Решение № 139 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 768/2009 г.

Решение № 139 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 768/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 247 и чл. 250 от ГПК. Ответницата по касация Г. В. А. е поискала поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по спора решение № 460/10 от 27.05.2010 г., изразяваща се според нея в допуснато противоречие между приетото в мотивите, че ищците, като съсобственици не са необходими другари а само обикновени такива и съгласно чл. 271, ал. З от ГПК решението може да се отмени само по отношение на необжалвалите необходими другари и постановения диспозитив, с който е отменено изцяло решението на въззивната инстанция, включително и по исковете на необжалвалите ищци. Евентуално моли решението да се допълни, като се посочи, че решението се отменя само по иска на касатора Т. Ответникът А. Л. Т. оспорва молбата и моли да се остави без уважение. Съдът преценява на основание чл. 247, ал. 3 от ГПК, че не се налага насрочване на делото в открито съдебно заседание. Като съобрази доводите в молбата и изложеното в решението по спора, съдът, намира следното: Искът за собственост е предявен от А. Л. Т., П. Л. С. и М. М. П. против трето лице за съсобствеността - молителката Г. В. А., и е отхвърлен изцяло от въззивния съд. Ответниците П. Л. С. и М. М. П. не са обжалвали това решение и по отношение на тях то е влязло в сила. Настоящата инстанция в мотивите на решението е намерила за неоснователно възражението на ответницата /сега молителка/ че за техните части не следва да се отменя решението и да се уважава иска за целия имот и диспозитива на решението отразява тази воля. Формираният извод в мотивите, че "ищците, като съсобственици са обикновени другари, а съгласно чл. 271, ал. 3 от ГПК решението може да се отмени само по отношение на необжалвалите необходими другари" не противоречи на диспозитива му, тъй като съдът е изложил изрично други мотиви, поради които отменя изцяло решението и уважава иска против третото лице не съсобственик за цялата вещ. Посочено е, че "правото на ищеца да претендира права върху цялата вещ и да иска ревандикацията й произтичат от това, че е съсобственик и като такъв може да ползва цялата вещ и това право съществува независимо кои са съсобствениците на имота. Ответницата не е съсобственик, не черпи права от съсобственик и не противопоставя самостоятелни права върху имота, поради което от нея може да се ревандикира от касатора-съсобственик цялата вещ". Предвид тези мотиви, решението на въззивният съд не може да бъде отменено само частично, а да се ревандикира цялата вещ. Ако не се отмени решението на Окръжния съд изцяло не би могло да се уважи иска за цялата вещ, защото в този случай диспозитива би съдържал противоречие. Уважен е ревандикационен иск за цялата вещ, който е осъдителен, поради което в диспозитива не са посочени правата на ищеца от съсобствеността. Този иск съдържа в себе си установяване правото на собственост, но неговото изразяване в диспозитива е по осъдителен иск. С диспозитива по осъдителен иск не се признава изрично съществуването на субективното право, а се постановява изпълнението му. Молителката, като трето лице за съсобствеността, чийто права по отношение на касатора са отречени със сила на присъдено нещо, не може да прави възражения по обема на правата му. Те имат значение само в отношенията между съсобствениците. По изложените съображения, предвид липсата на противоречие между мотиви и диспозитив, не следва да се допуска поправка на очевидна фактическа грешка. Поради това, че съдът се е произнесъл по цялото искане, не може да се допуска и допълване на решението. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение