Решение № 8043 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2023 г.

С решение 522 от 27.09.2023 г. постановено по адм. дело 220/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик е отменено решение 1012-12-3#1 от 03.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане 2112-12-618#8 от 24.11.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С последното е отменено разпореждане ПР-2112-12-618#3 от 18.08.2022 г. и е определена нова дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, респективно е зачетен стаж на Е. В. към тази нова дата. Срещу това решение на административния съд е подадена касационна жалба от директор на ТП на НОИ Пазарджик, като оплакването е а наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационен жалбоподател не е съгласен с правните изводи на съда, като твърди, че непосочването на правното основание, на което е издадено разпореждането от 24.11.2022 г. не е съществено процесуално нарушение. Следващо оплакване е несъгласието с решението на първоинстанционния съд, който приема, че потвърденото с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик разпореждане от 24.11.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е незаконосъобразно, тъй като съотнесено с правомощието по чл. 99, ал. 2, т. 2, б. д, относно правомощие да се изменя или отменя предходно разпореждане, единствено по отношение на определения размер на пенсия, ръководителят на ПО при ТП на НОИ Пазарджик е постановил разпореждането си по отношение датата от която е отпусната ПИОЗ и е направен извод, че административния орган е постановил административен акт, без да са налице материалните и процесуално правните предпоставки за това. Като незаконосъобразност на съдебното решение е и неустановяването и необсъждането на фактите, относими към хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО и не са изложени правни доводи по прилагането на материалноправната норма. Тъй като към датата на издаване на отмененото разпореждане са били налице всички основания за прилагане на специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО, която изключва приложението на общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО, правото на пенсия, респективно изискващият се осигурителен стаж са преценени към датата на подаване на заявлението - декларация до ТЕЛК - 12.05.2022 г. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответник по касационната жалба в приложени по делото отговор и становище, чрез пълномощник оспорва основателността й и иска да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Представител на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Решението на административния съд е допустимо и валидно, но неправилно. Страните не спорят по фактически установеното. Няма спор, че ответникът по жалбата е лице с 50% ТНР, страда от заболяване по рождение и отговаря на условията да му бъде отпусната ЛПИОЗ, при спазване на законови изисквания. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждането на длъжностно лице по ПО, първостепенният съд приема, че самото разпореждане 2112-12-618#8 от 24.11.2022 г. страда от съществен порок, изразяващ се 1. В непосочено правно основание и конкретната хипотеза или хипотези от тези предвидени в чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, които да са годно правно основание за да се отмени или измени влязъл в сила, стабилен административен акт; 2. Редакционно, в разпоредителната част ръководителят по пенсионно осигуряване отменя разпореждане ПР-2112-12-618#3 от 18.08.2022 г., относно начална дата на ЛПИОЗ, поради пропуснат чужд стаж и изменя размера на пенсията на 172, 59 лева, считано от 12.05.2022 г.; 3. Приел е, че датата от която е отпусната ЛПИОЗ е определена неправилно, като в тази връзка сочи единичен съдебен акт на ВАС, без да се обоснове, коя според съда следва да е началната дата на отпускане на пенсия и по какви причини, датата 12.05.2022 г. е определена неправилно от специализираната администрация. Настоящият състав на шесто отделение на Върховен административен съд не приема изводите на Пазарджишкия административен съд за правилни. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но няма изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и не става ясно кои са конкретните фактически и правни основания за издаването му. Състав на Върховен административен съд, шесто отделение не споделя този решаващ извод на първостепенния съд. Непосочването на конкретно правно основание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не е нарушение от категорията на съществените, защото за разлика от фактическото основание не обвързва съда, като в процесния случай от разпоредителната част на оспорваното решение се установява волята на административния орган, отнесена към сочените фактически основания и изводите, че отмененото разпореждане от 08.08.2022 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Пазарджик не е отговаряло на законовите изисквания да бъде отпусната пенсия в определения размер, считано от задължително приложимата за това дата на подаване декларация заявление до регионалната ТЕЛК. Няма спор, че за да бъде отпусната ЛПИОЗ на ответника, следва да са спазени изискванията по чл. 74, ал. 3 от КСО за лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа, които придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж, която разпоредба е във връзка и с разпоредбата на ал. 1, т. 2 от чл. 74 от КСО. Предходната инвалидизация на ответника е от 2019 г., за което има издадено решение на ТЕЛК, но както самият ответник твърди, следващото освидетелстване е следвало да стане до изтичане на срока на предходното решение на ТЕЛК - 04.06.2022 година. Страните не спорят, а това е отразено и от решаващият съд, че датата на подаване на заявление чрез РКМЕ до ТЕЛК на 12.05.2022 г. В конкретиката на случая, ответник по касационната жалба е с вродено увреждане, считано от 27.09.1997 г.; периодично трябва да актуализира инвалидността си, което му е нормативно наложено и той добросъвестно го изпълнява; подава заявление до ТЕЛК в определения срок под заплахата да загуби социални права, ако не актуализира документално здравословното си състояние. Имал е сключен трудов договор, приет и отчетен от НАП за периода 17.06.2021 г. 01.07.2022 г. На 05.07.2022 г. подава заявление до ТП на НОИ за отпускане на ЛПИОЗ, като с разпореждане ПР-2112-12-618#3 от 18.08.2022 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Пазарджик, считано от 05.07.2022 г. му е отпусната такава пенсия в размер на 396,95 лв. В условията на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, специализираната администрация отменя това разпореждане, по отношение дата от която е отпусната пенсията и във връзка с издаденото решение на ТЕЛК, заявено от 12.05.2022 г. Считано от датата на сключвания трудов договор 17.06.2021 г., към 12.05.2022 г. ответникът няма необходимия и законово определен действителен осигурителен стаж, в случая, съвпадащ с трудовия. На администрацията е известно, че назад във времето, ответник е придобил осигурителен стаж във Великобритания. С прилагането на чл. 6 от Регламент 833/2004 е присъединен осигурителен стаж, за да се добие необходимия за отпускане на ЛПИОЗ по чл. 74, ал. 3 от КСО. Дори да не е издържано, с посочването на относими хипотези от правната норма, както твърди първостепенен съд, следва да се приеме, че отмяната на датата на отпускане на пенсия е в пряка връзка с определянето на размера й, което е извършено с разпореждане 2112-12-618#8 от 24.11.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, потвърдено от касационен жалбоподател с оспорваното решение. Действително бланковата форма при издаване на разпореждания, като сочените, не е издържана, но основателни са оплакванията, че не може да се приеме да е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до неяснота на административния акт и да не може да се разбере волята на органа, който го издава. Не може да се приеме, че оспорваното пред административния съд решение е незаконосъобразно, защото е потвърдено разпореждане, с което се отменя предходно по отношение на дата на отпускане на пенсията. На съдът е било достатъчно ясно, че процедурата по издаване на разпореждане 2112-12-618#8 от 24.11.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е във връзка с неправилно изчисления размер на пенсията с разпореждането от 08.08.2022 г., което е един от аргументите на касационен жалбоподател, че отричаната яснота на административния акт не е основателен довод за отмяна на обжалваното решение. Това е и мотивът на касационен жалбоподател да потвърди оспорваното пред него разпореждане, при неспоримото обстоятелство, че датата от която се отпуска ЛПИОЗ е тази, на която е подадено от ответника заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но към която дата не са налице условията по чл. 74, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от КСО не се установява и доказва действителен осигурителен стаж от една година. В продължение на изложеното, ограниченото становище, че с отмененото решение на касационния жалбоподател незаконосъобразно се отменя разпореждането от 08.08.2022 г., само относно датата на отпускане на ЛПИОЗ не може да се подкрепи, защото причината е установен недостатъчен времеви период от приложимия годишен действителен осигурителен стаж на ответника, а това ако не е присъединяването на осигурителен стаж, признат в чужбина, е безусловно основание за отказ да бъде отпусната такава пенсия. Със специалната разпоредба на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО законодателят е дал правна възможност на пенсионният орган по своя инициатива да измени или отмени влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, когато бъде установено поне едно от изброените в ал. 1 обстоятелства. Именно, като е приел, че правото на исканата пенсия е обвързано от спазване на времето за заявяването й, административният орган е приел, че размерът на пенсията е определен неправилно и при липса на предпоставките по чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. Цитираното решение на Върховен административен съд не намира приложение към настоящия правен спор. Не е приложима хипотезата, при която определената дата на инвалидизиране е последваща датата на подаване на заявлението - декларация в ТЕЛК, каквато в случая не е налице. Определената от ТЕЛК дата на инвалидизаця на ответника е 27.09.1997 г., която е рождената дата на жалбоподателя, експертно решение 90957 е издадено на 08.06.2022 г., а заявлението-декларация е подадено в ТЕЛК на 12.05.2022 г., поради и което е приложимо изключението, уредено с чл. 94, ал. 3 от КСО и пенсията е отпусната от тази дата. Следва да се има предвид и императивната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО, който въвежда датата на подаване заявлението-декларация като начален момент на отпускане и изплащане на пенсията. Както се посочи оспорваното решение на касационния жалбоподател е съобразило тези обстоятелства, поради което е правилно, а административният съд е постановил съдебен акт, с който го е отменил неправилно. Постановеното от административния съд решение като неправилно следва да се отмени, като се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на Е. Д. В. против решение 1012-12-3#1 от 03.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик. При този правен резултат, искането на пълномощника на ответник по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователно. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение