Решение № 9831 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите против решение № 12548 от 31.03.2026 г., постановено по адм. д. № 8388/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски по делото за настоящата инстанция. Ответникът – Л. П. З., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалбата, като споделя съображенията изложени в същата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя по жалбата на Л. П. З. заповед № 959/17.07.2025 г. на Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение на З. от длъжността „началник на отдел „Оценка на проекти и договаряне“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, с ранг ІV старши - поради съкращаване на длъжността. С решението Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Констатира, че след утвърждаване на новото длъжностно разписание от страна на органа по назначаване в сила от 18.07.2025 г. в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ са извършени структурни промени като е закрита заеманата от З. длъжност преди прекратяване на служебното му правоотношение - „началник на отдел „Оценка на проекти и договаряне“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ към министерство на околната среда и водите (МОСВ), но е открита нова щатна бройка за длъжността „началник на сектор“. Сочи, че при сравняване на длъжностните характеристики за длъжността, която е заемал З. и длъжностната характеристика за новооткритата длъжност „началник на сектор“ има пълно съвпадение. Приема, че не е налице реално съкращаване на длъжността, а само фиктивно такова, като длъжността, която е заемал З. продължава да съществува със същите задължения и отговорности и като система от функции, но с променено само наименование. Посочва, че длъжността на оспорващото лице не е съкратена, а само формално е открита нова щатна бройка за длъжността – началник на сектор, която е идентична с длъжността на началник отдел, заемана преди съкращението от оспорващото в първоинстанционното производство лице. Прави извод, че спрямо служителят не е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното му правоотношение. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – Министърът на околната среда и водите, съгласно чл. 108 ЗДСл във вр. с чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА). Издадената заповед отговаря на изискванията за форма като същата е с необходимото съдържание съобразно чл. 108, ал.1 ЗДСл. Посоченото правно основание в този случай е и фактическо такова, което обуславя издаване на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Законосъобразен е изводът на съда, че спрямо държавния служител не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. – съкращаване на длъжността. За да е налице съкращаване на длъжността следва същата да не фигурира в длъжностното разписание като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, които изисквания следва да са налице в кумулативност. В случая с приложените по делото доказателства е установено, че с длъжностното разписание в сила от 01.06.2025 г. общата численост на персонала, определена с нормативен акт е 442 щатни бройки (щ.бр.), която численост се запазва и в новото длъжностното разписание от 18.07.2025 г. В длъжностното разписание от 01.06.2025 г. е посочено, че общата численост на персонала, намалена с броя на заместник-министрите е 438 щ.бр., общата администрация е 87 щ.бр., а специализираната администрация - 323 щ.бр. като в длъжностното разписание в сила от 18.07.2025 г. тази обща численост на персонала, намалена с броя на заместник-министрите остава също 438 щ.бр., общата администрация отново е 87 щ.бр. и специализираната администрация запазва числеността си от 323 щ.бр. Единствената промяна в показателите от длъжностното разписание от 01.06.2025 г. и това от 18.07.2025 г. е, че в последното е увеличен броят на служителите, заемащи ръководни длъжности от 55 бр. на 57 бр. В този случай при съпоставка на длъжностните разписания е видно, че общата численост на персонала на МОСВ не е намалена, както и тази на обща и специализирана администрация. Правилно първоинстанционният съд установява, че след утвърждаване на новото длъжностно разписание от страна на органа по назначаването в сила от 18.07.2025 г. в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ са извършени структурни промени като длъжността на З. – началник на отдел „Оценка на проекти и договаряне“ е закрита, предвид закриването на отдел „Оценка на проекти и договаряне“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ – МОСВ, съгласно заповед № ЧР-11/17.07.2025 г. на министъра на ОСВ, но същата не престава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика на началник сектор „Оценка и подбор на проекти и договаряне“ ГД ОПОС - МОСВ. Направеното от касатора възражение, че съдът формира вътрешното си убеждение и излага правни изводи въз основа на доказателства, които не са приобщени по делото – длъжностна характеристика на новоразкритата длъжност „Началник сектор“ в сектор „Стратегическо планиране, програмиране, наблюдение и оценка“ в отдел „Програмиране и договаряне“ в ГД ОПОС – МОСВ е неоснователно. Въпреки, че съдът е написал посочената длъжностна характеристика настоящата инстанция като взе предвид приложената по делото длъжностна характеристика на новоразкритата длъжност „Началник сектор“ в сектор „Оценка и подбор на проекти и договаряне“ в отдел „Програмиране и договаряне“ счита, че направените от първоинстанционният съда изводи са правилни, тъй като се базират на сравнение с правилните длъжностните характеристики, приложени по делото. Видно е, че съдът е допуснал техническа грешка при изписването в мотивите на стр.8 от решението на другата новоразкрита длъжност на „Началник сектор“ в сектор „Стратегическо планиране, програмиране, наблюдение и оценка“ в отдел „Програмиране и договаряне“ в ГД ОПОС – МОСВ, но това по никакъв начин не влияе на направените изводи и сравняването на приложените по делото доказателства. Видно от приложените длъжностни характеристики, тази на З. за изпълняваната от него длъжност „началник“ отдел „Оценка на проекти и договаряне“ в ГД ОПОС и тази от 19.08.2025 г. за длъжността „началник“ сектор „Оценка и подбор на проекти и договаряне“ в ГД ОПОС (след прекратяване на служебното правоотношение на З. на 18.07.2025 г.) е, че първоинстанционният съд е извършил съпоставка именно по отношение на тези длъжностни характеристики с оглед описаното като основна цел на длъжността; област на дейност; преки задължения; други задължения в рамките на компетентността; отговорности и др. и изводите му се базират точно на тези длъжностни характеристики. Правилна и обоснована е позицията на съда от първа инстанция, че между длъжността, заемана от Л. З. и тази на началник сектор „Оценка и подбор на проекти и договориране“, отдел „Програмиране и договаряне ГД ОПОС е налице припокриване на правата и задълженията. Направеното възражение от касатора за превратно съпоставяне на съдържанието на двете длъжностни характеристики като изразът „ОПОС -2014-2020 г.“ не се среща никъде в съдържанието на длъжностната характеристика от 19.08.2025 г. е неоснователно. Няма как в длъжностна характеристика изготвена през 2025 г. да бъде заложено изпълнение на изтекъл програмен период на оперативна програма. С оглед изложеното в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл., даваща право на органа да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Както бе посочено, след съпоставка между приетите по делото длъжностни разписания, поименните разписания на длъжностите и анализа на длъжностните характеристики, се налага изводът, че извършеното съкращаване от органа по назначаване, макар и сторено в рамките на неговата оперативна самостоятелност, не се установява да е насочено към „подобряване на организацията на работата, контрола и координацията при осъществяване на основните дейности“ (такава цел е посочена в доклада) на Дирекцията. Преструктурирането на администрацията без промяна на общия числен състав на засегнатите звена, запазването на системата от функции, задачи и изисквания към звената и служителите в тях не представлява съкращаване на щата по смисъла на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл. С оглед изложеното като е отменил обжалваната пред него заповед № 959/17.07.2025 г. на министъра на околната среда и водите, Административен съд София - град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на разноски се явява основателно на основание чл. 143, ал.3 АПК. Направеното от страна на касатора възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като претенцията е за 600 евро за изготвяне на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство и защита по делото, съгласно приложения по делото пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие, а съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа този хонорар се определя от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора. Съгласно Постановление № 243 от 13.11.2025 г. размерът на минималната работна заплата за 2026 г. е 620, 20 евро, поради което претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. По изложените съображения следва да се осъди Министерство на околната среда и водите да заплати на Л. П. З. направените в касационното производство разноски в техния претендиран и доказан размер от 600 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,