Решение № 14496 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2017 г.

Решение № 14496 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. против решение № 1593 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 326/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 24 от 06.01.2017 г., издадено от директора на 86 основно училище (ОУ) "Св. Климент Охридски", в частта за постановения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. В касационната жалба са развити подробни доводи, които следва да бъдат обобщени като твърдение за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. От изложеното може да се извлече искане за отмяна на решението и уважаване на жалбата. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на 86 ОУ "Св. Климент Охридски", в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде отхвърлена, тъй като постановеното съдебно решение е правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АССГ е решение № 24 от 06.01.2017 г., издадено от директора на 86 ОУ "Св. Климент Охридски", с което се е произнесъл по заявление вх. № 748 от 30.12.2016 г. за достъп до обществена информация, подадено от жалбоподателя В. Н., с което му е предоставена исканата от него информация за периода 01.01.2016 г. до 04.05.2016 г., касаеща извършените в училището ремонти от външни фирми и е отказано предоставянето на информация за такива ремонти, за периода от 02.02.2012 г. до 31.12.2015 г., на основание чл. 37, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в частта му за постановения отказ. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и вярно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателят е подал заявление вх. № СОА 16-ЕВ01-152 от 28.08.2016 г., чрез контактния център на Столична община (СО), с което е поискал да му бъде предоставена информация от ръководството на 86 ОУ "Св. Климент Охридски" в кв. Владая, какви ремонти са извършени в училището за периода 05.05.2016 г. до 28.08.2016 г. от външни фирми, на каква стойност е всеки от тях и за чия сметка е всеки ремонт. Заявлението е препратено по компетентност на директора на училището, като същият се е обърнал с писмо изх. № 247 от 08.09.2016 г. към кмета на район "Витоша", да му бъде предоставена исканата информация, за да може да даде отговор на зададените въпроси. В отговор, обективиран в писмо от 12.09.2016, кметът на район "Витоша" е посочил, че за периода от 05.05.2016 г. до 28.08.2016 г. е извършен само един ремонт - на лекарския кабинет, като подробно е посочено от коя фирма, на каква стойност е ремонтът, подписания договор, протокол за приемане на работата и стойност на ремонта и че средствата са предоставени от Столична община. Директорът на 86 ОУ от своя страна е изпратил писмо изх. № 264 от 17.09.2016 г. до В. Н., като подробно е предал получените сведения, като е предоставил търсената със заявлението от 28.08.2016 г. информация. В. Н. е оспорил пред АССГ мълчалив отказ по цитираното заявление, като с определение № 6586 от 22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 10264/2016 г. АССГ, Второ отделение, 28 състав е оставил без разглеждане жалбата поради липса на предмет, тъй като не е налице мълчалив отказ, а произнасяне с положителен писмен акт - писмо изх. № 264 от 17.09.2016 г. С ново заявление, подадено отново чрез контактния център на СО, с вх. № СОА16-ЕВ01 от 21.11.2016 г., (в решението е допусната техническа грешка като заявлението е посочено, че е подадено през 2017 г.) жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена по реда на ЗДОИ информация за ремонтите в 86 ОУ за периода от 2011 г. до 2015 г. Заявлението е препратено на директора на училището, като същият се е произнесъл с решение № 13 от 13.12.2016 г. за предоставяне на пълен достъп до поисканата информация. В решението са посочени фирмите изпълнителки на ремонтите. Жалбоподателят е подал заявление с вх. № 730 от 15.12.2016 г. до директора на 86 ОУ "Св. Климент Охридски", в което е посочил, че информацията, предоставена му с решение № 13 от 13.12.2016 г. е непълна, по което заявление е постановено решение № 21 от 06.01.2017 г., с което е предоставен нов достъп, като в уведомителното писмо е посочено, че две от фирмите изпълнителки на ремонтни дейности са отказали да дадат съгласие за достъп, но изрично е посочен предметът на техните договори, а третото дружество, изпълнител на ремонти е дало съгласие за пълен достъп до информацията, която е предоставена, в това число договор и другите налични документи. С процесното заявление с вх. № 748 от 30.12.2016 г. В. Н. е поискал информация за ремонтите, извършени от външни фирми в периода от 02.02.2012 г. до 04.05.2016 г. В заявлението са конкретизирани кои документи се искат: договор за извършване на ремонтни дейности, документацията, свързана с процедурата за избор на проект, технически работен проект с всички налични части (архитектурна, конструктивна, В и К и др.), включително обяснителните записки, както и протокол за откриване на строителна площадка и протокол за извършени строително-монтажни работи. По това заявление е издадено оспореното решение № 24 от 06.01.2017 г., с което частично е отказано предоставянето на исканата информация - за периода от 02.02.2012 г. до 31.12.2015 г. В писмото до заявителя е посочено, че отказът е мотивиран с обстоятелството, че за този период информацията вече е предоставена. При така установеното, съдът от правна страна е приел, че директорът на училището е задължен субект, като училището е публичноправна организация по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 във вр. с § 1, т. 4, б. "б" от ДР на ЗДОИ, като юридическо лице съгласно Закона за народната просвета, създадено с цел да задоволи обществените интереси, с оглед правото на образование и със средства за издръжка от общинския бюджет. Решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, като са посочени фактическите и правни основания за отказа в оспорената му част. Мотивите са изложени в отделен документ - писмо от издателя на акта и са създадени едновременно с него. Съдът е отхвърлил възражението, че не е налице посочване на правно основание, като е посочил, че действително е допусната техническа грешка в решението като е цитиран чл. 37, ал. 3 от ЗДОИ, но от изложеното от фактическа страна ставя ясно, че действителното правно основание е чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. В случая е доказано, че с предходни решения - № 13 и № 21 е предоставена информация за периода 2011 - 2015 г., която обхваща и процесния заявен период от 02.02.2012 г. до 31.12.2015 г., за който е постановен отказ, т. е. налице е основание за отказ за предоставяне на търсената информация. Заявленията касаят идентична информация, независимо че в последното си - процесното заявление, жалбоподателят е посочил конкретни документи, които иска да му бъдат представени. Предходното решение № 21 от 06.01.2017 г. няма данни дали е оспорено, но това не се отразява на законосъобразността на отказа, тъй като ако решението е влязло в сила, тогава би било приложимо основанието за отказ по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК - наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, а ако е оспорено е налице основанието за отказ по чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК - наличие на висящо производство със същия предмет и страни. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите на съда са съобразени с данните по делото и не са необосновани, както се твърди в касационната жалба. Правилно съдът е приел, че оспореното решение, в частта му за отказ не е немотивирано, като е посочено правно основание за издаването му. Съдът е отчел обстоятелството, че посочването на чл. 37, ал. 3 от ЗДОИ като основание за издаване на акта не е точно, но обосновано е приел, че волята на органа, за постановяване на отказ на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ е достатъчно ясно изразена и става дума за техническа грешка в решението. Това е така, тъй като от една страна в нормата на чл. 37 от ЗДОИ няма алинея трета, а от друга в уведомителното писмо изх. № 65 от 06.01.2017 г., касаещо постановения отказ, изрично е посочено, че за процесния период цялата налична у задължения субект информация вече е предоставена, което сочи, че това е основанието за постановяване на отказ за предоставяне на същата. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, кагато исканата информация е предоставена на заявителя през предходните шест месеца. Установено е и обстоятелството, че действително в предходните шест месеца, информация, идентична с поисканата, касаеща извършените в 86 ОУ ремонти, е предоставена на заявителя. Предходните му искания са съответно от 21.11.2016 г., по което е постановено решение № 13 от 13.12.2016 г. и заявление от 15.12.2016 г., по което е постановено решение № 21 от 06.01.2017 г., с които решения му е предоставен достъп до наличната у задължения субект информация. Процесното заявление е подадено на 30.12.2016 г., преди да бъде постановено решение № 21 от 06.01.2016 г., което е постановено на една и съща дата с процесното, следователно правилно и административният орган и съдът са установили, че преди по-малко от шест месеца исканата информация е предоставена. Вярно е, че част от нея е предоставена при съобразяване на изричния отказ на две от фирмите, извършвали ремонт и за същите е предоставена частична информация, но правилно съдът е приел, че липсват данни предходните решения на административния орган да са оспорени, в това число и с доводи, че информацията не е пълна и не са удовлетворени изцяло исканията на заявителя. В касационната жалба се съдържа признание на касатора, че не е оспорил решение № 21 от 06.01.2017 г. Неоснователно е и възражението, че поисканата с процесното заявление информация не е идентична с вече предоставената. В предходните заявления общо са поискани всички документи относно извършените ремонтни работи, а в процесното заявление са поискани конкретни документи, но очевидно става дума на едни и същи документи, т. е. за идентична по характер информация. В касационната жалба също така се възразява, че не е възможно при директора да не се съхраняват протокол за откриване на строителна площадка, протокол за извършени строително-монтажни работи и др. непосочени документи, но по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че информацията не е предоставена в пълния наличен обем от задължения субект. Доводите относно това, че неправилно е предоставена частично информация поради отказ на третите лица, съответно за липсата или наличието на надделяващ обществен интерес, търговска тайна и др. подобни са неотносими към законосъобразността на оспорения акт. Същите касаят предходното решение № 21 от 06.01.2017 г., което не е оспорено, но са неотносими към правното основание, на което е постановен процесния отказ за достъп до обществена информация - чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, поради което не следва да бъдат обсъждани. Не са налице сочените в касацонната жалба отменителни основания и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,