Решение № 3894 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.405а ал.7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на А. С. Б., от гр. Бургас, чрез процесуален представител адвокат С. Стефанов, Адвокатска колегия - гр. Бургас, срещу решение 3472 от 08.05.2024 г. по адм.д. 20237040702449 по описа за 2023 г. на Административен съд Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалба на А. С. Б. срещу Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, издадено на 13.12.2023 г. от инспектор към Дирекция Инспекция по труда" - гр. Бургас, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между А. С. Б., в качеството му на работодател и М. Я. К., в качеството му на работник, изпълняващ трудови задължения като общ работник с място на работа: производствен цех, находящ се в сграда с идентификатор 20273.501.504.2 по КККР на [населено място], общ.Средец, считано от 20.10.2023г. и инкорпорираното в него предписание по чл.405а, ал.4 КТ на работодателя да предложи на работника в срок до 18.12.2023г. сключване на договор в писмена форма. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се правят възражения, съобразно които първоинстанционният съд е основал решението си на грешно възприето наличие на елементи на трудово правоотношение. Твърди, че липсва уговаряне за наемане на работа между касотора и ответника по касацията М. К.. Пострадалият сочил други лица и други факти, които били напълно игнорирани и необсъдени както от административния орган, така и от съда. Не били обсъдени в цялост нито събрания доказателствен материал, нито сведенията на лицата. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Ответник - Дирекция "Инспекция по труда" Бургас, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование - главен инспектор А. Грънчарова счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответник М. Я. К. представя писмено изявление от 11.03.2025 г., в което твърди, че на 19.10.2023 г. разговарял с лицето А. П., като го помолил да го приеме на работа във фирмата му. Това станало в присъствието на приятеля му И. С. от [населено място], който работил в същата фирма. На 20.10.2023г. около 8.00 часа се срещнал с П. в двора на фирмата му и той го приел на работа. Около 11.00 часа П. казал на работника си В. Й. да го заведе до машината за раздробяване на дърва и да му покаже как се работи с нея. След като Й. му показал, го предупредил, че работата е много опасна, Й. си тръгнал, а К. останал да работи на машината. Около 15.30-16.00 часа настъпила злополуката, като машината [заличен текст]. [заличен текст]. Познавал единствено А. П., който го приел на работа, не познавал лицето А. Б. и никога не бил говорил с такова лице, нито пък го е виждал. Никой не му казвал, че ще работи към фирма на А. Б. и че той е наел машината под наем. При разглеждане на делото от Административен съд Бургас, не успял да се яви, тъй като не разполагал с никакви средства за път, защото от цялото семейство единствено баща му работил на минимална работна заплата. Представител на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Бургас е бил сезиран с жалба от А. С. Б. срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено на 13.12.2023 г. от инспектор към Дирекция Инспекция по труда" - гр. Бургас. С обжалваното постановление инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" Бургас е приел, че ответника М. К. е предоставял работна сила, без да са спазени изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ, като е обявил съществуването на трудово правоотношение. Определена е дата от която съществува трудовото правоотношение. Дадени са предписания на касатора на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ за сключване на трудов договор с ответника и е определена дата за изпълнение на предписанието в тази част. В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства по реда на чл. 405а, ал. 1, изр. 2-ро от КТ. Касационният жалбоподател възразява срещу приетото за установено от съда обстоятелство, че ответника К. е предоставил работна сила в негова полза. Развива се теза, че двете лица никога не са се срещали, като е липсвала уговорка за наемане на работа. Не се спори за това, че в обекта нает от касатора, ответника К. е претърпял злополука, изразяваща се в понесено телесно увреждане. Твърденията са, че не е бил допуснат да извършва действия по предоставяне на работна сила. Именно поради това, изцяло се отрича, че е налице правно основание за признаване на трудово правоотношение, както приема Дирекция "Инспекция по труда" Бургас. Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд не споделя оплакванията на касационен жалбоподател за неправилност на решението на административен съд Бургас. В производството пред първоинстанционен съд, са събрани доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че правното основание, на което е бил издаден оспорвания административен акт е доказано. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на административната преписка и свидетелските показания на служителите на ДИТ-Бургас - свидетелите С. и Ж.. От тези доказателства се установява, че в деня преди инцидента М. К. се е обадил по телефона на А. П. за да го попита дали търси работници. П. отговорил отрицателно, но тъй като към момента на телефонния разговор бил заедно с А. Б. го попитал дали той не търси работници. Б. е отговорил утвърдително и тогава А. П. е насочил К. към Б. за работа. В обясненията дадени пред административния орган К. посочил, че на 20.10.2023 г. е имал уговорка за работа и по тази причина отишъл сутринта около 7,45 ч. на мястото на инцидента. Бил отведен от началника на цеха в помещението, където му е била показана машината за раздробяване на дървен материал и как да работи на нея, като му е обяснено че има обедна почивка от 12:00 ч. до 13:00 ч., и същия е започнал да работи. След обедната почивка отново е включил машината и е работил на нея до момента на настъпване на инцидента след 15:30 ч.. Според показанията на служителите на ДИТ-Бургас -свидетелите С. и Ж. при снемане на обясненията от М. К., последният добросъвестно е изложил каквото е могъл да си спомни към момента. Съдът е кредитирал писмените сведения дадени от П., Б. и К. в административното производство, както и показанията на св. С. и Ж.. Действително, показанията на тези свидетели са преразказ на разговорите с К., П. и Б., но доколкото те съответстват на останалите сведения събрани по административната преписка, то обосновано им е дал вяра. Наведените в касационната жалба възражения досежно неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, довело до необоснован извод за наличие на трудово правоотношение и неговите елементи, са неоснователни. Правото на инспекцията по труда да обяви с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано в чл. 405а, ал. 1 КТ, като е необходимо към момента на установяване съществуването на трудово правоотношение да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на конкретно работно място и при определено работно време. На 20.10.2023 г. ответника е бил в производствения обект след 07,45 часа, който факт, отнесен към сведенията дадени от П. и К. се приема като потвърждаващ провеждания предния ден разговор между двамата. От сведенията дадени от П. и Б. се установява, че К. е бил повикан на работа именно от името на Б., който е бил наемател на линията за производство на пелети, където е станала злополуката. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства. Касационната инстанция приема изводите на Административен съд Бургас, че правното основание за приложимост на чл. 405а от КТ е безспорно установено. При изготвянето на същите са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата за квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между страни по трудово правоотношение, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В оспорвания административен акт тези реквизити са въведени от инспектор към ДИТ Бургас. Впоследствие в съдебното производство са възпроизведени, при достатъчни доказателства, каквито са кредитираните свидетелски показания, за които се спомена, че тези нормативно изисквани елементи на трудовото правоотношение са установени. Безспорно е и обективно доказано присъствието на ответника К. в производствения обект, качество му на работник, а не на преминаващ, както и претърпяната злополука. Установено е физическото действие, което е извършвал, мястото на което е полагал труд, както и времето в периода на работно време, като е установено, че това присъствие на ответника е съгласно условията на работа. Цитираните по-горе разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че лицето е наето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ се издава по силата на закона, когато се установят при проверката от ДИТ Бургас елементите по трудовото правоотношение, а именно предоставяне на работна сила от лицето с определено работно място, работно време, възнаграждение. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обоснован е изводът, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила, по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение важно значение има обстоятелството, че работата е била организирана от търговеца, без значение, че дейностите са обяснени от друго лице. Ответникът К. е осъществявал определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Правилно по арг. на чл. 405а, ал. 4 от КТ, с оглед установяването, че трудовото правоотношение е възникнало на 20.10.2023 г. е дадено предписание да се сключи трудов договор от тази дата. Не се оправдава тезата на касатора, че ответника К. самоволно е започнал работа на машина тип Дробилка", както и че тази работа му е възложена от друго лице. По делото не са опровергани сведенията дадени от самия касатор и П., че именно по възлагане на Б., П. е уговорил пострадалото лице да започне работа, за което доказателства за уговарянето са обясненията дадени в административното производство. Касаторът е имал възможност да ангажира в административното и съдебното производство доказателства в подкрепа на своята теза, като следва да се посочи, че никъде в делото или административния акт не е посочено, че е осъществен непосредствен контакт между касатора и К. при уговарянето на работата. Напротив установено е, че това е станало чрез посредничеството на П., но работата е извършвана в частта от сградата и на производствената линия, предоставени под наем на Б. и в негов интерес, предвид установената готова продукция. От всички тези доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, се явява обоснован извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадения административен акт. По отношение на представените от касатора и ответника К. протоколи от заседания по други съдебни производства, които явно касаят други обществени отношения свързани със същата злополука, следва да се посочи следното: Свидетелските показания съгласно чл. 163 ГПК са само устни и трябва да бъдат събрани по предписания в закона ред - чрез устен разпит по реда на чл. 170-171 ГПК и имат значение само по делото, по което са дадени, с изключение на хипотезата по чл. 232, изр. 2 ГПК. Показанията на свидетел пред друг орган на съдебна власт нямат характеристиката на посоченото доказателствено средство. Те не съставляват и признание на факти, каквото може да бъде направено само от страна по делото или неин представител - чл. 175 ГПК. Като писмени показания, те са частен документ и съгласно чл. 180 ГПК представляват доказателство, че са направени от лицето, но не и за достоверност на отразеното в тях. Основен принцип в гражданския процес, респективно административния съгласно чл.144 от АПК, е съдът да не се позовава на събрани извънсъдебни доказателства, а да постанови решението си въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участието на страните. Такова процедиране обезпечава друг основен принцип в гражданския процес - този на непосредствеността чл.11 от ГПК. Лицето, дало показания пред съдебен орган, следва да бъде разпитано в качеството на свидетел, за да може съдът да прецени достоверността на показанията му, които е изслушал и от които има лични възприятия. Само по този начин съдът ще може да изгради вътрешното си убеждение по истинността на фактите, които са спорни между страните по делото. Ето защо дадените пред друг орган на съдебна власт показания не могат да бъдат съпоставяни нито с показанията, дадени от същото лице в качеството му на свидетел по конкретното дело, нито с други събрани по това дело доказателства - писмени, гласни и заключения на вещи лица. В този смисъл представените по делото протоколи от съдебни заседания могат да бъдат доказателство, че такива заседания са проведени и че в тях са участвали посочените в същите лица, но не и за изявленията на тези лица. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение претенциите за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК такива, като своевременно поискани, се дължат на ответника ДИТ Бургас за юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховен административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,