Решение № 11555 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2009 г.

Решение № 11555 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по две искания от Ганчо Великов Даскалов, действащ като ЕТ "ЕР Конкорд - Ганчо Даскалов" - гр. Велико Търново, за отмяна на влезли в сила решения на Върховния административен съд. С искане вх. № 4398/21.04.2009 г. по описа на ОС гр. Велико Търново се иска отмяна на влязлото в сила решение № 8736/30.08.2006 г., постановено по адм. дело № 11480/2005 г. на ВАС, първо отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "ЕР Конкорд - Ганчо Даскалов" против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 649/29.10.2004 г. на ТДД гр. Велико Търново относно облагането по ЗДДС за данъчните периоди на 2000-2002 г. В искането се твърди, че решението е постановено в противоречие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи Протокол № 1 към конвенцията. Излагат се подробни съображения, според които за едноличния търговец са били налице всички основания за признаване право на приспадане на данъчен кредит, поради което, като е отказано признаване на това право с ДРА и потвърждаващото го съдебно решение, което е предмет на искането за отмяна, е допуснато нарушение на правото на собственост по смисъла на конвенцията. Поддържа се, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, предвид постановеното решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по съдебно дело "Булвес"АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. С искане вх. № 4393/21.04.2009 г. по описа на ОС гр. Велико Търново се иска отмяна на влязлото в сила решение № 6196/18.06.2007 г., постановено по адм. дело № 830/2007 г. на ВАС, първо-А отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "ЕР Конкорд - Ганчо Даскалов" против ДРА № 649/29.10.2004 г. на ТДД гр. Велико Търново относно облагането по ЗКПО за данъчните периоди 2000-2003 г. В искането се излагат сходни съображения на тези, изложени в искането за отмяна на решение № 8736/30.08.2006 г., постановено по адм. дело № 11480/2005 г. на ВАС, като се поддържа нарушение на чл. 14 ЕКПЧОС наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, което се обосновава с решението от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по съдебно дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. Ответникът по исканията за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново в писмени отговори поддържа, че исканията са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Излага съображения, че наведените доводи за нарушение на ЕКПЧОС не представляват основание за отмяна по чл. 239 АПК, а са свързани с решаване на въпроса по същество. Счита, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, тъй като решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД срещу България не е между страните по настоящото дело и освен това има различен предмет. Основание за отмяна би било налице само ако с решение на ЕСПЧ е установено, че е допуснато нарушение на ЕКПЧОС по отношение на искателя на отмяната - ЕТ "ЕР Конкорд - Ганчо Даскалов", а такова решение не е представено. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в исканията за отмяна, приема за установено следното: С решение № 8736/30.08.2006 г., постановено по адм. дело № 11480/2005 г. на ВАС, което е предмет на първото искане за отмяна, тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, в производство по чл. 33 и сл. ЗВАС, вр. чл. 131 и сл. ДПК (отм.), вр. § 5, ал. 4 ПЗР ДОПК, е отменил изцяло решение № 486/28.10.2005 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по адм. дело № 157/2005 г. и вместо това е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на ЕТ "ЕР Конкорд - Ганчо Даскалов" против частта от ДРА № 649/29.10.2004 г. на ТДД гр. Велико Търново, потвърдена с решение № 63/7.02.2005 г. на РДД гр. Велико Търново, в която е отказано на едноличния търговец правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 232688, 36 лв., начислени са лихви в размер на 77943, 28 лв. по доставки, документирани с фактури, издадени от посочените доставчици през данъчни периоди на 2000 г., 2001 г. и 2002 г. Съдът е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда в частта относно облагането по реда на ЗКПО за 2000 г., 2001 г., 2002 г., и 2003 г. При новото разглеждане на делото от първата инстанция във върнатата част е постановено решение № 567/11.12.2006 г. по адм. дело № 754/2006 г. на Великотърновския окръжен съд. Това решение е било предмет на касационна проверка по адм. дело № 830/2007 г. на ВАС, образувано по жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП за гр. Велико Търново. С решение № 6196/18.06.2007 г. по адм. дело № 830/2007 г. на ВАС, първо-А отделение, което е предмет на второто искане за отмяна, е отменено решение № 567/11.12.2006 г. по адм. дело № 754/2006 г. на Великотърновския окръжен съд и вместо това е постановено решение, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "ЕР Конкорд - Ганчо Даскалов" против частта от ДРА № 649/29.10.2004 г. на ТДД гр. Велико Търново, потвърдена с решение № 63/7.02.2005 г. на РДД гр. Велико Търново, относно облагането по реда на ЗКПО за 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г. От изложеното е видно, че с двете решения, които са предмет на исканията за отмяна ВАС се е произнесъл по същество относно законосъобразността на отделни части от един и същ ДРА, като двете решения са постановени в рамките на производството по едно дело, при две касационни разглеждания. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. С извънредното производство за отмяна се засяга стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, поради което основанията за отмяна не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. В конкретния случай в двете искания за отмяна, по които е образувано настоящото производство, се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. В двете искания за отмяна се поддържа на първо място, че с решенията, чиято отмяна се претендира, е допуснато нарушение на чл. 14 дискриминацията, от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 1 от Протокол № 1 към конвенцията относно правото на собственост. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана от Р България със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г., обн. ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. Допълнителен протокол към конвенцията със самата конвенция, а според чл. 5 от същия, разпоредбите на чл. 1, 2, 3 и 4 от протокола се считат за допълнителни членове на конвенцията. Следователно, конвенцията е инкорпорирана в националната правна система и се прилага с предимство пред вътрешноправните актове, които й противоречат, с изключение на Конституцията. При това не е необходимо приемането на специален вътрешноправен акт, който да възпроизведе клаузите на конвенцията, за да станат същите част от вътрешния правен ред. От изложеното следва, че твърдението за нарушение на ЕКПЧОС представлява по естеството си твърдение за нарушение на материалния закон и като такова би представлявало касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Нарушенията на материалния закон при постановяване на съдебния акт обуславят неправилност на този акт, поради което следва да се наведат в производството по касационно обжалване на същия. Решенията на тричленен състав на Върховния административен съд, постановени в касационно производство по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС (отм.), вр. чл. 131 и сл. ДПК (отм.), съответно по реда на чл. 208 и сл. АПК, не подлежат на инстанционен контрол. Същите са окончателни и могат да бъдат отменени само при наличие на някое от отменителните основания по чл. 239 АПК. Нарушението на материалния закон не представлява основание за отмяна по чл. 239 АПК, поради което твърдяното нарушение на ЕКПЧОС не представлява основание за отмяна на влезлите в сила решения. По същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решенията на тричленните състави на ВАС по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид естеството на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Не е налице и конкретно посоченото основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, аргументирано с постановеното решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, по съдебно дело "Булвес"АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. Посоченото решение на ЕСПЧ е постановено по жалба по чл. 34 ЕКПЧОС установено нарушение на правото на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към конвенцията във връзка с отказа на право на данъчен кредит по ДРА, издаден против дружеството, който е бил потвърден при обжалването по административен ред и по съдебен ред пред две съдебни инстанции пред националните съдилища. С решението на жалбоподателя е присъдено и съответното справедливо обезщетение за имуществени вреди и разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, съдебното решение подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл. 34 от Конвенцията, жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. Действието на решението не се разпростира и върху други прави субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни обстоятелства, тъй като решението се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда с жалба от засегнатото лице, при това след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита и в преклузивния 6-месечен срок по чл. 35 от конвенцията, на окончателното решение на националната инстанция. В конкретния случай не е представено решение на ЕСПЧ, с което да е установено нарушение на ЕКПЧОС по отношение на искателя в настоящото производство ЕТ "ЕР-Конкорд - Ганчо Даскалов", съответно на физическото лице действащо като едноличен търговец, също така не се и твърди наличието на такова решение. Поради изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,