Решение № 6230 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4489/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. А. К. от гр. Карлово, подадена чрез процесуалния представител адв. Хамбарлийски, срещу решение 1740 от 21.02.2025 г., постановено по адм. дело 2638/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-328 от 24.03.2023 г. на кмета на Община Карлово и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Карлово, редовно призован, чрез процесуалния представител юрк. Трифонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Г. К. срещу заповед РД-328 от 24.03.2023 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Панелен гараж, изграден в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2734 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, съответстващ на УПИ I за жилищен комплекс, кв. 121 по регулационния план на гр. Карлово. В мотивите на заповедта е посочено, че за процесния строеж няма издадено разрешение за строеж, не е одобрен инвестиционен проект, нито е издавано съгласувателно становище, поради което същият се установява като незаконен, както и че същият не отговаря на условията за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, както и предвид на това, че процесният строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Прието е от съда също така, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът приема за безспорно в случая, че се касае за гараж, който по смисъла на закона представлява постройка на допълващо застрояване за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди, поради което именно това негово предназначение го определя като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не като преместваем обект, независимо от характеристиките му - дали може да се премести на друго място в цялост или дали изменя субстанцията на терена. Според съда в случая не е налице нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК предвид на представеното по делото нареждане Ж-179/14.05.1996 г. на кмета на Община Карлово, тъй като не се установява идентичност между предмета на това нареждане и този по оспорената заповед, както и влизането в сила и евентуалното неизпълнение на издаден административен акт по реда на ЗТСУ /отм./ не прегражда възможността за установяване наличието на незаконно строителство по реда на ЗУТ на собствено правно основание при съобразяване на настъпилите промени в регулаторните режими за застрояване. От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно, че през 1993 г. на дворищната регулационна граница между УПИ I за жилищен комплекс, и УПИ III - 3639, по действащия регулационния план на гр. Карлово, е бил изпълнен процесния гараж, което обстоятелство поставя строежа под режима на §16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Доколкото по делото не се установява процесният строеж да е бил деклариран пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. и изпълнението му да е било предвидено в индивидуален подробен устройствен план или квартално застроителен и силуетен план или кварталнозастроителна разработка, каквото е изискването на чл. 96 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /Наредба 5/, както и предвид това, че строежът е изграден в противоречие с правилото на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ и правилото на чл. 95, във вр. чл. 97 от Наредба 5, то съдът е обосновал извод, че в случая липсват и трите кумулативни предпоставки на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ за търпимост на спорния строеж. С оглед спецификата на казуса съдът приема също така, че премахването на процесния строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган кмета на Община Карлово, и в съответствие с изискванията за форма. В тази връзка следва да се има предвид, че непосочването на категорията на строежа в оспорената заповед не обоснова липса на компетентност на издателя на акта, както и не е основание за отмяна на акта само на това основание. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Неоснователни се явяват доводите на касатора, че в оспорената заповед има неяснота относно обекта на премахване. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на процесния строеж се съдържа и в констативния акт, включително и в окомерната скица към него, въз основа на който е издадена оспорената заповед, като обстоятелството, че в окомерната скица липсват данни за отстоянието на процесния гараж до съседни сгради и регулационни граници не сочи на неясен предмет и невъзможност за индивидуализация на подлежащия на премахване обект. Липсата на посочен в констативния акт период на извършване на строителството не съставлява също така съществено нарушение на административните правила, доколкото в административната преписка се съдържат доказателства, от които може да се установи периода на изграждането на процесния обект. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният съд е приел, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като направеното в този смисъл възражение от касационния жалбоподател е неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в която процедура е съставен констативен акт 12/07.02.2023 г., който и акт изрично е посочен в оспорената заповед. Действително от приетите по делото доказателства се установява, че този констативен акт не е бил връчен лично на жалбоподателя и от последния не е постъпвало възражение срещу него. Това нарушение обаче не е от категорията на съществените, тъй като в съдебното административно производство адресатът на заповедта може да наведе всички свои възражения, които би навел и в административното производство. В конкретния случай не е налице и соченото от касатора нарушение при издаване на оспорената заповед, като издадена в административно производство, което е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а