Решение № 954 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1847/2008 г.

Решение № 954 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1847/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Пловдивския окръжен съд от 31.01.2008 г. по гр. д. № 2620/2007, с което е потвърдено решението на Карловския районен съд от 09.07.2007 г. по гр. д. № 591/2005, с което е отхвърлена претенцията за възлагане на жилището, което е изнесено на публична продан, одобрен е разпределителен протокол за земеделските имоти и са отхвърлени претенциите за увеличение на наследството. Недоволни от решението е касаторите С. Г. Т., Д. Х. Т. и Г. Х. Т., които го обжалват в срок с оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторите считат, че недопустимо при иск за делба на жилището с половината място на публична продан е изнесено жилището с цялото място, без да е отчетено съществуването на друга самостоятелна сграда в него; в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени доказателствата във връзка с претенциите за подобрения; и в нарушение на материалния закон е отхвърлена единствената претенция за възлагане на жилището, която е квалифицирана погрешно и също неправилно не са отчетени правата по чл. 69, ал. 3 ЗН на съделителите - земеделски стопани. Ответникът по жалбата А. Х. Т. я оспорва, като счита, че постановеното решение е допустимо и правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че преживялата съпруга не може да получи по възлагане жилището - съпружеска имуществена общност, тъй като претенцията й се основава на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), претенцията по чл. 69, ал. 3 ЗН не може да бъде разгледана в делбеното производство, подобренията са правени приживе от наследодателя и съпругата му, а в заключението на изслушаната техническа експертиза не са посочени разходите за подобренията, претендирани от Д. Х. Т. и Г. Х. Т. и увеличената цена на подобрения имот. Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното решение е недопустимо, в частта, в която на публична продан е изнесена повече от една втора от дворното място. Действително в необжалваното и влязло в сила решение по допускане на делбата е допусната явна фактическа грешка, която не е поправена по надлежния ред, но това е служебно задължение на първоинстанционния съд. В диспозитива на решението от 1.02.2006 г. е допусната делба на цялото дворно място, но сборът от квотите на съделителите е една втора. Като е постановил изнасянето на публична продан на повече от една втора от дворното място, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част, а делото - върнато на районния съд за служебно поправяне на грешката. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че преживялата съпруга няма право да изкупи делбеното жилище - съпружеска имуществена общност. Съдът е длъжен сам да определи правната квалификация на правата, претендирани от ищеца и насрещните права и възраженията на ответника. Страните не са длъжни да сочат правната квалификация на претендираните от тях права, възражения, реплики и т.н., но ако те посочат някаква правна квалификация, тя не обвързва съда и той е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация, като изхожда от твърдените факти и съдържанието на претендираните права. Правилно въззивният съд е приел, че правото на изкупуване по чл. 69, ал. 3 ЗН не може да бъде упражнено в делбеното производство, но в нарушения на материалния закон е приел, че е възможно делбените земеделски имоти да бъдат поделени чрез жребие с участието на всички съделители. Когато дяловете на съделителите не са равни, разпределителният протокол трябва да съдържа толкова приблизително равни дяла, каквото е числото на знаменателя на дробта, чрез която се изразяват дяловете. В случая протоколът би трябвало да съдържа не 4, а 8 дяла, като съделителката с дял 5/8 трябва да тегли 5 пъти жребие, а останалите съделители - по веднъж. Предвид възлагането на жилището обаче, всички земеделски имоти подлежат на възлагане в уравнение на дяловете на съделителите без право на изкупуване. По същество правилно въззивният съд е приел за неоснователна претенцията за увеличение на наследството от С. Г. Т. тъй като претендираните от нея подобрения са извършени по време на брака й с общия наследодател и тя може да претендира частична трансформация, но не и по-голям дял от цялото имущество съпружеска имуществена общност. По-голям дял от имуществото - съпружеска имуществена общност по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН е възможно да се претендира, само ако съпрузите са избрали режим на разделност. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел за неоснователни претенциите за увеличение на наследството от Д. Х. Т. и Г. Х. Т. Служебно задължение на съда е да постави задачата на вещото лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Ако в заключението на вещото лице липсват отговори на въпроси, които имат значение за делото, съдът следва да ги постави задачата на допуснатата експертиза. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон в частта, в която е одобрен разпределителния протокол за земеделските имоти, отхвърлена е претенцията за възлагане на жилището и същото е изнесено на публична продан, и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - в частта, в която са отхвърлени претенциите за увеличение на наследството от Д. Х. Т. и Г. Х. Т., поради което то следва да бъде отменено в тези части, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК в частта по възлагането и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в останалите части -по претенциите за увеличение на наследството и за уравнението на дяловете чрез разпределяне на земеделските имоти между останалите съделители. В частта, в която е отхвърлена претенцията за увеличение на наследството от С. Г. Т. решението е допустимо и е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По направената своевременно претенция за възлагане на жилището няма спор за факти. То е придобито в съпружеска имуществена общност от съделителката С. Г. Т. по време на брака й с общия наследодател, поради което следва да й бъде възложено в дял на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), като дяловете на останалите съделители следва да бъдат уравнени с останалите допуснати до делба имоти и пари, след като бъде преценено следното: ако е налице, какво е увеличението на наследството от съделителите Д. Х. Т. и Г. Х. Т. и дали увеличението следва да им се даде в имоти или в пари, като се съобразят и изявленията им в молбата-становище от 26.09.2006 г. за възлагане на дела на Г. Х. Т. от земеделските имоти в дял на Д. Х. Т., в които изявления се съдържа и искане за възлагане в общ дял. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение