Решение № 15204 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2018 г.

Решение № 15204 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Мантех" ООД, със седалище и адрес на управление с. Чупрене, против решение № 579 от 04.12.2017 г., постановено по адм. дело № 469/2017 г. по описа на Административен съд Плевен, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и тази на оспореното от дружеството пред съда решение на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", като преписката се върне на административния орган с указания за издаване на исканото разрешително. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, директор на Басейнова дирекция "Дунавски район", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Христова взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на "Мантех" ООД, със седалище и адрес на управление с. Чупрене, община Чупрене, срещу решение № ПВЗ-00046 от 19.12.2016 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" (БД "ДР"), съдържащо отказ да му се издаде разрешително за водовземане от повърхностен воден обект р. Голяма река и р. Засечен дол в землището на с. Чупрене, област Видин, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Чупрене 1", по заявление от 28.04.2016 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е валидно и допустимо но неправилно. Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че на 08.12.2005 г. на "Мантех" ЕООД, гр. Видин на основание чл. 52, ал. 1, т. 3, чл. 50, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) е издадено разрешително за водоползване от повърхностни водни обекти, река Голяма река и река Засечен дол, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Чупрене 1", със срок до 08.12.2015 г. Това разрешително е изменено с решение от 18.10.2011 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район, като са променени титулярът на разрешителното от "Мантех" ЕООД на "Мантех" ООД, срокът на завършване на строителството и на реализиране на водовземането. Строителството е завършено и обектът е в експлоатация, осъществявайки водоползване по така издаденото разрешително. На 28.04.2016. "Мантех" ООД подава заявление за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съоръжения, а именно МВЕЦ "Чупрене 1" с параметрите на вече изтеклото разрешително. С обжалваното пред административния съд решение № ПВЗ-00046 от 19.12.2016 г. директорът на БД "ДР" е постановил отказ по така подаденото заявление. Отказът се основава на чл. 68, т. 4 във вр. с чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 68, т. 3а, във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 8 от Закона за водите при приетото от административния орган, че: инвестиционното намерение попада в защитени зони по Натура 2000, а именно защитена зона "Западна Стара планина и Предбалкан" с код BG0001040 - за опазване на местообитанията на дивата флора и фауна и защитена зона "Западен Балкан" с код BG0002002 - за опазване на дивите птици, съответно за водното тяло, от което се иска водовземане, с плана за управление на речния басейн (ПУРБ) е предвидена основна мярка с код 7 Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ (с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове). Установено е по делото и не е спорно, че мястото на водовземане по подаденото от "Мантех" ООД заявление попада в Защитена зона за опазване на дивите птици "Западен Балкан" с код BG0002002 за опазване на дивите птици, за която е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие от министъра на околната среда и водите на 09.02.2012 г. и в Защитена зона "Западна Стара планина и Предбалкан" с код BG0001040 за опазване на местообитанията на дивата флора и фауна. Тази зона е включена в приетия с Решение № 802 от 04.10.2007 г. на Министерския съвет списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Със заповед № 293 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите е одобрен План за управление на речните басейни в Дунавски район 2010-2015 г., в който за водно тяло с код BG1 W0600 R012, име Лом, чиито притоци са реките, от които в случая се иска водовземане, е предвидена основна мярка с код 7 "Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ (с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове)". С решение на Министерски съвет № 1110 от 29.10.2016 г. е приет План за управление на речните басейни в Дунавски район 2016-2021 г., в приложение 7.2.9 към който – Програма от мерки за запазване и подобряване състоянието на повърхностните води, за МВЕЦ "Чупрене 1" са предвидени конкретни такива. Оспореното пред съда решение на директора на БД "ДР" се основава на разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗВ, първата въвеждащи забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, а втората когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а Последната разпоредба конкретизира количеството и качеството на повърхностните води, които се определят с Плана за управление на речните басейни и са залегнали в него. Разпоредбата на чл. 119а, ал. 5 ЗВ определя като зони за защита на водите и защитени територии или зони за опазване на местообитания и биологични видове, в които "поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване". Съответно според чл. 119б ЗВ за териториите и зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат според заповедта за обявяването, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие, влязъл в сила план за управление на защитена територия или защитена зона, влязъл в сила план за действие за растителен или животински вид. При така посочената нормативна уредба, след като в заповедта, по чл. 12, ал. 6 ЗБР за защитена зона "Западен Балкан" не се съдържат специфични изисквания към състоянието на водите и няма изведени забрани относими към тях, обстоятелството, че мястото на водовземане в случая попада в тази зона само по себе си не основава приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Защитената зона "Западна Стара планина и Предбалкан" също не е зона за защита на водното тяло. Неправилно е приета в обжалваното пред съда решение на директора на БД "ДР" и относимост на изведената с ПУРБ 2010-2015 г. мярка "Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ (с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове) към подаденото искане от "Мантех" ООД. Към момента на приемането на този план търговското дружество е придобило права по ЗВ въз основа на влязъл в сила административен акт - разрешително от 08.12.2005 г. за водовземане от повърхностен воден обект с цел "Производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Чупрене 1" със срок на действие до 08.12.2015 г. Съгласно разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 61/2010 г. от 06.08.2010 г.), всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията му при първото им изменение или продължаване. При позоваване именно на тази разпоредба разрешителното за водовземане на "Мантех" ЕООД е изменено на 18.10.2011 г. относно срока на извършване на строителството на МВЕЦ и момента на започване на водоползването по него. Следователно преценката на административния орган е за допустимост на исканото водоползване и реализация на инвестиционното намерение съобразно действащия към момента на изменението ПУРБ 2010-2015, който, съгласно разпоредбата на чл. 156а ЗВ и тази на чл. 149а, ал. 1, т. 1, към която тази разпоредба препраща, съдържа преценка за допустимо натоварване на водното тяло съобразно законовите критерии. Искането за издаване на разрешително за водоползване от "Мантех" ООД от 28.04.2016 г. не касае "инвестиционно намерение", както неправилно е посочено в решението на административния орган, а водоползване чрез изградени съоръжения, МВЕЦ "Чупрене 1" с параметрите на вече изтеклото разрешително. Предвидената забрана в ПУРБ 2010-2015 г. е за изграждане на нови ВЕЦ. Изградената от "Мантех" ООД, видно и от приетото от административния орган е с характеристиките на МВЕЦ, следователно не попада в посоченото в ПУЛБ ограничение. Отделно от това, в утвърдения ПУРБ в Дунавски район за периода 2016-2021 г. съществуването на МВЕЦ "Чупрене 1" е отразено, тоест допуска се не само съществуването и а и нейното действие. Действието й обаче е обусловено от издаването на разрешително за водоползване от повърхностен воден обект с цел "Производство на електроенергия посредством МВЕЦ", съобразено с изведените в този план мерки, дължими се за изпълнение от притежателя му. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че оспореното пред съда решение на директора на БД "ДР" е издадено от компетентен орган, в надлежната форма, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Необоснован и в нарушение на материалния закон се явява изводът на административния съд в обжалваното решение за законосъобразност на оспорения административен акт. Като неправилно съдебното решение следва да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалваното решение на директора на БД "ДР" като незаконосъобразно, а преписката се върне на административния орган за произнасяне по подаденото до него искане съобразно указанията в настоящето решение по тълкуването и прилагането на закона. При този резултат по делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото по представен списък на направените такива се явява частично основателно. Следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 25 лева, внесена държавна такса. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Процесуалното представителство по делото на жалбоподателя е по силата на представено пълномощно, като не е представен договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в който да е определен размерът на дължимото се възнаграждение на адвоката, което, договорено адвокатско възнаграждение да е заплатено за да са налице реално направени разноски по смисъла на закона. Представените фактури и платежни нареждания не се основават на сключен договор, а съдържанието им не може да го замести. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение