Решение № 5538 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2014 г.

Решение № 5538 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по жалба на Илия Георгиев Вулджев от гр. Харманли, против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-3611/17.04.2014 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за изпълняваната от него длъжност "началник на 02 група в Граничен контролно пропусквателен пункт - Капитан Андреево (ГКПП) от Гранично полицейско управление - Свиленград (ГПУ) при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово (РДГП) в Министерството на вътрешните работи (МВР). Жалбата е подадена от заинтересована страна, адресат на акта, за която той е неблагоприятен и в законния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10, във вр. чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) на старши инспектор Вулджев, началник на 02 група в ГКПП-Капитан Андреево от ГПУ, РДГП към ГДГП - МВР, категория В, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Същата, видно от саморъчната отметка върху последния й лист, е връчена на Вулджев на 23.04.2014 г. Недоволен от административния акт, жалбоподателят го оспорва. Счита, че той е незаконосъобразен поради допуснати от органа-издател, нарушения на изискванията за форма (чл. 146, т. 2 АПК), съществени нарушения на административнопроизводствените правила (чл. 146, т. 3 АПК) и несъответствие с целта на закона (чл. 146, т. 5 АПК). Моли отмяна на МЗ и присъждане на направените от него разноски по воденето на делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно по делото е, че Вулджев е бил служител на МВР, като е заемал длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с оспорената от него МЗ. По повод Предложение вх. № 42799/14.12.2013 г. (л. 50) на директора на РДГП до министъра, с МЗ рег. № К-89/07.01.2014 г. (л. 3 от адм. пр.) е образувано дисциплинарно производство срещу старши инспектор Вулджев във връзка с постъпилите с предложението данни за извършени от същия дисциплинарни нарушения. С МЗ е определен дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) - комисия в състав: председател - комисар Георги Панчев Калайджиев и чл. - главен инспектор Стойчо Панталеев Димитров, която да проведе дисциплинарното производство, да запознае служителя с образуваното производство и неговите права като ако установи и други нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.) те да бъдат квалифицирани, съобразно събраните доказателства, след което да се изготви становище. Впоследствие, с МЗ рег. № К-1246/06.02.2014 г. (л. 4 от адм. пр.) е удължен срока за извършване на дисциплинарното разследване до 22.02.2014 г. и временно е отстранен Вулджев от длъжност. Видно от текста му, Предложение вх. № 42799/14.12.2013 г. на директора на РДГП, е било изготвено въз основа на Докладна записка (ДЗ) рег. № 36479/23.09.2013 г. (неприложена по делото) на началника на ГПУ-Свиленград. По същото време, видно от приложени доказателства по делото: протоколи за положен труд (л. 300 - 312), протоколи за обучение (л. 321 и 323), справка за ползвани отпуски (л. 346) и изготвените документи във връзка с дисциплинарното производство, началник на ГПУ при РДГП към ГДГП - МВР към този период е бил комисар Георги Панчев Калайджиев, а негов заместник е главен инспектор Стойчо Панталеев Димитров. Т. е. лицата, определени от министъра за членове на ДРО, са били преки началници на жалбоподателя през времето, за което се твърди, че същият е извършил дисциплинарни нарушения. С оспорената МЗ е вменено на Вулджев извършването на тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че: а) На 14.06.2013 г. разпоредил две лица, задържани за незаконно преминаване линията на паспортна проверка, да бъдат върнати на турските власти без да им е издадена заповед за задържане и без да са уведомени началникът на ГКПП, оперативен дежурен от ГПУ, разследващ полицай или дежурен прокурор въпреки, че е имало достатъчно данни за извършено от тях престъпление и по този начин ги е избавил от наказателно преследване; б) На 16.07.2013 г. не предприел нормативно установените мерки срещу лице, търсещо начин да заобиколи линията на паспортната проверка и разпоредил същото лице да бъде предадено на турските гранични власти. За случая е изпратил съобщение, че лицето се е явило пеш и не е допуснато