Решение № 173 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2018 г.

Решение № 173 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 39/01.03.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 717/2017 в частта, в която е потвърдено решение № 129/04.04.2017 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 760/2015, с което е уважен предявения иск за прогласяване на недействителността на договорна ипотека по чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за съотношението между защитата на третите лица, когато изпълнението е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника с отрицателен и с положителен иск за собственост, както и с иск за оспорване на даденото обезпечение и за обвързващата сила по отношение на трети лица, които не са участвали в производството по делото, на съдебно решение, с което е обявена за нищожна придобивна сделка (и по-специално в случай на учредена ипотека и наложена възбрана в хода на принудително изпълнение за събиране на обезпеченото вземане и по материалноправните въпроси за трансформацията на неупражненото право на строеж в право на собственост върху изградения върху чужда земя самостоятелен обект в сграда или върху сграда, както и за правното значение на завършването на сградата в "груб строеж" за възникването на правото на собственост върху отделните обекти в нея. По повдигнатитe процесуалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че исковата защита на длъжника и на третите лица в изпълнителния процес се осъществява чрез различни искове. Когато принудителното изпълнение за събиране на парично вземане е насочено върху вещ, която се намира във владение или държане на трето лице, то може да предяви иск срещу взискателя и длъжника, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника съгласно чл. 440 ГПК, а когато вещта не се намира във владение или държане на третото лице – ревандикационен или установителен иск за собственост (когато третото лице няма интерес да получи владението или държането на вещта). Искът по чл. 440 ГПК е отрицателен, поради което в тежест на длъжника е да докаже правото си, а ревандикационният и установителният иск са положителни, поради което в тежест на третото лице е да докаже претендираното от него право. Разбира се, няма пречка третото лице, вместо като отрицатален, да предяви иска като положителен – така то ще постигне същият и по-голям ефект, но в този случай в негова тежест ще е да докаже претендираното от него право. Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът в материалното правоотношение може да оспори изпълнението с иск за несъществуване на вземането или погасяването му по давност, като първият иск може да се основава само на нововъзникнали обстоятелства. Лицето, което не е длъжник в материалното правоотношение, но е длъжно да търпи изпълнение върху своето имущество, защото е дало реално обезпечение за чужд дълг или е последващ купувач на ипотекиран имот може да оспори с иск, както обезпечителната сделка, така и съществуването на вземането. Длъжникът в материалното правоотношение не може да оспорва с иск обезпечението, освен ако с учредяването му отпада несеквестируемостта на неговия предмет. Във всички други случаи съществуването на обезпечението е без значение за длъжника, защото той отговаря с цялото си секвестируемо имущество. Наличието или отсъствието на обезпечение има значение за разпределението, т. е. за присъединените кредитори. Третите лица, претендиращи права върху недвижим имот на длъжника, произтичащи от недействителност на прехвърлителната сделка могат да ги противопоставят на ипотекарния кредитор, ако исковата молба за прогласяване или обявяване на недействителността е вписана по партидата на длъжника в нотариалните книги преди вписването на ипотеката. Ако искът е предявен след учредяването на ипотеката, решението по делото ще обвърже и ипотекарния кредитор само ако искът е бил насочен и срещу него; както и ако установеният порок може да му бъде противопоставен независимо от поредността на вписванията (напр. унищожаемост поради недееспособност или нищожност поради липса на съгласие, но не унищожаемост поради крайна нужда или нищожност поради симулация). По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че правото на строеж овластява неговия носител да построи своя сграда или самостоятелен обект в сграда върху чужда земя, като построената сграда или самостоятелен обект в сграда става собственост на носителя на правото на строеж, т. е. правото да се построи сграда или самостоятелен обект в сграда чрез упражняването му се трансформира в право на собственост върху построеното. В кой момент възниква правото на собственост върху построеното и погасява ли се по давност и в какъв срок неупражненото право на строеж, са отделни въпроси, на които отговор в различни, но не във всички хипотези дава ТР № 1/04.05.2012, ВКС, ОСГК по т. д. № 1/2011. Съгласно т. 1 от това тълкувателно решение: смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. Погасяването обаче касае само правото на строеж, учредено в полза на предприемача, но не и на взаимно учредените права на строеж на съсобствениците на земята и техните бенефициери (след погасяване на правото строеж за предприемача, когато учредителите станат собственици на построеното по приращение, няма нужда да делят предназначените за тях и за бенефициерите им отделни обекти в сградата нито да ги придобиват по давност). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 3 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на поземлен недвижим имот с площ... кв. м., като на 15.09.2007 г. с нотариален акт №..., д. № 735/2007 г. при нотариус К. Г., рег. №..., с район на действие РС - Хасково, са учредили в полза на ответника "Нови имоти" ЕООД право на строеж за 7 имота, на които да стане собственик, срещу задължението да построи цялата жилищна сграда, изградена в груб строеж към м. февруари 2008 г. След придобиването правото на строеж ответникът "Нови имоти" ЕООД на 15.04.2008 г. е учредил договорна ипотека в полза на ответника "ОББ" АД, върху процесните имоти - 5 самостоятелни обекта: гараж № 2, магазин № 1, ведно със складово помещение и магазина № 2, ведно със складово помещение. На 02.11.2009 г. ответникът "Нови имоти" ЕООД е продал ипотекираните 5 самостоятелни обекта на ответника Н. Г. Б.. С влязло в сила решение № 826/17.12.2010 г., постановено по г. д. № 1145/2010 г. по описа на РС – Хасково, допълнено с решение № 82/08.02.2011 г. договорът за суперфиция е бил прогласен за нищожен по отношение на процесните 5 имота, които са изградени и по силата на приращение са собственост на ищците. Въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД и договорът за ипотека се явява нищожен поради противоречие със закона. Правилно въззивният съд е приел, че предявените искове са за недействителност на договорна ипотека, но неправилно е приел, че договорът за ипотека върху чужд имот е нищожен поради противоречие на закона (ако основанието е нищожност поради противоречие на закона, такъв иск би могло да бъде предявен и от длъжника, както и от всяко трето лице, което е неприемливо). Член 167, ал. 3 ЗЗД постановява, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, но не урежда какви са правните последици от сключването на договор за ипотека при неспазването на това императивно изискване. Ако договорът за продажба на чужда вещ не е абсолютно нищожен, а само недействителен по отношение на истинския собственик, обременяването на същия имот с ипотека не може да страда от по-тежка форма на недействителност. Не при всяко нарушение на императивни правни норми договорът противоречи на закона. Той противоречи на закона само когато неговото основание (причина) противоречи на закона или предметът му е забранен, т. е. когато неговият резултат (приложението на правните му последици) противоречи на закона. Съгласно § 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете на § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат, тоест с парцел, за който дворищната регулация не е била приложена; но сключените сделки в нарушение на това императивно правило нямат никакъв порок – техен предмет е имотът в положението отпреди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план (вж. ТР № 3/28.03.2011, ВКС, ОСГК по т. д. № 3/2010). Съгласно чл. 26 СК действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия съпруг или с разрешение на районния съдия; но сключените сделки в нарушение на това императивно правило не са нищожни поради противоречие на закона, а недействителни по отношение на другия съпруг, като сделката може да бъде заздравена с даване на съгласие от съпруга – несобственик след сключването й (вж. т. 2 ТР № 5/29.12.2014, ВКС, ОСГТК по т. д. № 5/2013). Също неправилно съдът е приел, че ипотекарният кредитор е обвързан от съдебното решение по искова молба, вписана след ипотеката, с което между трето лице и длъжника е прието, че сключена между тях прехвърлителна сделка е нищожна, Както е посочено по-горе, това съдебно решение обвързва само страните по делото и не разпростира действието се по отношения на трети лица, които са придобили права върху имота преди предявяването на иска. Недействителността на сделката или последиците от недействителността може да бъдат предявени с отделен иск срещу третите лица, като постановеното решение е без правно значение – за третите лица то е res inter alios acta (това е основанието, на което с решение № 306830.11.2016 на ВКС, IV ГО по гр. д. № 3399/2016 е отхвърлена молбата на приобретателя по сделката от 02.11.2009 г. за отмяна на решението за признаване на нищожността на договора за суперфиция). Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че на 15.09.2007 г. ищците, като собственици на земята, са учредили в полза на ответника право на строеж за 7 имота, на които да стане собственик, срещу задължението да построи цялата жилищна сграда. По делото не се твърди нито са представени доказателства, грубият строеж на цялата сграда да е изпълнен към момента на учредяването на правото на строеж (обстоятелство, което е в доказателствена тежест на ищците), в който случай според т. 1 ТР № 1/04.05.2012, ВКС, ОСГК по т. д. № 1/2011 върху предназначените за предприемача отделни обекти в сградата би възникнало право на собственост. Не е в доказателствена тежест на ответниците, но по делото има данни, че грубият строеж на сградата е изпълнен през м. февруари 2008 г., какъвто е бил смисъла на предприемаческия договор (Предприемачът не може да се задължи да построи цялата сграда, ако тя вече е построена. Ако сградата е построена, той може да се задължи да изпълни само довършителните работи.). Съгласно тълкувателното решение правото на собственост за отделните обекти, предназначени за предприемача възниква със завършването на грубия строеж на цялата сграда или на съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. По делото не се твърди и не са представени доказателства да е разрешавано етапно строителство, т. е. право на собственост върху предназначените за предприемача отделни обекти в сградата не е възникнало и съответно е било възможно учредяването или прехвърлянето на право на строеж за тях. Оспорваната ипотека върху процесните имоти е учредена от приобретателя в полза на ответната банка на 15.04.2008 г. – след осъществяването на грубия строеж, когато предприемачът вече е придобил правото на собственост върху предназначените за него отделни обекти в сградата. Видно от изложеното към 15.04.2008 г. учредителят е бил собственик на процесните имоти, поради което оспорваната ипотека не е недействителна на предявеното основание. При този изход на делото на ответника "Обединена българска банка" АД, С. следва да бъде присъдена сумата 3. 812, 61 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение