Решение № 13957 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8076/2020 г.

Решение № 13957 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8076/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел " Оперативни дейности"- Велико Търново в ГД " Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 176/19.06.2020 г. по адм. д. № 78/2020 г. на Административен съд – Враца, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10689 от 17.01.2020 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че безспорно е установен съставът на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, обосноваващ налагането на процесната ПАМ. Сочи, че срокът на налагането й е мотивиран с вида и характера на осъщeствяваната дейност, местоположението, капацитета и възможностите на търговския обект. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба – "Валкомекс" ЕООД, гр. Козлодуй, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з оспорва нейната основателност и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10689 от 17.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности"- Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Валкомекс" ЕООД, гр. Козлодуй е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – механа "Сани", находящ се в гр. Козлодуй и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че актът е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като събраните в хода на делото гласни доказателства опровергават констатациите на проверяващите, обективирани в съставения протокол от 5.01.2020 г. Решаващият състав е счел, че не е доказано, че между издаването на първоначалния служебен бон и последвалия го фискален е изминал десетминутен период, с оглед на което не е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение, чието извършване е предпоставка за налагането на ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В частност, при извършена оперативна проверка в търговски обект на дружеството е заплатена сумата от 42. 90 лв. за извършена контролна покупка, като за полученото плащане е издаден служебен бон. Десет минути по- късно е издаден и фискален бон на същата стойност, а при проверка на представения дневен отчет "Х" е установено, че разчетената касова наличност от ФУ съвпада с фактическата. При тези релевантни факти административният орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Визираната норма предвижда прилагане на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В хода на съдебното производство като гласни доказателства са събрани показанията на св. Буйнова и св. Тонков, които съдът е ценил с оглед останалите доказателства по делото и предвид тяхната последователност и логичност. С оглед изложеното от св. Буйнова решаващият състав е приел, че закъснението от 10 мин. между издаването на служебен и касов бон се дължи на заплащането с банкнота от 100 лв., която сервитьорката в обекта се е наложило да развали. При липсата на разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава обосновано първостепенният съд е приел, че не са настъпили негативни последици за фиска, тъй като извършената продажба е отчетена по реда на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За пълнота на изложението и с оглед доводите на касатора следва да се посочи, че наред с горното в оспорената заповед не са изложени никакви мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Единствените изложени доводи касаят разпореждането за предварително изпълнение на акта, но не и определеният 14-дневен срок на забрана на достъпа до обекта. При липсата на аргументи за тази продължителност на срока не би могло да се прецени доколко същият е съразмерен спрямо целта, за която актът се издава и доколко не се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел. Липсата на мотиви, обосноваващи продължителността на налагане на ПАМ също сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като е отменил същата, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение