Решение № 5404 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4850/2018 г.

Решение № 5404 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4850/2018 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Г. Стоянов от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Стойчев, срещу заповед № 8121 К-2055 от 07.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Министерството на вътрешните работи поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи, че на основание § 69 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ПЗР на ЗИДМВР) служебното му правоотношение на служител в МВР по реда ЗМВР е преобразувано в служебно правоотношение по Закона за държавния служител (ЗДСл). Статутът му се урежда от ЗДСл, а не от ЗМВР, съответно за него са приложими общите условия за придобиване на право на пенсия по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а не тези по чл. 69 от КСО, приложим за държавните служители по ЗМВР. В този смисъл не са налице основания за приложение на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като към момента на издаване на заповедта има навършени [възраст] и не е налице едната от двете изискуеми в кумулация предпоставки по чл. 68 от КСО – навършена възраст от 64 години. Не е приложима разпоредбата на чл. 69 от КСО, като е ирелевантно и обстоятелството, че получава пенсия на друго правно основание – по чл. 74 от КСО. Моли за отмяна на атакувания индивидуален административен акт за прекратяване на служебното му правоотношение и претендира присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция. Представя списък по чл. 80 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Райкова, оспорва жалбата като изразява становище за липсата на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Излага съображения, че при издаване на заповедта по отношение на Г. Стоянов са налице предпоставките за пенсионирането му по реда на чл. 69 от КСО, които обосновават и приложението на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерството на вътрешните работи. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.. С докладна записка рег. № 578 р-3515 от 07.02.2018 г. на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" (ДУССД) към Министерството на вътрешните работи е предложено на министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното правоотношение на Г. Стоянов – заместник–директор на ДУССД – МВР на основание чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл с едномесечно предизвестие, тъй като същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО – 32 г. и 4 месеца. Към докладната записка е приложена справка рег. № 5785 р-3517 от 07.02.2018 г. за осигурителен стаж за придобиване на пенсия на държавните служители в МВР, удостоверяваща, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя възлиза на ЗЗ години, 3 месеца и 10 дена. От представеното удостоверение образец УП – 3 № 578500-2220 от 22.03.2018 г., се установява, че осигурителният стаж на лицето като държавен служител в МВР от 01.09.1984 г. до 31.01.2017 г. е [години], а времето, през което е заемал длъжността заместник–директор на ДУССД към МВР е 1 година, 1 месец и 21 дена. Видно от кадрова справка с рег. № 8121 р-9951 от 14.05.2018 г. и заповед № 8121 К-1342 от 03.02.2017 г., издадена на осн. чл. 9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), жалбоподателят е назначен на длъжност заместник–директор на ДУССД към МВР, наименование на длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) – ръководно ниво 4 Б, с ранг I младши, за неопределено време, считано от 01.02.2017 г. От представеното предизвестие с рег. № 8121 р-3969 от 22.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение след изтичане на едномесечен срок, се установява, че същото е връчено при отказ, удостоверен с подписите на посочените двама свидетели. Отказът за получаване на предизвестието се установява и от протокол № 5785 р-4823 от 23.02.2018 г. и докладна записка с рег. № 5785 р-5137 от 28.02.2018 г. от директора на ДУССД към МВР, съдържаща и предложение за прекратяване на процесното правоотношение. С оспорената заповед, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и чл. 108 от същия закон, посочените по-горе предизвестие и протокол за отказ от връчване, министърът на вътрешните работи едностранно е прекратил служебното правоотношение на Г. Стоянов – заместник директор на ДУССД към МВР, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.03.2018 г., с присъден I младши ранг. Със заповедта е разпоредено на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗДСл и параграф 71 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (обн. ДВ бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на жалбоподателя да се изплатят полагащите се обезщетения. Заповедта е редовно връчена на 09.03.2018 г., удостоверено с подписа на адресата. При така установените факти и след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Обжалваният административен акт е издаден от министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 33, т. 7 от ЗМВР. Постановен е в предписаната от закона писмена форма с оглед нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа реквизитите, установени с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В заповедта е посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимото обезщетение и придобития ранг на държавна служба. При издаването й са спазени предвидените административнопроизводствени правила като органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая – възрастта и осигурителния стаж на служителя. Посочени са редът и срокът, в който държавният служител може да я обжалва. В заповедта е удостоверено, че жалбоподателят я е получил на 09.03.2018 г., в 15 часа и 25 минути. Също така органът е изпълнил задължението си да отправи едномесечно предизвестие до служителя. По делото (л. 26 и л. 27 от настоящото) са приложени протокол за връчване на предизвестие с рег. № 8121 р-3969 от 22.02.2018 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Стоянов и предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение от 22.02.2018 г. От съдържанието на цитираните се установява, че жалбоподателят е отказал да получи предизвестието. Този факт е удостоверен с подписите на двама свидетели от