в Република България (РБ) защото не притежава документи за задгранично пътуване и въпреки наличието на данни, не е предприел действия за установяване на съпричастни лица към опита за незаконно влизане в страната ни на лицето, както и за изясняване на обстоятелствата около намерена чанта в автомобила (и вещите в нея) на заподозрените в съпричастност и не е уведомил компетентен орган за предприемане на съответните действия по случая; в) На 05.09.2013 г. разпоредил лице, задържано след линията за извършване на гранична проверка без да притежава виза, входящ граничен печат и регистрирано влизане в РБ, да бъде върнато на турските власти без да му е издадена заповед за задържане, без да са уведомени началникът на ГКПП, оперативния дежурен в ГУП, разследващ полицай или дежурен прокурор въпреки, че е имало достатъчно данни че е извършило престъпление и по този начин е избавил лицето от наказателно преследване; г) На 09.09.2013 г. разпоредил двама сирийски граждани, реализирали незаконно влизане в РБ да бъдат върнати на турските гранични власти без да им е издадена заповед за задържане, без да са уведомени началникът на ГКПП, оперативен дежурен от ГПУ, разследващ полицай или дежурен прокурор въпреки, че е имало достатъчно данни че са извършили престъпление и по този начин ги е избавил от наказателно преследване, като освен това не е предприел действия за установяване на съпричастни лица към опита за незаконно влизане в страната на двамата сирийски граждани; д) На 07.10.2013 г. разпоредил задържано лице, реализирало незаконно влизане в РБ, без документи за самоличност, да бъде върнато на турските власти, без да му е издадена заповед за задържане и без да са уведомени началникът на ГКПП, оперативен дежурен от ГПУ, разследващ полицай или дежурен прокурор въпреки, че е имало достатъчно данни че е извършено престъпление и по този начин е избавил лицето от наказателно преследване; е) През периода 01.10.2012 г. до 30.09.2013 г. в 66 случая е освободил от дежурство 21 служители преди приключване на работната смяна, като освен това, в резултат на некоректно попълнени от него данни: не приспадане на неотработени часове от действително отработените; отразяване на отработените смени в справките за сумарно отчитане на положения труд, спрямо реално отработените в оперативния дневник (на някои служители ги е завишавал, а на други ги е намалявал); неправилно изчисляване на часовете за отпуск по болест (болничните са изчислявани в календарни дни а не в работни); начисляване на часовете за обучение с реално проведените (служителите са отразени в присъствен списък за проведено обучение и в същото време са били в отпуск), за същите служители са отчетени общо 473 часа повече от реално положения от тях труд, за които неправомерно са получили възнаграждение общо в размер на 2374,75 лв. Тези действия са преценени от министъра като нарушения на т. т. 4, 7, 8, и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) и тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 ЗМВР (отм.), за които на основание чл. 227, ал. 1, т. т. 7, 8 и 10 от с. з., във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на събраните в административната преписка писмени документи: писмени обяснения и възражения от Вулджев, справки, протоколи, докладни записки, планове, оперативни дневници, счетоводни платежни документи, заявления и заповеди за отпуски, организационни заповеди, писма, кадрова справка, представени и приети като писмени доказателства по делото, от комисията е изготвена Обобщена справка рег. № 5081/13.02.2014 г. (л. 121), съдържаща констатации за извършени тежки нарушения от него. Вулджев е запознат с изготвената обобщена справка на 13.02.2014 г. (вж. л. 156) и е депозирал Възражение срещу нея с рег. № 5203/14.02.2014 г. (л. 188) по два от описаните в обжалваната МЗ случаи, станали на 16.07.2013 г. и 09.09.2013 г. По останалите случаи, описани в МЗ не е дал обяснения. Освен това, Вулджев е направил възражения по състава на ДРО, определен от министъра. Изготвено е Становище рег. № 5425/17.02.2014 г. (л. 86) на ДРО до министъра. С Писмо рег. № I-24451/10.03.2014 г. (л. 5) директорът на Дирекция "Човешки ресурси" (ДЧР) на МВР е уведомил директора на ГДГП и началника на ГПУ комисар Георги Калайджиев, той и председател на ДРО, че е необходимо събирането на допълнителни доказателства за отразяване нарушението на старши инспектор Вулджев. Посочено е какви действия следва да бъдат извършени - проверка съдържанието на оперативния дневник на ГКПП, конкретизиране размера на облагата за неправомерно полученото възнаграждение за извънреден труд и извършване на допълнителна преценка дали с посочените си деяния Вулджев не е нарушил и други разпоредби, вкл. чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.). МЗ за продължаване на срока за разследването не е издавана. След събирането на допълнителните доказателства, е изготвена Обобщена справка рег. № 9613/18.03.2014 г. (л. 47), с която жалбоподателят е запознат на 20.03.2014 г. (вж. л. 85). Поканен от ДРО с Покана рег. № 9625/18.03.2014 г. (л. 157), Вулджев е дал Възражение срещу справката с рег. № 9941/21.03.2014 г. (л. 178) до министъра. Обясненията отново са само за случаите, описани в МЗ като станали на 16.07.2014 г., на 09.09.2014 г. и по въпроса за некоректното попълване на данни от него за отработени часове за периода 01.10.2012 - 30.09.2013 г. За случаите, станали на 14.06.2013 г., 05.09.2013 г. и 07.10.2013 г. липсват такива. Изготвено е Становище от ДРО рег. № 10177/24.03.2014 г. (л. 9) до министъра с което му се предлага налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" на Вулджев и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. Материалите от дисциплинарното дело са изпратени до министъра с копие до директора на ДЧР, директора на ГДГП и директора на РДГП с Писмо рег. № 10251/24.03.2014 г. (л. 1), което е получено в МВР с вх. № 18875/31.03.2014 г. (пак там). Министърът е възприел направеното предложение от ДРО и е издал оспорената по настоящото дело МЗ № К-3611/17.04.2014 г. Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В конкретния случай нарушението, за което е наложено наказанието е извършено в периода 01.10.2012 г. - 07.10.2013 г., а обжалваната заповед е издадена на 17.04.2014 г. Предвид същото, следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на процедурата от гледна точка спазване на сроковете за нейното провеждане, защото чл. 223, ал. 1 и 2 ППЗМВР (отм.), дисциплинарно наказващият орган е узнал за извършеното нарушение на 31.03.2014 г. (л. 1), когато е заведено в МВР писмото с приложени към него материалите по дисциплинарното дело. В съдебната фаза са събрани допълнително писмени доказателства. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената МЗ № К-3611/17.04.2014 г. е издадена от министъра, който на основание чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.) е компетентен да налага на служителите на МВР всички наказания по чл. 226 от ЗМВР (отм.), без наказанието уволнение, в случаите когато служителят е назначен с указ. Илия Вулджев е служител категория В и не е назначен с указ, а наложеното му наказание "уволнение" е предвидено в чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР (отм.). Следователно министърът е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената такава в настоящото производство. Дисциплинарното производство е започнало с МЗ № К-89/07.01.2014 г., издадена от компетентен по смисъла на чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР (отм.) орган. Повод за образуването му е Предложение вх. № 42799/14.12.2013 г., така както е описано в същата МЗ. Предложението е изготвено от комисар Стоян Иванов- директор на РДГП, на основание на ДЗ рег. № 36479/23.09.2013 г. на началник ГПУ (т. е. на комисар Георги Панчев Калайджиев). Началникът на ГПУ, т. е. комисар Калайджиев, е утвърждавал и справките за тримесечно отчитане на работното време (л. 284, 288, 292 и 296), за чието изготвяне е наказан Вулджев. Въз основа на същите справки (както и на справките за другите смени), от началника на ГПУ - комисар Калайджиев, са изготвени и подписани в качеството на издател и протоколите за положен труд от държавните служители, работещи в ГПУ (л. 300, 304, 312) . Протоколът за положен труд за II тримесечие на 2013 г. е подписан "за началник ГПУ" от гл. инспектор Ст. Димитров. Комисар Георги Калайджиев е председател на ДРО, а гл. инспектор Ст. Димитров е чл. на същия. Задачата на ДРО е била да установи дали са извършени нарушения от Вулджев, тяхната тежест и да предложи наказание. Установява се, че освен пряк началник на жалбоподателя, Георги Калайджиев на практика с ДЗ рег. № 36479/23.09.2013 г. също така е инициирал разследването, продължило като дисциплинарно производство и приключило с издаване на оспорената заповед. Съвкупният анализ на тези безспорно установени факти обосновава извод, че дисциплинарното производство не е проведено обективно и безпристрастно. Председател на ДРО е служител, който е бил длъжен и е утвърждавал справките, чието изготвяне е вменено като нарушение на Вулджев. Действително, съгласно специфичната длъжностна характеристика за длъжността началник на група в ГКПП, негово задължение е да изготвя работните графици на групата. Следователно Вулджев като началник на 02 група в ГКПП е имал задължение да изготвя тези тримесечни справки, но те са утвърждавани от началника на ГПУ. Отговорностите на различните служители в зависимост от тяхното място в служебната йерархия се изразява в различните задължения, които са им вменени при изпълнението на поставените служебни задачи, съгласно Инструкция рег. № Iз-2543/04.12.2012 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР. В случая задачата по регулярно отчитане на положения труд е разпределена между началниците на смени, които изготвят технически справките и началникът на ГПУ, който ги утвърждава. Утвърждавайки ги той, като по-висш началник на техническия изпълнител, всъщност се явява и техен автор. Следователно не е обективно да се възложи на един от служителите, автор на документа, проверката за установяване достоверността на същия, вкл. дали при изпълнение на тази задача е било допуснато нарушение. Като е определен комисар Калайджиев за председател на ДРО, е допуснато нарушение на основен принцип на АПК, формулиран в чл. 10, ал. 2 от АПК, чието отражение е и чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР (отм.). Отговорността на началника на ГПУ при изпълнение на задачата по вярно и редовно отчитане на работното време е отчетена от ръководството на МВР като впоследствие е променен режимът, действал през проверявания период - факт служебно известен на съда. Допълнително следва да бъде посочено, че размерът на възнаграждението и допълнителния отпуск като компенсация за допълнително отработените часове, фактически се определя в протоколите за положен труд, изготвени от комисар Калайджиев, а не в справките, изготвени от Вулджев и одобрени от началника на ГПУ. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото са представени две обяснения (от 20.01.2014 г. на л. 163 и от 03.02.2014 г. на л. 175) и две възражения (от 14.02.2014 г. на л. 188 и от 21.03.2014 г. на л. 178), изготвени и подписани от Илия Вулджев по време на дисциплинарното производство, преди изготвяне на окончателните 2 становища на ДРО. Върху всички тях има поставена резолюция "запознат" с дата 17.04.2014 г. без да е обозначено името и длъжността на лицето, чийто подпис е положен. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра, наказващият орган приема с резолюция даденото от провинилия се държавен служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на органа. Обясненията и възраженията са в свободен и видимо различен текст, от което може да се направи извод, че не са изготвени по образец, който вероятно е утвърден с МЗ на основание § 4 от ПЗР на посочената Инструкция. Въпреки липсата на доказателства по въпроса, дори ако се приеме, че описаните резолюции върху обясненията и възрваженията на Вулджев са положени от министъра без да е спазена стриктно издадената от него инструкция, то това "приемане на писмени обяснения и възражения", както е посочено в оспорената заповед, представлява формално изпълнение на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Възраженията, депозирани във връзка с изготвените две обобщени справки в дисциплинарното производство са адресирани до министъра. В тях са направени доказателствени искания, които са обсъдени, макар и преценени като неоснователни от ДРО, поради което тези възражения следва да бъдат разглеждани като подадени в изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР (отм.), без да са "писмено обяснение" по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Този извод следва от времето и обстоятелствата, при които са направени и от тяхното съдържание. Дори и да се приеме за доказан факта, че с тях е запознат дисциплинарно наказващия орган, за което впрочем няма