Решение № 1695 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10992/2009 г.

Решение № 1695 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10992/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" срещу Решение № 63 от 23.06.2009 г. по адм. д. № 2115/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 14 състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът "Интел груп" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 63 от 23.06.2009 г. по адм. д. № 2115/2009 г., Административен съд - София-град, Първо отделение, 14 състав е отменил Решение № 400 от 23.02.2009 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него Разпореждане № 1439 от 18.11.2008 г. на Директора на Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" при СУСО. Решението предмет на касационното производство не е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на 8.09.2005 г. майката на детето Борис Александров Методиев, роден на 24.03.2005 г., Миглена Иванова Иванова е подала декларация приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, която е в смисъл че детето ще се отглежда от Маргарита Христова Иванова - негова баба. На 8.09.2005 г. последната е сключила трудов договор с "Интел груп" ООД, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Пак на същата дата лицето е поискало ползването на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Както майката, така и бабата имат осигурителен стаж повече от 6 месеца. Няма законово изискване този осигурителен стаж да е в същото предприятие. Съгласно чл. 52а от КСО, в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 /нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г./. Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете /т. 1/, на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и на отпуск за бременност и раждане /т. 2/ и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановеният посочен по-горе отпуск. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Отпускът за отглеждане на малко дете по чл. 52а КСО, в предходната му редакция, не поставя изискването за трудов стаж за ползване на платен отпуск по КТ, тъй като целта и предназначението на този отпуск е отглеждането на малко дете, което отглеждане трябва да бъде осъществено своевременно с оглед на неговата възраст. Стигайки до същите правни изводи решаващият състав на Административен съд - София-град е постановил решението си при съблюдаване на материалния закон. Ето защо това решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,