същата администрация, с посочване на трите им имена, заеманата от тях длъжност, часът и датата. Заповедта обаче е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Безспорно е по делото, че жалбоподателят е преназначен на основание § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР, съответно има статут на държавен служител на МВР, като служебното му правоотношение се урежда от ЗДСл, а не от ЗМВР. Трудът му от момента на преобразуване на правоотношението в такова, уреждано със ЗДСл е от трета категория, съгласно Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, което е от значение за преценката на наличие на основанията за придобиване на право на пенсия. По отношение същите в случая е приложима нормата на чл. 68 от КСО, а не както е приел административният орган тази по чл. 69 от КСО. Към момента на постановяване на заповедта, жалбоподателят е навършил 58 години и 2 месеца, а съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО необходимата възраст към тази дата за придобиване на пенсия е 64 години и 2 месеца за мъжете. По силата на чл. 104, ал. 2 от КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Видно от представения образец на УП – 3 от административния орган по делото е видно, че лицето има 32 години и 05 месеца трудов стаж от първа категория и 01 година и 1 месец от трета категория. Изчислен по цитираното правило на чл. 104, ал. 2 от КСО, осигурителният стаж, който е имал Стоянов възлиза на[възраст]и 10 дни (преизчисления стаж от първа към трета категория) и събран с периода, през който е заемал длъжността зам. -директор – 01 година, 01 месец и 21 дена, възлиза общо осигурителният му стаж на 55 години, 01 месец и 31 дена. Налице е изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране по чл. 68 от КСО. Жалбоподателят обаче не е навършил необходимата възраст, за да придобие право на пенсия по чл. 68 от КСО - 64 години и 2 месеца - същият е [дата на раждане], т. е. към момента на издаване на заповедта е навършил [възраст], но не и изискуемата от чл. 68 от КСО възраст. Съответно не е налице и посоченото в заповедта основание по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за нейното издаване. Приложимата правна норма на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл, в редакцията й към момента на издаване на заповедта, урежда няколко хипотези, в които органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие: при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител – ал. 1; при съкращаване на длъжността – ал. 2; при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – ал. 5; когато на държавния служител е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 от КСО – ал. 5а; когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 от КСО – ал. 6. При издаване на акта за прекратяване на служебното правоотношение, административният орган е посочил като правно основание хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, но освобождаването от държавна служба поради придобито право на пенсия за изслужено време и възраст изисква да са изпълнени изискуемите в кумулация условия на чл. 68 от КСО. Както се посочи жалбоподателят не е навършил, определената в чл. 68 от КСО възраст от 64 години и 2 месеца. Липсата й кумулативно с необходимия стаж като предпоставка за придобиването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, препятстват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В случая не е приложима нормата на чл. 69 от КСО, както неправилно е приел административният орган. В същата са визирани няколко категории лица, които придобиват право на пенсия при по-благоприятни условия. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, в действаща към момента на издаване на заповедта редакция от ДВ, бр. 62/2016 г., в сила от 09.08.2016 г., държавните служители по ЗМВР и останалите, посочени в нормата закони, придобиват право на пенсия при навършване на [възраст] и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по същите закони, в случая по ЗМВР. Жалбоподателят не е със служебно правоотношение по ЗМВР, поради което административният орган не може да упражни правомощието си едностранно по своя преценка и да прекрати служебното правоотношение, при условията по чл. 69 от КСО. С нормата на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, ДВ бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г. е предвидена възможност за лицата по чл. 69 от КСО, които до 31.12.2015 г. имат натрупан необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия да могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. Посоченият по-благоприятен режим е създаден като правна възможност само в полза на правоимащите лица, която може да бъде упражнена само от тях при желание и наличие на изискуемия стаж, но не може да бъде упражнена от административния орган. Възникването на правото на пенсия изрично е свързано с наличието на определен стаж в изброените институции, без оглед на възрастта на лицето. Реализирането на това право зависи изцяло от волята на работещото лице. Не е налице възможност за приложение на нормата на чл. 69 от КСО, а оттам тъй като лицето не е придобило право на пенсия при условията на чл. 68 от КСО не е налице и основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на правоотношението му едностранно по волята на органа по назначаване. Ирелеватантно за спора е и обстоятелството, че жалбоподателя получава друга пенсия - за инвалидност поради общо заболяване. Налице е неправилно приложение на материалния закон - не са налице условия за прекратяване на правоотношението, което обективира и неспазване на целта на закона при издаване на оспорената заповед, респективно са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция е основателна. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените разноски, възлизащи на сумата от 660, 00 лв. (шестстотин и шестдесет лева), от които 10, 00 лв. държавна такса (дължима и платена от жалбоподателя по сметка на съда - л. 9 от настоящото делото) и 650, 00 лв. за адвокатско възнаграждение (договорени и изплатени изцяло при подписване на договора за правна помощ и процесуално представителство – л. 10 от същото) следва да бъде възложена в тежест на Министерството на вътрешните работи. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,