Решение № 7299 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1387/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Тодоров, срещу решение 434 от 06.01.2025 г., постановено по административно дело 3880/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменена заповед за налагане на санкции РД-253С-176/07.03.2024 г. на управителя на НЗОК, с която е наложена санкция финансова неустойка в общ размер от 7500 лв. за установени нарушения; 2) осъдена НЗОК да заплати в полза на УМБАЛ Софиямед ООД сумата от 50 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилни изводи на съда при анализа и тълкуването на събраните по делото доказателства и допуснати процесуални нарушения, в подкрепа на което излага подробни съображения. Моли съдебният акт да се отмени и в полза на НЗОК да бъдат присъдени сторените по делото разноски за обжалване на решението на първоинстанционния съд. Ответникът по касация Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Джилджов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваната от УМБАЛ Софиямед ООД пред АССГ заповед на управителя на НЗОК от 07.03.2024 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, издадена на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 463, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД) за 2023-2025 г., чл. 416, ал. 3 от НРДМД за 2020-2022 г., във връзка с § 9 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на НРДМД за 2023-2025 г., чл. 457, ал. 3, чл. 453, ал. 1, т. 1 и ал. 7, чл. 454 от НРДМД за 2023 г. 2025 г., на лечебното заведение (ЛЗ) са наложени 15 санкции финансова неустойка в размер от по 500 лв. (общ размер 7500 лв.), за извършени еднотипни нарушения при лъчелечение, радиохирургия и роботизирана хирургия, осъществени по отношение на хоспитализирани пациенти по КП (клинична пътека) 252.1, КП 251.1, КП 251.2 и КП 250.1, състоящи се в подписването от лекари на медицински документ (решение за лъчелечение) в периоди, когато са били в отпуск. Във зависимост от времеизвършването им (т.е. в обхвата на действието на кой от горецитираните НРДМД попадат), 14 от нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 388, ал. 1, предл. 1 от НРДМД за 2020-2022 г. във връзка с § 9 от ПЗР на НРДМД за 2023-2025 г., а едно по чл. 429, ал. 1, предл. 1 от НРДМД за 2023-2025 г. Санкционната заповед е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протокол, срещу констатациите на проверяващите в който изпълнителят на болнична медицинска помощ е подал възражение, което е било изпратено на Арбитражна комисия. Последната обаче го е счела за просрочено, поради което не се е произнесла по него и е върнала преписката на управителя на НЗОК, който е пристъпил към издаването на процесната заповед, без да коментира по същество възражението. За да отмени санкциониращата заповед първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е издадена в противоречие с правилото за пълно и всестранно изясняване на релевантни факти и обстоятелства и в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, което е ощетило правото на защита на санкционираното лице, като нарушението се явява съществено, защото недопускането му е било в състояние да доведе до различен правен резултат. Съдът е приел за установено, че възражението на лечебното заведение срещу констатациите на контрольорите в съставения от тях протокол за извършената проверка, не е просрочено, поради което заповедта за налагане на санкции не е следвало да бъде издавана, без арбитражната комисия да се е произнесла по него. Посочил е и, че издателят на обсъжданата заповед също не е обсъдил в акта си горецитираното възражение, а е пристъпил направо към санкциониране на проверената болница. Изложил е и съображения, че административният орган не е направил цялостен анализ на фактологията, като е пропуснал да съобрази приложения график по месеци от лечебното заведение, от който е видно кога посочените в заповедта лекари са били действително на работа. Поради това е приел за недоказано извършването на твърдяните нарушения, още повече, че подписаният документ решение за лъчелечение, не е част от нормативно предвидените в НРДМД и в посочените клинични пътеки, а е вътрешноведомствен, съставен като допълнение към процедурата от самото лечебно заведение. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане и тълкуване на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Конкретните касаторови възражения по отношение на приетите от АССГ за установени правнозначими факти не могат да бъдат споделени. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът коректно е установил, че възражението на лечебното заведение срещу констатациите на проверилите го контрольори в съставения от тях протокол, е било подадено в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, следователно арбитражната комисия е следвало да се произнесе по него по реда на чл. 75, ал. 7 от ЗЗО, и едва тогава (евентуално) би възникнало правомощието на управителя на НЕЛК да издаде заповед за налагане на санкции, но вече не по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, а в някоя от хипотезите на чл. 76 от ЗЗО (в зависимост от наличието на произнасяне на арбитражната комисия и от това, какъв е резултатът от него). В хода на първоинстанционното производство след изискване на информация от Български пощи е било безспорно установено, че пощенската пратка с възражението на изпълнителя на болнична медицинска помощ е изпратена на 03.01.2024 г., а не на 05.01.2024 г., т.е. възражението не прескрибира и е следвало да бъде разгледано по същество. На следващо място, съдът правилно е възприел, че решението на комисията по лъчелечение, радиохирургия и роботизирана хирургия не са сред предвидените нито в нормата на чл. 388, ал. 1 от НРДМД за 2020-2022 г., респ. чл. 429, ал. 1 от НРДМД за 2023-2025 г., нито в съответните клинични пътеки, а е вътрешноведомствен акт на самото лечебно заведение, следователно подписването на този документ от лекар, който е в отпуск, не представлява нарушение и съответно не обуславя налагането на санкция за извършването му. Настоящият съдебен състав се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на АССГ. Изложеното налага извод, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на обжалвания съдебен акт и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Достигайки до краен извод за основателност на сезиралата го жалба и незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, и като е отменил заповедта за налагане на санкции и е присъдил разноски съобразно изхода на спора, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното касаторово искане акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна и не следва да се уважи. За осъществената защита от юрисконсулт пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, на УМБАЛ Софиямед следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, платимо от касатора. Този размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от представляващия страната юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 и изреч. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,