Решение № 11625 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6761/2024 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36, ал. 1 и чл. 230 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от В. С. П., срещу решение на Висшия съдебен съвет/ВСС/ по т. 1, от Протокол 20 от 15.05. 2014г., издаденож на основание чл. 230, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, с което временно е отстранен от длъжност до приключване на наказателното производство, образувано срещу него. Поддържат се доводи за нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни норми и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че в процедурата по издаване на решението не бил уведомен за започване на производството, не му е дадена възможност за обяснения и възражения, а дадените не били обсъдени. Също така, че са нарушени принципите на истинност, пропоционалност и в административния акт не са изложени фактически основания. Също така поддържа, че разпоредбата на чл. 230, ал. 2 в приложимата редакция ДВ бр. 64/2007г. не изисква непременно отстраняване на магистрата от длъжност. Наред с това, тази норма противоречи на международни правни принципи и пряко приложими норми на Европейския съюз, както и на национални норми от по висок ранг. Ответникът, Съдииска колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/, която сега е страна в производството, взема становище за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес, на второ място, счита, че на основание чл. 159, т. 6 АПК производството следва да бъде прекратено, тъй като по оспорването има влязъл в сила съдебен акт - Решение 7841 от 30.06.2021г.по адм. дело 4891/2021г. по описа на ВАС, шесто отделение. По същество взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид жалбата и доводите с нея, доводите на ответника, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: С жалба от В. С. П. от 28.05.2014г. е обжалвано решение на Висшия съдебен съвет за освобождаването му от длъжност, прието с протокол 20, т. I от Заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.05.2014г. С решението, приложено на л. 22-42 от делото, ВСС отстранява временно от длъжонст В. С. П.-съдия, председател на Апелативен съд- гр. София, до приключване на наказателното производство срещу него. По така подадената жалба, с Решение 486 от 16.01.2015г. Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело 7669/2014г. е отхвърлил жалбата. Установено е, че В. С. П. е привлечен в качеството на обвиняем от 20.04.2014г. и на същата дата Главният прокурор на Република България е внесъл мотивирано искане до Висшия съдебен съвет за временното му отстраняване от длъжност на основание чл. 230 ЗСВ, до приключване на наказателното производство срещу него. Съдът е приел, че оплакванията за нарушения при издаване на решението са неоснователни и отхвърлил жалбата. Това решение е оставено в сила с Решение 2186 от 25.02.2016г. на Върховен административен съд, петчленен състав по адм. дело 2535/2015г. В мотивите са приети за неоснователни доводите за нарушения на нормите на международното право и правото на Европейския съюз, Конституцията на Република България, презумпцията за невиновност- чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, чл. 48 от Хартата за основните права /ХОП/ на Европейския съюз, съответно чл. 31, ал. 3 от Конституцията, на правото на достъп до ефективна защита и справедлив процес по чл. 13 ЕКПЧ и чл. 47 от ХОП, както и на принципа на пропорционалност, прогласен в чл. 31, ал. 34 от Конституцията и принципите за независимост и несменяемост на магистратите, прогласени в чл. 117, ал. 2 и чл. 129, ал. 3 от Конституцията. Решението е подписано с особено мнение на член от състава, по изложени мотиви, че в предложението на Главния прокурор липсват съображения относно необходимостта от прилагането на мярката, такива не могат да се извлекат от изказванията на членовето на съвета, и че конкретните обстоятелства по случая за отстраняването от длъжност за неопределен и потенциално продължителен период от време ще нанесе сериозни и непоправими вреди на лицето, а неотстраняването му не може да попречи на пълното и вестранно разследване по никакъв начин, като в частност не може да доведе до продължаване на извършване на твърдяното престъпление, нито да повлияе по друг начин на прилагането на закона. По искане за отмяна от В. С. П. чрез адвокат А. Василева от САК, на основание чл. 239, т. 6 АПК, е отменено влязлото в сила Решение 486/16.01.2015г. по адм. дело 7669/2014г. на Върховен административен съд и върнато делото за ново разглеждане от друг състав на шесто отделение. Мотивите за отмяната са, че от представеното по делото Решение 10.10.2023г. на Европейския съд по правата на човека, постановено по жалба 66292/14, влязло в сила на 10.01.2024г., са установени нарушения на чл. 6, § 1 и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съдът по отмяната е приел, че нарушението по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС произтича от недостатъчния обхват на съдебния контрол на решението на ВСС по т. 1 от Протокол 20 от 15.05.2014г. за временно отстраняване на П. от длъжност, от страна Върховния административен съд, както по първинстанционното дело, така и по касационното дело. Европейският съд по правата на човека е констатирал и нарушение на чл. 8 от Конвенцията, преценявайки, че наложената на жалбоподателя мярка, не е била достатъчно обоснована, не е била пропорционална на преследваната от закона цел, а нейната продължителност и липсата на адекватни гаранции срещу злоупотреба са породили чувство за несигурност и риск за независимостта на магистрата. Също така, в мотивите се посочва, че с отмяната и връщането на делото за ново разглеждане може да бъде постигната целта за отстраняване на неблагоприятните последици от нарушението. При новото разглеждане на делото, за да произнесе по така подадената жалба от В. С. П. срещу Решение на Висшия съдебен съвет, прието с протокол 20, т. 1 от заседание, проведено на 15.05.2014г. Върховен административен съд, шесто отделение констатира следното от фактическа и правна страна: В жалбата се поддържат доводи за допуснати нарушения на административно-производствените правила, като не е била дадена възможност на адресата на акта да даде обяснения и да прави възражения, съответно, не са обсъдени възраженията, не са обсъдени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е приложен принципът за истинност в административния процес, не установено мярката пропоционална ли е, и актът не е мотивиран с фактически основания. Поддържа, че в акта на ВСС, не се съдържат мотиви по въпросите на преценка в хипотезите на чл. 230 ЗСВ, следва ли обвиненията да са свързани с упражняване на дейност по правораздаване и как се преценява административната дейност, изпълнявана от ръководител на съд. В хипотезата на чл. 230, ал. 2 от ЗСВ, решаващият орган може, но не е длъжен да отстрани обвиняемия от длъжност и следва да изясни и прецени конкретните факти и обстоятелства от значение за случая. Поддържа, че наложената мярка е в противоречие с принципа за съразмерност, тъй като се приема за потенциално продължителен срок и се свежда до отстраняване не само на даден административен ръководен пост, а като магистрат въобще- без предполагаемите престъпления да са свързани с осъществяването на правораздавателна дейност. Така наложена мярката е непропорционална и прекомерна и ненужно ограничава основни лични права и води до ерозиране на презумпцията за невиновност. Поддържа също така, че обжалваният акт е немотивиран, тъй като съдържа дискусия само за правното основание от членовете на ВСС, което от своя страна противоречи на общоприети международноправни ринципи и на пряко приложими първични норми от правото на ЕС и национални норми от по висок ранг-Универсалната Декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на ЕС и Конституцията на Република България. С обжалваното Решение на Висшия съдебен съвет по протокол 20, т. 1 от 15.05.2014г. на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ се отстранява временно от длъжност В. С. П.-съдия, председател на Апелативен съд- гр. София, до приключване на наказателното производство срещу него. Искането за отстраняване от длъжност е направено от Главния прокурор на Република България с вх. на ВСС 11-03-546/28.04.2014г., обосновано с образувана прокурорска преписка, като с постановление на Софийска градска прокуратура досъдебното производство е изпратено на Воено окръжна прокуратура - София, като на 28.04.2014г. В. С. П. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. "а" от НК-председател на Военно апелативен съд гр. София. Наказателното производство като основание за предложението за временно отстраняване от длъжност по чл. 230 ЗСВ, в приложимата редакция ДВ бр. 64 от 2007г., е завършило с оправдателна присъда 16/04.12.2020г. по в.н.о.х.д. 1135/2020г. на Апелативен съд - София, влязла в сила на 22.12.2020г. По искане за възстановяването му на длъжност за периода 15.05.2014г. - 29.16.2016г. Съдийска колегия на ВСС го е оставила без уважение с Решение, от заседание, проведено на 30.03.2021г., който отказ е бил обжалван пред Върховен административен съд, който с Решение 7841 от 30.06.2021г. по адм. дело 4891/2021г. е отхвърлил жалбата му. По настояща жалба ответникът, Съдийска колегия на ВСС е взела становище, че жалбата е недопустима, тъй като е отпаднал правният интерес да бъде възстановен на длъжността. Това е така, тъй като с Решение на СК на ВСС по т. 11 от заседание, проведено на 14.05.2024г. В. П. е освободен на основание чл. 160 вр. с чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ от заеманата длъжност "съдия " в Апелативен съд София, считано от 29.05.2024г., и в момента не заема магистратска длъжност. При отпаднал в хода на процеса правен интерес, с отмяната на оспорения акт не могат да се заличат породените от него правни последици. От друга страна се поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като с влязло в сила Решение 7841/30.06.2021г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело 4891/2021г. е разрешен правен спор за възстановяването му, който съдържа същите фактически и правни основания, които са идентични с предмета на настоящия спор. Тези доводи настоящият състав намира за неоснователни. С отмяната на влязлото в сила Решение 486/16.01.2015г. по адм. дело 7669/2014г. на Върховен административен съд, делото се връща за ново разглеждане по съществото на жалбата от В. П. срещу Решение на ВСС по протокол 20, т. 1 от 15.05.2014г. Правният интерес се преценява към момента на подаване на жалбата и такъв е налице. Правният интерес в случая се изразява в това, да бъде отменен административният акт като незаконосъобразен с последиците от него, които последици да се заличат със задна дата от администратвния орган. Това означава признаване на отстраняването от длъжност за незаконосъобразно изначално. Соченото Решение 7841/30.06.2021г. на ВАС по адм. дело 4891/2021г. на ВАС е с предмет отказ за възстановяване на длъжност по молба на В. П. по друг административен акт, различен от Решение по Протокол 20, т. 1 от 14.05.2014г. Отказът за възстановяване на длъжност, с хипотеза правилно отстранен за определен период, до приключване на наказателното производство, е с различни фактически и правни основания от предемета на спора по настоящето дело. Предвид изложеното жалбата следва да бъде разгледана по същество като редовна и допустима. Същата е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, в приложима редакция ДВ бр. 64 от 2007г., в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен в качеството на обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Според ал. 2, когато , извън случаите ал.1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Видно от предложението за отстраняване, направено от Главния прокурор, същото е с квалификация длъжностно лице по обвинението срещу П. в качеството му председател на Военно-апелативен съд. Решението е с диспозитив "отстранява временно от длъжност "съдия", председател на Апелативен съд-гр. София. Съдийските длъжности са посочени в чл. 163 от ЗСВ, а в чл. 167 ДВбр. 50/2012г,. в приложимата редакция, са посочени кои са административните ръководители на органите на съдебната власт. Изводът е, че са налице магистратски длъжности, в хипотезата на чл. 230 ЗСВ и длъжности на административни ръководители, които не са посочени в чл. 230 ЗСВ. В изказванията на членовете на ВСС се посочва, че административнят ръководител е и магистрат, с което се изчерпва обсъждането по това разграничение. Обсъждането е проведено основно, само за приложимата разпоредба на чл. 230 ЗСВ, дали да бъде наложена мярката по ал. 1 или по ал. 2. Мотивите за налагане на такава мярка по чл. 230, ал. 2 от ЗСВ обаче са задължителни, тъй като органът "може" да я наложи, поради което е задължен да я обоснове фактически и юридически. Това означава преценка за характера на обвинението, в какво качество е повдигнато, свързано ли е с управленска административна дейност на ръководител или с правораздавателна дейност от магистрата и всички факти и доказателства относно възможността за влияние върху разследването, съвместимост на воденото предварително производство с изпълняваната магистратска функция, като се изведат изводи за съразмерност на мярката с презумпцията за невиновност, авторитета и правата на магистрата. Такива изводи не се съдържат в мотивите към взетото решение на ВСС, което е самостоятелно основание за отмяната му. На следващо място, в това производство, което е санкционно по своя характер няма доказателства, че В. С. П. е уведомяван за административното производство срещу него, няма доказателства, че му е дадена възможност да изрази становище, възражения или по друг начин да защити правата си. Всички тези нарушения съставляват нарушение на административно - производствените правила и са самостятелно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. В случая не е обсъждан принципът за съразмерност на мярката, изразяващ се в преценката дали мярката не е в повече от необходимото за целта, което е нарушение на материалня закон, самостоятелно основаниепо чл. 146 АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. Наред с това, в настоящето производство е приложено Решение от 10.10.2023г. на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/, постановено по жалба 66292/14, влязло в сила на 10.01.2024г., с което са установени нарушения, изразяващи се в това, че мярката за временно отстраняване на жалбоподателя не е била съпроводена с адекватни гаранции срещу злоупотреба и не се е основавала на релевантни и достатъчни основания, които да я оправдаят. При тези обстоятелства и независимо от свободата на преценка, с която се ползват националните власти по тези въпроси, ЕСПЧ счита, че наложената на жалбоподателя П. мярка не е била пропорционална на преследваната законова цел и следователно съставлява нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Наред с това, ЕСПЧ е установил нарушение и на чл. 6 от Конвенцията, произтичащо от недостатъчния обхват на съдебния контрол на решенията на ВСС по т.1 , от протокол 20 от 15.05.2014г. като продължителността на мярката е породила чувство за несигурност и риск за независимостта на магистрата. Тези констатации за нарушения в производството, установени и от настоящият състав на Върховен административен съд, дават основание да се идведе правен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради липса на мотиви, нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което следва да бъде отменено. При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски, съобразно представен списък в размер на 688 лева. В частта, с искане по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът определя 2000 лева, по 1000 лева за една инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела и чл. 8 , ал. 3 от Наредба 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или, разноските са в общ размер 2688 лева, които ответникът следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 36 от ЗСВ Върховен административен съд, шесто отделение