Решение № 11416 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2025 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на HS Hydro & Spa" SRL Румъния, за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК, на влязло в сила решение 8730 от 12.07.2024 г. по адм. д. 5610/2024г. на Върховен Административен съд, Четвърто отделение и решение 419 от 02.04.2024 г. по адм. д. 759/2023 г. на Административен съд София област. С искането се представя писмо от и.д. началник на отдел в Дирекция В, Главна дирекция Енергетика към Европейската Комисия, което според молителя разгледано в съвкупност с другите доказателства може да доведе до извод, че предлаганите от Флуидра Болканс АД помпи не отговарят на изискванията на Директива 2009/125/ЕО. Моли, да се отмени влязлото в сила решение на Върховен административен съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССО. Ответникът Комисия за защита на Конкуренцията /КЗК/, чрез процесуален представител юрк. Панов, изразява становище за недопустимост на искането по подробни аргументи, изложени в проведеното о.с.з. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 240 лв. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът Флуидра Болканс АД, чрез адв. С. Петров и адв. П. Петров, изразяват подробни доводи за неоснователност на искането в приложен по делото писмен отговор. Претендират разноски за настоящето производство съгласно представен списък. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна, в срока по чл.240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила решение 8730 от 12.07.2024 г. по адм. д. 5610 от 2024 г. на Върховен Административен съд, Четвърто отделение, е оставено в сила решение 419/02.04.2024 г., постановено по адм. дело 759/2023 г. по описа на Административен съд - София област/АССО/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 449 от 18.05.2023 г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка с вх. КЗК-850/21.12.2022 г. По същество на спора с цитираните решения е прието, че не са налице нарушения по чл. 29, чл. 31 и чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, извършени от Флуидра Болканс АД. С искането за отмяна се представя писмо от и.д. началник на отдел в Дирекция В, Главна дирекция Енергетика към Европейската Комисия, в което е посочено, че оценяването на съответствието на отделни продукти с изискванията за екопроектиране не е отговорност на Европейската комисия, но фактът, че даден електродвигател е интегриран във водна помпа не е основание да се счита, че той не попада в обхвата на регламента. Посочено е, че изключението, предвидено в чл. 2, пар.2, подт. а от Регламент 2019/1781 на Комисията, за двигатели, напълно интегрирани в продукт е много специфично и включва поредица от кумулативни условия, които трябва да бъдат изпълнени, обаче получената информация за различните модели и марки не е достатъчно прецизирана за извършване на детайлна оценка. В заключение е изложено, че от данните и изображенията изглежда, че тези двигатели не са двигатели, напълно интегрирани в продукт в смисъла, заложен в Регламент 2019/1781 и не изглежда да има очевидна причина тези двигатели да бъдат изключени от обхвата на този регламент. В края на писмото изрично е записано, че то не е предназначено да предоставя официална оценка на съответствието на конкретни продукти и че Европейската Комисия не може да предостави правно обвързваща интерпретация на законодателството на ЕС. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза представеното писмо не може да бъде квалифицирано като ново писмено доказателство от съществено значение по делото, което при решаването му не е било известно на страната. Видно от датите, цитирани в писмото, цялостната кореспонденция е проведена в периода 17.02.2025-30.06.2025, а окончателното решение на ВАС е постановено на 12.07.2024 г., предвид което представеното писмо не може да се класифицира като ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а е новосъздадено доказателство, което не е съществувало към момента на постановяване на решението. В него се анализира въпроса за приложимостта на Регламент 2019/1781 и се излага мнението на автора му, но то не може да се класифицира като доказателство, разкриващо непълнота на доказателствения материал, нито установява нови обстоятелства по делото, които са съществували към момента на приключване на устните състезания в касационната инстанция и не са били известни на страната. Последното представлява отговор в резултат на проведена кореспонденция между адвоката на румънското дружество HS Hydro & Spa" SRL г-н А. Джорджеску и и.д. началник на отдел Н. Ладефогед, в който се изразява личното му мнение за приложението на чл. 2, пар.2, подт. а от Регламент 2019/1781 с уговорката, че данните не са достатъчно прецизирани, за да се извърши детайлна оценка. В края на писмото изрично е посочено, че то не е предназначено да предоставя официална оценка на съответствието на конкретни продукти, както и че ЕК не може да предостави правно обвързваща интерпретация на законодателството на ЕС. Предмет на делото пред АССО и ВАС е, извършено ли е нарушение по ЗЗК, изразяващо се в продажба на българския пазар на трифазни помпи, произведени в Китай, които не съответстват на регулацията на ЕС. Представеното доказателство по никакъв начин не променя извода на съда за липса на извършени нарушения по ЗЗК, нито установява нови обстоятелства от значение за делото, тъй като в процесния случай е безспорно установено, че предлаганите от Флуидра Болканс АД помпи за басейни са произвеждани в Испания от Инкуиде САУ, който завод извършва маркировката и етикирането на продуктите, за което са представени декларации за съответствие и сертификати за стандарти ISO, предвид което представеното писмо не може да доведе до различно решаване на правния спор. Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Нейната цел е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт в изрично регламентираните в закона случаи. Тя е необходима, за да се осъществи ново разглеждане на делото, при възобновената висящност на което новите обстоятелства и новите писмени доказателства да бъдат съобразени от съда. В случая от страна на подалото искането за отмяна дружество не е доказано твърдяното от него основание по чл. 239, т. 1 АПК, поради което не се налага отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд и искането му следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед резултата по делото основателно е направеното искане на юрк. Панов да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Основателно е и наведеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от процесуалните представители на Флуидра Болканс АД в размер на 3600 лв., който в случая се явява прекомерен с оглед сложността на делото и количеството извършена работа от процесуалните представители на страната, поради което следва да се редуцира до законоустановения максимален размер от 300 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,