Решение № 283 от 8.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4701/2007 г.

Решение № 283 от 8.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4701/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 193, б. "а" ГПК ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от П. Х. А. и Л. И. А., от [населено място] срещу решение от 8.03.2005 г. по гр. д. № 4024/2002 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 16.04.1998 г. по гр. д. № 390/1993 г. на СРС, в частта, с която исковете по чл. 7 ЗВСОНИ са уважени, поради противоречие на сделката с нормите на чл. 14 и чл. 19 ЗН и чл. 6 НПЖДЖФ (отм.) и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу И. С. и М. С. обективно съединени искове по чл. 7 ЗВСОНИ като неоснователни. К. довод е за неправилност на решението и постановяването му при допускане нарушения на съществени процесуални правила. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторите са предявили при условията на обективно съединяване установителни искове по чл. 7 ЗВСОНИ като са искали да се установи нищожността на сключен договор от Ц. И. С. и И. А. С., наследодатели на ответниците, със зам. председателя на ИК на РНС "В. Л." за продажба на недвижим имот - апартамент във вътрешната сградата, вх. А, ет. 3, която е построена в парцел IХ-Б, кв. 21 по плана на м. Центъра, [населено място], със застроен на площ от 129.40 кв. м. Поддържали са, че договорът е нищожен като сключен: 1. в нарушение на нормите за задоволяване на нуждите на семейството; 2. поради това, че купувачите не са имали качеството на наематели за закупения от тях апартамент и 3. поради това, че купувачите са се възползвали от служебното си и партийното си положение. С молба от 02.07.1993 г., подадена в изпълнение дадените указания на съда за уточняване на основанията на исковете, ищците са уточнили, че договорът е нищожен, тъй като: 1. ищците не са били настанени в закупения апартамент, 2. в него са живеели други наематели, които не са дали съгласие за продажбата на имота на ответниците; 3. закупеното жилище по площ е надвишавало нуждите на семейството на купувачите, тъй като към датата на сключване на договора им децата им са били пълнолетни, поради което не са били членове на семейството им. В този смисъл е направено и устно уточнение в съдебно заседание на 21.09.1993 г., което съдът с определение е допуснал. Относно основанието за нищожност, че ищците не са имали качеството на наематели съдът е обсъдил събраните писмени доказателства - извлечение от заповедна книга на общината и удостоверение № ЖД-11-00-1 от 24.02.1994 г. съдържащо сведение, че в описната книга за настанителните заповеди е описана под № 97 от 7.07.1966 г. настанителна заповед № 1531 от 7.07.66 г. на името на Й. Й. четиричленното му семейство за настаняването му в две и сервизни помещения както и на И. С., също с четиричленно семейство, за другите две стаи и сервизни помещения. Удостоверено е че заповедите не се раняват в архива на общината. С гласни, допуснати на основание чл. 134 ГПК е установена извършена замяна на първоначално предоставените помещения във вътрешната сграда, построена на адреса, с такива в апартамент във външната сграда. Свидетелят Й. установява, че с него е извършена замяната, по негово искане направено в общината, за което е била издадена нова настанителна заповед. Съдът след обсъждане на доказателствата и въз основа на съвкупната им преценка е приел за установено, че ответниците са имали качеството на наематели към момента на сключване на договора за закупуване на жилището. При тези данни доводът, че изводът е направен само въз основа на гласни доказателства, които са недопустими, не намира опора в данните по делото. Обоснован с доказателствата по делото е и изводът за неоснователност на поддържаното второто основание за нищожност - липса на съгласие от страна на другите наематели апартаментът на се продаде на С. Съдът е обсъдил приетите писмени доказателства към преписка № 51 от 1966 г. за продажба на апартамента и въз основа на съдържащите се в нея декларации, изходящи от наемателите Й. Й. и П. и Г. А., е намерил доводът за недоказан. Съдът е намерил, че не следва да се произнася по поддържаните други основания за нищожност: използване на служебно и партийно положение при закупуване на имота и нарушаване нормите на жилищно настаняване, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по тях с изричен отхвърлителен диспозитив. Намерил е, че при липса на такъв, по отношение на тези две основания, те не са предмет на въззивната жалба. Изводът е законосъобразен. Въведеното в исковата молба твърдение за нищожност на договора поради нарушаване на различни императивни материалноправни норми при сключването му, сочи на въведени различни основания за нищожност, т. е. на обективно съединени искове. По всеки един от тях съдът дължи произнасяне както в съобразителната част на постановения съдебен акт, така и в резолютивната му част. Когато това не е направено по отношение на всички искове, то решението подлежи на допълване. При липса на формирана воля относно основателността на някои от исковете от районния съд, законосъобразно е прието, че те не стават предмет на въззивното производство. При проверка на въззивното решение съобразно наведените касационни доводи не се установи да е налице основание за отмяната му, поради което то ще бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.