Решение № 8657 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Екотур Травъл ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Драгоман, [улица], представлявано от управителя О. Д. В., уточнена с молба от 25.03.2024г.чрез пълномощника си адв. Д. Станев срещу решение 1580 от 15.12.2023г., постановено по адм. дело 844/2022г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 63/3/3120645/3/01/04/02, с което е наложена финансова корекция в размер на 67 599.04 лева и дружеството е осъдено да заплати на ДФЗ разноски в размер на 3569.56 лева. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново с което да бъде обявена нищожността на административния акт, алтернативно да бъде отменен. В режим на евентуалност, в случай че се установи нарушение на съдопроизводствените правила, да се отмени обжалвания съдебен акт и да се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуалния си представител адв. Хр. Митровски, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като счита същата за неоснователна. При изложени съображения прави искане обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 63/3/3120645/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ с изх. 01-2600/667-20 от 22.06.2022г., с което на Екотур Травел ООД е определена финансова корекция в размер на 67 599.04 лв. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган - изпълнителен директор на ДФЗ, при спазване на изискването за форма и същият е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел за несъстоятелни твърденията, че в административния акт са дописани и допълнени основания за налагането и, както и възражението, че постановеният акт противоречал на влязло в сила решение по адм. д. 1171/2020г. по описа на АССО, тъй като съдът не се е произнесъл по същество на спора. На следващо място съдът след извършен анализ на относимата правна уредба, съпоставяйки я с доказателствата по делотто е приел, че при издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на т. 8. 1 от договора от 27.06.2014г., както и на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23, и аналогичните им разпоредби на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29, като спорен по делото е въпросът за процента на изпълнение на бизнес плана, доколкото от дружеството се твърди, че изпълнението е над 20% като се позовава на представения аналитичен регистър по сметка 703 /л.38/ от делото, където са прибавени още приходи от 1650лв., липсващи като приходи в аналитичния регистър по сметка 411 /л.257 от присъединеното дело 1171/2020/. Спорът е дали следва да се изчислят приходите за 2018г. върху сумата от 17657,35лв без ДДС/ с включена сумата от 1650лв. по касова бележка 2 от 01.08.2018г./ отразени в аналитичния регистър на Екотур Травъл ООД по сметка 703 или върху сумата от 17657,35лв. с ДДС / сумата от 16007,35лв. без ДДС, изчислена от органа/, отразени в аналитичния регистър по сметка 411-клиенти на Екотур Травъл ООД /л.257 от присъединеното дело/. Позовавайки се на ЗСч и Счетоводен стандарт 18, съдът е установил, че аналитичен регистър на сметка 411-клиенти следва да кореспондира с аналитичния регистър по сметка 703-приходи от продажби на услуги по отношение стойността на продажбите без ДДС. В случая, такова съвпадение липсва, поради което е прието, че същият не представлява документ, издаден по надлежния ред и представляващ аналитичен регистър по сметка 703, тъй като не е подписан от главния счетоводител на дружеството, поради което следва да се кредитира единствено издаденият по надлежния ред аналитичен регистър по сметка 411, в който е отразена сума от 17657,35лв. с ДДС/16007,35лв. без ДДС/, както правилно е и определен приходът за 2018г. от административния орган. За да обоснове този извод съдът е обсъдил всички доказателства представени по делото в тяхната съвкупност, както и момента на представянето им и поведението на дружеството. Установено е,че за първи път касова бележка 2 от 01.08.2018г. за сумата от 1650лв., която е включена в аналитичния регистър по сметка 703, се появява при новото произнасяне на органа след отмяната на АУПД. Твърдението на жалбоподател в жалбата е, че се бил развалил касовият апарат. Това не обяснява липсата на добавянето му в регистъра на сметки клиенти 411, както и че документа, представен от жалбоподателя като аналитичен регистър по сметка 703 е подписан единствено от управителя, без положен подпис от главен счетоводител. Въз основа на което административния съд е приел, че правилно административният орган е изчислил, че реализираните приходи спрямо заложените по бизнес плана за трите години 2016г., 2017 и 2018г. е в размер на 18,94%. Въз основа на установения приход за 2018г. в размер на 16007,35лв. без ДДС. На следващо място съдът е приел за безспорно установено и и от заключението и на вещото лице, че за целия изследван период/2016г., 2017г. и 2018г./ има едно осигурено лице на позиция Управител и изпълнението на показателите спрямо заложеното по бизнес плана е в размер на 50%. Следователно съгласно Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г. /, изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от констатираните неизпълнения на договора, и е определил окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. Съдът е приел за неоснователни доводи на дружеството относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели, като прогнозен документ. За неоснователни са приети оплакванията в жалбата, че след като веднъж е одобрен бизнес плана и са верифицирани разходи, за органа се е преклудирала възможността да налага финансови корекции. Съобразно императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, за ответникът не само не е преклудирана възможността да предприема действия за събиране на средствата, но е и негово задължение. Също така и доводът за липсата на нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско законодателство, не намира правна опора и се опровергава от доказателствата по делото, включително от безспорното между страните обстоятелство, че изплатената на жалбоподателя финансова помощ по договора му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Въз основа на извършените установявания административния съд е приел, че след като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция са коректни, както се установи в съдебното производство, подкрепени с доказателствата по делото, вкл. и приетите съдебно-счетоводни експертизи, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 и ал.2 вр. с чл.16, ал.2, чл.2, т.1 и 3 и чл.42, ал.1 от Наредба 29 и чл.59 , ал.1 и 2 от Наредба 23 са изводите на административния орган за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 67599,04лв. Съобразно чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. - бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години. Процентът на изпълнение на заложените по бизнес-плана приходи на ползвателя на помощта средноаритметично за трите финансови години е 18,94%, което сочи на извод, че стопанството не е жизнеспособно - то не генерира доходи. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд София-област е извел правилни правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Несъстоятелен е довода на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Относно неприетите от същия доказателства съдът е изложил мотиви за това. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на дружеството не значи априори неизпълнение на процесуалните му задължения, защото задължението е само по отношение на съществените доводи на страните, което в случая не е налице. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към приетите от органа нарушения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че постановения съдебен акт е издаден в противоречие с чл. 177, ал. 2 от АПК. С постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на присъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на присъдено нещо са страните, основанието и предмета. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на присъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на присъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Ето защо силата на присъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може да се произнесе отново по случая. Несъстоятелно е твърдението, че административния съд неправилно е приел, че са спазени изискванията по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспореното решение основания, за налагане на финансова корекция, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на дружеството и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. На следващо място според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., както и чл. 59, ал. 1 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 на двете разпоредби, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба 29 от 11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 312, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Изложеното е относимо изцяло към постигането на целите на мярка "Управление на местни инициативни групи /МИГ/, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" съгласно Наредба 23 от 18.12.2009 г. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мерките. Дефиницията на "нередност" визира единствено нарушение на правото на Съюза. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения, в каквато насоча са обоснованите изводи на административния съд. С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.4,б. б и т. 8.1 от договор задължения на касатора и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели и показатели за устойчива заетост, изчислени и от експерта по назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза като средно аритметично за трите проверявани финансови години по отношение на показателите за приход изпълнението е 18.94% , а по отношение на устойчивата заетост по категоричен начин и от заключение на вещото лице за целия изследван период има едно осигурено лице на позиция управител и изпълнението на показателите спрямо заложеното по бизнес план е в размер на 50%, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от правилата, както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на дружеството е наложена финансова корекция поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност и устойчива заетост. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно спорния въпрос за процента на изпълнение на бизнес плана, в това число и извода, че представения аналитичен регистър по сметка 703 не представлява документ издаден по надлежен ред, като на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника сумата от 7269, 50 лева, обусловена от размера на финансовата корекция. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,