категорични доказателства поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813 от 04.11.2011 г., те не са реално обсъдени от министъра. Задължението на дисциплинарно наказващият орган по чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.) и чл. 245, ал. 1 ППЗМВР (отм.), преди да вземе решение дали да наложи дисциплинарно наказание или да прекрати дисциплинарното производство да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, както и да се запознае и оцени събраните доказателства, е гаранция за ефективно упражняване правото на защита на разследваното лице. Тази дейност на дисциплинарно наказващият орган е различна от дейността на ДРО, който събира доказателствата в производството и дава своето становище по тях. В правомощията на дисциплинарно наказващият орган е да прецени събраните доказателства, а след като изслуша лично или приеме обясненията и възраженията на служителя, да определи вида и размера на дисциплинарните наказания като вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не е достатъчно в заповедта да бъде посочено, че тези действия са извършени, а е необходимо от данните по преписката да се установява по категоричен начин, че те действително са извършени. По делото не са представени доказателства (а няма и твърдения), че Вулджев е бил поканен от министъра да бъде изслушан или да даде обяснения преди да му бъде наложено наказанието, за да е приложимо последното предложение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Покана за даване на обяснения е отправена само от ДРО (вж. л. 160), която е връчена на 15.01.2014 г. и служителят се е възползвал от предоставената му възможност. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е изпълнено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.), което при установената липса на обективност от ДРО следва да се оцени като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както се посочи, дори ако се приеме, че резолюцията "запознат" от 17.04.2014 г. върху обясненията и възраженията на Вулджев е положена от министъра, то по този начин в нарушение на Инструкция № Iз-2813 от 04.11.2011 г., е постигнато само формално спазване на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила в конкретния случай са съществени, доколкото правото на защита на наказания служител не е реализирано в пълна степен, защото то е упражнявано ефективно само пред небезпристрастен ДРО. От съществено значение за спора е и изводът на настоящия съдебен състав, че Вулджев не е извършил през периода 01.10.2012 - 30.09.2013 г. деянията във връзка с некоректното попълване на данни за положен труд от страна на служителите от 02 смяна на ГКПП, за които е наказан. Според оспорената МЗ Вулджев, за посочения период, в 66 случая е освободил от дежурство 21 служители преди приключване на работната смяна, като освен това в резултат на некоректно попълнени от него данни: неприспадане на неотработените часове от действително отработените; отразяване на отработените смени в справките за сумарно отчитане на положения труд, спрямо реално отработените в оперативния дневник (на някои от служителите ги е завишавал, а на други ги е намалявал); неправилно изчисляване на часовете за отпуск по болест (болничните са изчидлявани в календарни дни, а не в работни); начисляването на часовете за обучение с реално проведените (служители са отразени в присъствен списък за проведено обучение и в същото време са били в отпуск) за същите служители са отчетени общо 473 часа повече от реално положения от тях труд, за което неправомерно са получили възнаграждение общо в размер на 2374,75 лв. По делото е установено, че изготвените от Вулджев справки са утвърдени от комисар Калайджиев. Данните от справките са включени в протоколи за положен труд, изготвени лично от комисар Калайджиев и утвърдени от директора на РДГП комисар Ст. Иванов. По делото не е установено по категоричен начин действителното отработено време от служителите от 02 смяна на ГКПП. В данните в оперативния дневник не се съдържа отбелязване за действителните часове на започване и приключване на работа от всеки отделен служител. Изрично следва да бъде посочено, че паричните възнаграждения, които са изчислени по счетоводни документи, не са получени въз основа на тримесечните справки, а са определени съгласно данните от протоколите, изготвени не от Вулджев, а от Калайджиев. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не е допуснал нарушенията, описани в последния абзац на фактическата обстановка на оспорената заповед. Така описаните негови действия не представляват използване на служебно положение в лична облага или за облага на трети лица, съгласно чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорената МЗ е допуснато нарушение на материалния закон и относно деянията на Вулджев, извършени на 14.06.2013 г., 16.07.2013 г., 05.09.2013 г., 09.09.2013 г. и на 07.10.2013 г. Очевидно е, че описаните нарушения са във връзка с пропусквателния режим на държавната граница на Република България, осъществяван от органите на МВР - ГДГП. По делото липсва приложена длъжностна характеристика за длъжността, изпълнявана от Вулджев. Видно обаче от Оценка рег. № 4103/04.02.2014 г. (л. 250) на служебната дейност на жалбоподателя, изготвена от началника на ГКПП, основната дейност, изпълнявана от Вулджев е, че той "...ръководи личния състав на групата по пропусквателната дейност на ГКПП и отговаря за дейността на ГКПП в отсъствието на началника и неговия заместник...". Това впрочем е напълно естествено предвид ноторните задачи на органите на гранична полиция и на служителите в ГКПП по българската граница. Т.е. Вулджев, ако е извършил нарушения, то това са били такива на негови специфични задължения като служител на ГДГП в МВР. В заповедта обаче не са посочени такива. Дейността му е оценена като нарушения на разпоредби от ЕК, който се прилага само в случаите, когато става въпрос за нарушение на етичните правила и не може да намери приложение, когато твърдяните деяния съставляват явно нарушение на служебни задължения на служителя. Липсата на правна квалификация на описаните деяния, изхождаща от нарушения на преки служебни задължения на наказаното лице, не дава възможност на съда да провери законосъобразността на правните и фактически изводи на дисциплинарно наказващия орган и да квалифицира правилно деянията на служителя. В същото време, този начин на действие сериозно затруднява неговата защита. Според ВАС е нарушен и чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), задължаващ при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания, да вземат предвид поредица изброени в нормата обстоятелства. В случая липсват доказателства при определяне вида и размера на наказанието на Вулджев да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици, формата на вината, както и цялостното му поведение по време на службата. Фактът, че в текста на атакуваната заповед е възпроизведена хипотезата на правната норма не означава, че посочените в нея факти са действително осъществени. В конкретния случай министърът като дисциплинарно наказващ орган е възприел изцяло становището на ДРО, който както се посочи, не е обективен и безпристрастен. На практика въобще не е обсъдено обстоятелството, че Вулджев е служител на МВР от 1984 г., не са обсъдени кадровата му справка с посочените в нея преобладаващ брой награди над наказанията (първите две от които отменени от горестоящия командир), така и оценката на началника на ГКПП К. Андреево, която е незадоволителна, но е утвърдена от директора на РДГП-Елхово комисар Стоян Иванов, утвърждавал от своя страна обсъжданите по-горе протоколи за положен труд, съставени от комисар Калайджиев и залегнали при вземане на решението за виновността на Вулджев. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но противоречи на материалния закон поради липса на посочени в него правни норми, нарушени с извършване на описаните деяния и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС намира оспорването за основателно, като атакуваната заповед следва да бъде отменена поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК По делото е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените от последния разноски по водене на делото. Видно от приложените доказателства, Вулджев е направил такива в размер на 585 лв. (ДТ 10,00 лв. и адвокатски хонорар от 575,00 лв.), поради което с оглед фактическите и правни изводи на ВАС по спора, направеното искане се явява осонвателно и доказано до посочения размер, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдено МВР да му ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, състав на Пето отделение