именно наличие на друг влязъл в сила административен акт относно същия строеж между същите страни. Действително по делото е било приложено нареждане Ж-179/14.05.1996 г. на кмета на Община Карлово, с което е наредено на жалбоподателя, във връзка с жалба на живущи на [улица]и извършена проверка, в срок до 25.05.1996 г. да освободи общинското място от панелен гараж, като при неизпълнение ще бъде санкциониран по чл. 169, т. 11 от ЗТСУ /отм./ и гаражът конфискуван, както и е наредено да се яви в общината и подпише съставен му акт за извършено нарушение отсичане на декоративно дърво без разрешение. Това нареждане, при съобразяване на неговото съдържание, обратно на приетото от административния съд, не съставлява акт по смисъла на чл. 160 от ЗТСУ /отм./, установяващ и разпореждащ премахване на незаконен строеж. В съответствие с чл. 160, ал. 1 и ал. 3 от ЗТСУ /в приложимата редакция ДВ, бр. 45/1984 г., отм./ незаконни строежи, за които не може да се приложи чл. 162 или чл. 173 от ЗТСУ /отм./, се премахват със заповед на съответния компетентен орган, въз основа на съставен от контролните органи констативен акт, като въз основа на тази заповед строежите се премахват незабавно от специализираните органи на общинската администрация за сметка на нарушителя, ако последният не е задължен от органите да го премахне сам. В конкретния случай през 1996 г. нито е издаде заповед за премахване на незаконно изграден панелен гараж, за която и да са налице доказателства, че е влязла в сила, нито са налице данни за образувано административно производство по чл. 160 от ЗТСУ /отм./ и съставен в тази връзка констативен акт. Приложеното по делото нареждане на кмета на Община Карлово от 1996 г. сочи на издаден акт по реда на чл. 173 от ЗТСУ /отм./, въз основа на който се е издавало наказателно постановление и се е предвиждало отнемане в полза на общините и държавата на съответния строеж, извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. В този смисъл изпратеното до жалбоподателя нареждане през 1996 г., с което му се дава срок да освободи общинското място от панелен гараж и му се указва, че при неизпълнение ще му бъде наложена административно-наказателна санкция по чл. 169, т. 11 от ЗТСУ /в приложимата редакция, отм./, не обективира заповед за премахване на незаконен строеж по чл. 160 от ЗТСУ /отм./ и няма характера на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, поради което не представлява процесуална пречка да се издаде заповед за премахването му, когато се установи наличието на основание по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Неоснователни се явяват в тази връзка и доводите на касатора, че административният орган се е произнесъл извън срока по чл. 102 от АПК възобновявайки административното производство по подадени сигнали на живущи за незаконното строителство. Следва да се има предвид, че производствата по чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ се развиват служебно, независимо от подадени до компетентния орган искания и жалби, поради което и негова е преценката да издаде или не съответния административен акт, като в случай, че реши да започне административно производство по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, то реда по чл. 99 и сл. от АПК е неприложим. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ панелен гараж с размери 3.4 м/5.5 м., изграден от бетонни стени и покривна плоча, с дървена врата, който е разположен на имотната граница между имоти с идентификатори 36498.503.2734 и 36498.503.2741, които обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото съдебно-технически експертизи. По делото се установява също така, че строителството е извършено от жалбоподателя без разрешение за строеж през 1993 г., която година на извършване на строителството не се и оспорва от жалбоподателя. При тези факти административният съд правилно приема, че описания в заповедта за премахване гараж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж, както в съответствие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, така и съгласно чл. 55 от ЗТСУ /отм./. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилно административният съд приема също така, че процесният гараж не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който да не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая панелния гараж, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. В случая се касае за гараж, който по смисъла на закона представлява постройка за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ с оглед установената по делото година на изграждане 1993 г. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. По делото не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния гараж, поради което само на това основание гаражът не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че строежът е бил деклариран от него, тъй като още през 1996 г. общината е била наясно, че той го притежава. Обстоятелството, че общинската администрация е узнала за наличието на незаконен строеж не е равнозначно на нарочното деклариране на този строеж пред одобряващия орган от неговия собственик по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Неоснователен се явява и доводът на касационния жалбоподател, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Неоснователно се явява и възражението за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с Наредбата за принудително изпълнение от общински органи, заповедите на кмета на общината за премахване на установени и констатирани незаконни строежи IV, V и VI категория или части от тях, доколкото тази наредба е неотносима към преценката за законосъобразност на заповедта, както и същата е приложима в едно последващо производство принудително изпълнение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,