Решение № 1730 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2020 г.

Решение № 1730 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. А., с адрес: гр. Сливен, [адрес], чрез адв. П., срещу решение № 136/10.07.2020 г. постановено по адм. д. № 31 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 02-6500/7183 от 11.11.2019 г., с който са му определение за възстановяване публични държавни вземания в размер на 2 368. 37 лв. Според касатора решението е неправилно и незаконосъобразно. Постановено е при съществени нарушения на материалния закон и на административно производствените правила. АС-Сливен правилно е установил фактите по делото, но е направил грешни изводи. Не са представени доказателства по делото от Държавен фонд "Земеделие" за поемане на многогодишен ангажимент по мярка 211, тъй като липсва сключен договор, по силата на който ясно да са определени задълженията на земеделският производител и на администрацията. По тази причина се твърди, че лицето изобщо не е поемало многогодишен ангажимент и не дължи възстановяване на суми. Ответникът – Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в приложен по делото писмен отговор намира подадената касационна жалба за неоснователна. При кандидатстване за подпомагане съгласно Наредба № 11/03.04.2008 г. се изисква само подаване на заявление, но не и други писмени актове, за да бъде осъществено подпомагане. Безспорно е установено по делото, че за 2013 г. и 2014 г. е заявили получил компенсаторни плащания. Неоснователно е твърдението, че следва да се сключи договор, за да бъде поет ангажимента. По тези съображения моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за неоснователна. Земеделският производител правилно е бил изключен от програмата за подпомагане поради неподаване на заявление за кампания 2015 г. и наличието на основанията по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Липсват фактическите и правни основания за корекция на направените от съда изводи. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването по чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. Сливен, е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 02-6500/7183 от 11.11.2019 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", по силата на който З. Асенов е изключен от подпомагане и спрямо него е установено публично държавно вземане в размер на 2 368. 37 лв., представляващо 75% от общата получена субсидия по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че З. А. е регистриран земеделски производител с УРН 602125 и е заявила участие по мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони". За 2015 г. не е подавано заявление за подпомагане. Неподаването на заявление, е прието като неспазване на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., поради което с писмо изх. № 01-6500/4091 от 09.07.2019 г. земеделският производител е уведомен, че срещу него ще започне производство по издаване на АУПДВ. Основание за това е неспазване на поетия петгодишен ангажимент по заявление УИН 20.28.0513/86796 за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район. Със същото писмо Н. Д. е уведомена, че следва да възстанови сумата от 2 368. 37 лв., което представлява 75% от получената субсидия по Марка 211, тъй като е прекратила участието си в нея след втората година от поетия ангажимент. Въпреки подадените възражения срещу това уведомителното писмо на 11.11.2019 г. заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал процесния АУПДВ. Възраженията на лицето са приети за неоснователни и З. А. е изключен от подпомагане, като спрямо него на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Посочената в АУПДВ сума от 2 368. 37 лв. представлява 75 % от общата изплатена сума по мярка 211, за кампании 2013 и 2014 г. Според първоинстанционният съд, АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма по чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му. При издаването на АУПДВ са спазени административнопроизводствените правила. Земеделският производител е уведомен за започване на административното производство по издаване на АУПДВ и му е предоставена възможност да направи възражения от която се е възползвал. Направените възражения са обсъдени при издаване на акта. Като неоснователно е прието и твърдението в жалбата за противоречие на АУПДВ с материалния закон. Установено е по делото, че Н. Д. е получила първо плащане по мярка 211 за 2013 г., като е имала задължение съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. в продължение на още четири последователни години да осъществява дейностите по мярката и да подава заявление за подпомагане. Такова заявление не е подадено за 2015 г., поради което правилно административният орган е приел, че е налице основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване от подпомагане и възстановяване на получените плащания в размер на 75%, тъй като се касае за втората година от поетия ангажимент. Не са налице основания да бъде прието, че по причини независещи от земеделския производител не е могъл да подаде заявление. Не са приложени доказателства от които да се установява случай на форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, което да е основание да бъде изключено приложението на чл. 14, ал. 1 от същата наредба. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържа твърдение, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му. Макар касаторът да се позовава на всички основания по чл. 209 от АПК, не е обосновано нито едно от тях. Единственото му твърдение е, че той не е сключил договор с ДФЗ, поради което не може да се приеме, че е поел конкретен ангажимент. За да получи подпомагане по мярка 211, касаторът е подал заявление за регистрация УИН 20.28.0513/86796 на 10.05.2013 г. на 10.05.2013 г. Подадено е и заявление за подпомагане в същата година на 14.05.2013 г. Въз основа на него за 2013 г. са му изплатени 1683. 16 лв., а през 2014 г. в размер на 1474. 67 лв. по подадено заявление на 24.04.2014 г. През 2015 г. не е подавано заявление. При подаване на заявлението за регистрация, земеделският производител в неговия раздел общи декларации е приел, като се е подписал лично, че е запознат с условията по схемите и мерките, за които кандидатства. Такава декларация е подписвана и в последствие за всяка от годините на подпомагането. Отново, чрез саморъчно положен подпис на заявлението за регистрация, лицето се е задължило да извършва земеделски дейности за срок от най-малко пет последователни години. Правилата за подпомагане на земеделски производители по мярка 211, са определени в Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Предвидено е, че за подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица с площи, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Касаторът не твърди, че не отговаря на условията за подпомагане, а че не е сключил договор за подпомагане. Съгласно условията при предоставяне на компесаторни плащания по Наредба № 11/03.04.2008 г. не се изисква подписване на договор, а само подаване на заявление – първоначално за регистрация и всяка година за подпомагане. Като не е подал заявление за 2015 г. земеделският производител е допуснал нарушение на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане по мярка 211 за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район. Това задължение е за всяка година на подпомагането след първото компенсаторно плащане. За наличието на това задължение лицето е било уведомено, както при подаване на заявлението за първоначална регистрация, така и при предоставяне на помощите. Въпреки това не е подадено заявление за подпомагане за 2015 г., като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г., възстановяването на получените плащания следва да бъде в размер на 75 %, тъй като участието по мярката е прекратено след втората година от поетия ангажимент. При разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции не се твърди наличие на обстоятелства, които да обосновават прилагане на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Същата предвижда възможност при прекратен ангажимент да не се изисква пълно или частично възстановяване на получената помощ, в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. За да бъде приложена нормата е необходимо да са налице конкретни обстоятелства, които имат характеристиките на изключителни или форсмажорни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11/2008 г. Не се твърди и административният орган да е уведомяван за такива обстоятелства по реда на чл. 15, ал. 2 от Наредбата. След като не са изпълнени законовите изисквания, то касаторът не може да претендира да бъде освободен от възстановяване на полученото компенсаторно плащане. Обстоятелствата, препятствали подаването на заявление за 2015 г., на които са позовава З. А. във възражението срещу уведомителното писмо, не са такива, които са предвидени по чл. 15 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Ето защо се налага извод, че обжалваното решение не е постановено при пороците посочени в касационната жалба, в съответствие е с материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева, дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение,