Решение № 637 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2020 г.

Решение № 637 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие" – гр. София чрез процесуалния представител юриск. Д. Георгиев срещу решение № 537 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 45/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на Г. Анева е отменен АУПДВ № 01-6500/5531#2 от 11.11.2019., издаден от заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, с който Г. Анева е изключена от подпомагане и по отношение на същата е установено публично държавно вземане в размер на 1 325. 94 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума за финансово подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че преди да е налице изрично изключване от подпомагане с нарочно издаден от административния орган акт, не може да се издаде АУПДВ. В тази връзка цитира решение на ВАС по адм. дело № 9856/2013 г., както и решение № 4401/2017 г. на ВАС, с което е отменено изменението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11. Въз основа на изложеното в касационната жалба иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което АУПДВ да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции общо в размер на 400 лв. и разноски за платена държавна такса за касационната инстанция – 70 лв. Ответникът по касационната жалба - Г. Анева, [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Кацарска, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Благоевград е бил АУПДВ № 01-6500/5531#2 от 11.11.2019., издаден от заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие" – гр. София. С него на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/3.04.2008 г. / е изключена от подпомагане Г. Анева и е установено публично държавно вземане в размер на 1 325. 94 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума за финансово подпомагане по мярка 211 за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. Приел е, че лицето не е подало заявление за подпомагане за кампания 2016 г. по поетия от петгодишен ангажимент след първото компенсаторно плащане, което съгласно констатациите в АУПДВ е установил, че съставлява материално правното основание на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за изключването на лицето от подпомагане. За да отмени издадения на Г. Анева АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че процесният акт не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт, какъвто би бил акт за изключване от подпомагане, а само е направена констатация за неизпълнение на законоустановени изисквания по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/3.04.2008 г., изразяващо се в неподаване на заявление за кампания 2016 г. При липса на доказателства за постановен акт за изключване от подпомагане на получателя на помощта, съдът е формирал извод, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон и го е отменил на това основание. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна съдът неправилно е посочил, че Г. Анева е изключена от подпомагане и спрямо нея е установено публично държавно вземане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Видно от мотивите на оспорения АУПД № 01-6500/5531#2 от 11.11.2019., както и от предхождащото го уведомително писмо изх. № 01-6500/5531 от 15.08.2015 г., лицето получава финансово подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., и именно по тази мярка е изключена от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 1 325. 94 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума за финансово подпомагане за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Констатираното нарушение, съгласно АУПДВ, се изразява в това, че бенефициентът не е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г., с което са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/3.04.2008 г. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд и за незаконосъобразност на акта, поради липсата на предхождащ го влязъл в сила индивидуален административен акт за прекратяване на поетия ангажимент на кандидата и изключването му от подпомагане. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., преди изменението й с оглед решение № 4401/13.04.2016 г. по адм. дело № 4639/2015 г. на ВАС, Пето отделение, е предвиждала прекратяване на многогодишния ангажимент при неподаване на заявление. Оспореният пред първостепенния административен съд АУПДВ е издаден при приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. след влизане в сила на решение № 4401/13.04.2016 г. на ВАС, Пето отделение. Правната норма на 14, ал. 1 от цитираната наредба, в приложимата за настоящия случай редакция, предвижда, че при неизпълнение на задължението за подаване на заявление, не се прекратява съответния ангажимент, а бенефициентът се изключва от него, като няма изискване административният орган първо да прекрати с индивидуален административен акт многогодишният ангажимент на земеделския стопанин и едва тогава да постанови АУПДВ за възстановяване на платените му суми за подпомагане. В съответствие с този текст от наредбата, в настоящия случай, с АУПДВ Г. Анева е изключена от подпомагане и е задължена да възстанови 50 % от общата изплатена сума на основание чл. 14, ал. 1, т. 3, тъй като е прекратила участието си в мерките след третата година. Тълкуването на разпоредбата сочи, че фактическото и правно основание за изключването от подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано с възстановяването на част от изплатената вече сума, е едно и също – неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, което обуславя прилагането на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/3.04.2008 г. Именно поради тази причина няма процесуална пречка двете разпоредителни волеизявления на административния орган да бъдат обективирани в един административен акт. Неправилно съдът е приел обратното. Тъй като, за да отмени акта, административният съд се е позовал единствено на посоченото нарушение и не е изложил мотиви във връзка с извършена от него преценка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК с изключение на т. 1, както и не е извършил проверка на посочените в акта основания за изключване на лицето от подпомагане, то решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение