Решение № 11939 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2009 г.

Решение № 11939 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Кмета на Столична община - Дирекция "ИО", гр. София, чрез пълномощник адв. Попова - САК, против решение от 10.12.2008 г. по адм. дело № 3866/2008 г. на 38 състав по описа на АСС - град (Административен съд София - град). Касаторът моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неоснователно. Твърди, че са налице отменителните основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Неправилно съдът е приел, че отказа да се отмени отчуждаването на ПИ пл. № 4575 м. "Къро" е незаконосъобразен. Заявява, че процесния имот е отчужден в лицето на други лица - Коста Гатов, а не Иван Гатов, поради което и жалбоподателката не е доказала активната си легитимация по чл. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Ответната страна - Гергина Стефанова Георгиева не заявява становище по жалбата. Заинтересованата страна Таня Методиева Емануилова също не взема отношение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената в срок касационна жалба не е основателна. Не се доказват изложените касационни основания. Доказано е, че ответника по жалбата е наследник на лице, от което е отчужден имот и затова има правен интерес да иска отмяна на отчуждаването. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1019 от 10.12.2008 г. по административно дело № 3866/2008 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, Административен съд София - град, Второ отделение - 38-ми състав отменя отказа на кмета на Столична община, съдържащ се в писмо изх. № 1194р-15-23/99/21.05.2008 г., да отмени отчуждаването на незастроен недвижим имот по молба вх. № АГ-98-73/21.05.1998 г. и връща административната преписка на кмета на Столична община за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че опореният отказ е постановен от компетентен административен орган съгласно чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Установил е от събраните по делото доказателства, че имот пл. № 4575 (стар) е отчужден от името на братя Колеви, Гатови, а не от името на наследниците на Коста Колев Гатов, поради което изложените от административния орган фактически основания не съответстват на действителното фактическо положение и изводът му, че жалбоподателката не е правоимащо лице е неправилен. В тази връзка е приел, че административният орган е допуснал много съществено нарушение на производствените правила, като не е обсъдил всички събрани от него доказателства в тяхната съвкупност и е приключил преписката без да се произнесе по съществото й, което налага да продължи работата си по преписката като изследва искането по същество и обсъди дали са налице останалите предпоставки на реституционния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Оспореното пред Административен съд - София град писмо на Кмета на Столична община съдържа отказ за отмяна на отчуждаване на недвижим имот по единствената причина, че няма данни за отчуждаване от наследодателя Иван Колев Гатов, а с регулачна преписка № 213/1952 г. и заповед № 427/1952 г., имот № 4575 (стар) е отчужден за нуждите на МНО в лицето на наследници на Коста Колев Гатов. От приложената по делото административна преписка обаче се установява, че претендираният имот - нива пл. № 4575 от 2, 600 кв. м е отчужден от братя КОЛЕВИ ГАТОВИ. Обратното твърдение не е доказано. В случая молбата на Гергина Стефанова Георгиева, която безспорно е наследник на Иван Колев Гатов, е подадена във възстановения с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ (обн. в ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.) срок за предявяване на искания - 22.05.1998 година и тя е правоимащо лице по смисъла на чл. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Искането й следва да бъде разгледано по същество, като се има предвид принципа, че в това реституционно производство по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС всеки наследник сам и независимо от останалите може да упражни правото си да иска отмяна на отчуждаването за своята си ид. част, за разлика от земеделската реституция, при която подаденото заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи от един наследник ползва всички останали наследници (чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) и това право не трябва вече да е реализирано с предходна молба по първоначално предвидения в чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (обн. в ДВ, бр. 15 от 21 февруари 1992 г.), 6-месечен срок от влизането на закона в сила. Като се изключи обстоятелството, че административният съд противоречиво е посочил от една страна, че оспореният отказ е постановен при спазване на административнопроизводствените правила, а от друга - че административният орган е допуснал много съществено нарушение на производствените правила, като не е обсъдил всички събрани от него доказателства в тяхната съвкупност и е приключил преписката без да се произнесе по съществото й, обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон. При неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, а при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо. С оглед всичко изложено, то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,