Решение № 4655 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9807/2015 г.

Решение № 4655 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9807/2015 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. В. С., чрез процесуалния представител адв. В. К., против решение № 4113 от 15.06.2015 г. по адм. дело № 8355/2014 г. на Административен съд С.-град /АССГ/. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 117 от 6.08.2014 г. на управителя на "Безконтактни мултиплексорни вериги" ЕООД в частта, с която е отстранен от участие в търг за продажба на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", рег. № С 4999 НМ и за специален автомобил марка "Щаер", модел "17 С 23", рег. № СА 4846 ТТ, и са определени участниците, спечелили търга за същите автомобили. Правят се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - "Безконтактни мултиплексорни вериги" ЕООД, чрез управителя си изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - З. И. И., чрез процесуалния си представител адв. Д. С. в писмен отговор оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Заинтересованата страна - В. С. Д. не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура посочва, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а решението на АССГ да се обезсили на основание постановено тълкувателно решение № 3/27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. По същество обжалваното решение е недопустимо по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от К. С. против заповед № 117 от 6.08.2014 г. на управителя на "Безконтактни мултиплексорни вериги" ЕООД в частта, с която е отстранен от участие в търг за продажба на горепосочените леки автомобили. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена след проведен търг по реда на чл. 15 - чл. 15е от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/. Съдът е приел, че тя съставлява индивидуален административен акт и е упражнил върху него съдебен контрол за законосъобразност. Произнесъл се е с обжалваното решение по съществото на спора. С протоколно определение от 23.02.2016 г. производството по делото е спряно от настоящия състав до произнасяне на решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по тълкувателно дело № 5/2015 г. С тълкувателно решение № 3 от 27.06.2016 г. на ОСС от колегиите на ВАС е прието, че при провеждане на търг или конкурс по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, органите на търговските дружества с държавно участие в капитала не действат като административни органи и съответно издадените от тях актове във връзка с търга или конкурса нямат административен характер и не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Даденото тълкуване във връзка с уеднаквяване на съдебната практика е задължително за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Ето защо изводите на административния съд, че оспорената заповед представлява индивидуален административен акт са направени при неправилно приложение на закона. В случая е била налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК и жалбата е била процесуално недопустима. Като се е произнесъл по нея, съдебният състав е постановил недопустимо решение, за което касационно основание настоящата инстанция следи служебно според изричното правило на чл. 218, ал. 2 АПК. Недопустимостта на производството води до недопустимост и на постановеното първоинстанционно решение. Поради това то ще следва да се обезсили, а образуваното въз основа на него производство прекрати. С оглед изхода от спора и липсата на основание за присъждане на разноски в процесната хипотеза, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на ответната и заинтересованата страни за присъждане на адвокатско възнаграждение. Поради това, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение