN DE 244133473 фактура. Не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по ВОП с позоваване на ограничението за леки автомобили по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и отхвърляне като неприложимо на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС заради отчитането от ревизираното лице на стоката първоначално по сметка 205 "Транспортни средства", а впоследствие по сметка 304 "Стоки", което изключвало предназначаването й за препродажба. С оспореното решение съдът е приел за законосъобразно извършеното начисление на ДДС за извършеното ВОП на употребяван лек автомобил. Към установените факти съдът е отнесъл придобиването от жалбоподателя на употребявания автомобил с доставчик данъчнозадължено лице от друга държава членка, за което доставчикът е издал фактура от 19.03.2015 г. без получателят да е издал данъчен документ по чл. 117 ЗДДС и да е начислил данъка; при придобиването му автомобилът е заведен първоначално по сметка 205, а според заключението на ССЕ впоследствие се води по сметка 3041 - Стоки на склад; за 2015 и 2016 г. за колата не са начислявани амортизации и не са отчитани във връзка с нея разходи за ремонти, горива и др.; на 05.11.2015 г. е взето решение на Съвета на директорите на "Кристофф кепитъл" АД придобитите след 01.01.2015 г. автомобили да са предназначени само за последваща продажба; по разпечатки от Интернет сайтове има обяви за продажба на автомобила от м. 12.2016 г. В решението са споделени правните изводи на органите по приходите, че жалбоподателят е субект на задължението за начисляване на ДДС по ВОП и не е изпълнил задълженията си по начисляването, като правото му на приспадане на данъчен кредит е ограничено от чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, без ограничението да е преодоляно от изключението по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Решението е неправилно. Пред първоинстанционния съд не се е спорило по фактите. Жалбоподателят /сега касатор/ е получател по ВОП и не е изпълнил публичноправните си задължения по начисляването на данъка. По силата на чл. 84 ЗДДС данъкът е изискуем от осъществилото придобиването лице, което го начислява с издаването на протокола по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС, включването на размера на данъка в СД и отразяването на документа в дневника за продажбите /чл. 86, ал. 1, т. т. 1 - 3 ЗДДС/. Спорът е за съществуването на право на приспадане на данъчен кредит. Правото не е упражнено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗДДС. Това не препятства зачитането му, дори когато получателят не е спазил изискванията на чл. 117 и чл. 72 ЗДДС, стига доставката да не е укрита и за нея да са налични данни в счетоводството на получателя - чл. 73а, ал. 1 ЗДДС. Пропускът да се състави данъчният документ не сочи на укриване на доставката, тъй като това би направило неприложима разпоредбата на чл. 73а, ал. 1 ЗДДС - несъществуващият данъчен документ няма как да бъде отразен в дневника за продажбите, та неотразяването му да е проява на укриване, а пропускът се преодолява с намесата на органите по приходите по сезиране на данъчнозадълженото лице чрез промяна на резултата за съответния данъчен период - чл. 73а, ал. 2 във вр. с чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС. За доставката съществува информация в счетоводството на придобиващия. Първоначално автомобилът е заведен като ДМА в сметка от гр. 20, като транспортно средство в сметка 205. Така стоката е отредена за стопанската дейност на данъчнозадълженото лице. За това й предназначение с аргумент от дефиницията за ДМА по т. 2 от СС № 16 - Дълготрайно материални активи е приложимо ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, тъй като притежава качеството лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В рамките на данъчната 2015 г. е осъществено отписване на актива заради трансформирането му в стока - т. 11.2, б. "в" от СС № 16. Не е необходимо първоначалното записване като ДМА да е било сгрешено, та да се изправя счетоводна грешка, за която да се уведомява приходната администрация с арг. от чл. 75, ал. 3 и ал. 4 ЗКПО. При трансформиране на актива в стока с цел последваща продажба не се отчита печалба, като цената на стоката е балансовата стойност на актива /цитираната разпоредба на т. 11.2, б. "в" от СС № 18/. В случая балансовата стойност е стойността на придобиване, тъй като съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не са начислявани амортизации. С трансформирането на актива в стока е приложимо изключението по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДДС от ограничението по ал. 1, т. 4 на същата разпоредба, тъй като трансформираният в стока актив е отреден за препродажба. С арг. от чл. 73а, ал. 2 във вр. с чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС и чл. 73а, ал. 1 ЗДДС и без данъчнозадълженото лице да е спазило изискванията на чл. 72 ЗДДС правото на приспадане се упражнява в периода, в който данъкът е станал изискуем, като органите по приходите следва да променят резултата на лицето за периода. С признаването на право на приспадане на данъчен кредит в размера на начисления с РА данък в данъчен период м. 03.2015 г. резултатът за периода остава съответен на декларирания от касатора, т. е. не съществува основание за определяне на допълнителни задължения. С оглед на изложеното първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени РА № Р-22221715007744-091-001/26.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С. в частта относно установените в тежест на "Кристофф кепитъл" АД задължения за ДДС в размер 10 561,48 лева за данъчен период м. 03.2015 г. с лихви за забава в размер 1 110,63 лева. С оглед изхода от касационното обжалване на касатора се следват деловодни разноски в претендирания по списък размер от 2 475 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение