Решение № 2556 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12032/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуален представител против Решение 3370/18.05.2022 г., постановено по административно дело 10670/2021 г. по описа на Административен съд - София град. С оспореното решение, по жалба на В. Неделчев е отменена негова Заповед РА-30-651/15.09.2021 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж : Остъкляване и приобщаване на покривна площ към апартамент 15 , находящ се в жилищна сграда с административен адрес гр. София, [улица], [адрес], район [район] СО. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Стефанова, която моли да бъде уважена и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна В. Неделчев се представлява от адвокат Д. Филипов, който лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на съдебното решение. Моли за присъждане на разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за основателна. За да отмени оспорената пред него заповед първостепенният съд е развил съображения за това, че разпореденият за премахване строеж неправилно е определен от административния орган, което създава неяснота относно предмета на принудително изпълнение и може да засегне законни права на адресата на заповедта. Възприетите от административния съд правни изводи в изложения смисъл, не се споделят от касационната инстанция, тъй като не съответстват на установените факти и на приложимия закон. Действително, от всички събрани по делото доказателства се установява, че процесният обект представлява остъкляване на тераса и приобщаването й към обема на трапезарията на апартамента. Същевременно обаче е установено, че тази тераса е представлявала открита площ разположена върху помещение, поради което се явява покривна площ за същото. Ето защо, независимо че строежът е квалифициран като остъкляване и приобщаване на покривна площ към процесния апартамент, вместо остъкляване на тераса , това по никакъв начин не възпрепятства възможността за точното изпълнение на заповедта. Волята на административния орган е ясна, респективно строежът е правилно определен, като се цели чрез премахването му апартаментът да бъде възстановен в положението, което е съществувал преди извършеното преустройство - посредством премахване на незаконното остъкляване и възстановяване на съществувалото преди това състояние на терасата. Няма спор, че за извършването на процесния строеж не са издавани строителни книжа, поради което е приложима хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Няма спор и, че се касае за остъкляване на тераса, тоест не е приложимо изключението, разписано в чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ, относимо за остъкляване на балкони и лоджии. За законното реализиране на строежа, освен издаване на разрешение за строеж е било необходимо и одобряване на инвестиционен проект, доколкото същият не попада сред видовете строежи, за които не се изисква одобряване на такъв съгласно чл. 147, ал. 1ЗУТ. Освен това е извършено преустройство на апартамент с приобщаване на площта на терасата към трапезарията му, при което е променено предназначението й като открита използваема част. Според съставения в хода на административното производство констативен акт, представляващ официален документ, ползващ се с доказателствена сила, строежът е извършен през 2021 г., който факт не е бил оборен от оспорващия по съответния ред. Поради това и строежът не може да се квалифицира като търпим по смисъла на закона, включително и чрез приложението на чл. 151 ЗУТ преди промяната му с ДВ, бр. 101/2015 г., поради което подлежи на премахване. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и процедура, и при спазване на материалния закон, същата се явява законосъобразна. Този извод обуславя неправилност на съдебното решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на В. Неделчев против Заповед РА-30-651/15.09.2021 г. на Главния архитект на Столична община. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 200 лева за двете съдебни инстанции. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,