Решение № 11396 от 9.12.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решение 6731 от 06.07.2022 г. по адм.д. 3704/2022 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение с което е отхвърлена подадената жалба срещу срещу решение по т.14 от Протокол 11 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.03.2022 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на П. Ц. А. заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, по предложение с рег. индекс ВСС 16631/09.12.2021 г., подадено от министъра на правосъдието. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява срещу изводите, че обект на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ могат да бъдат само задължения на магистрата (респ. административния ръководител), които произтичат от длъжността, която той заема. Предоставянето на информация или вътрешноведомствени актове по искания, направени от органи на изпълнителната власт, е сред служебните задължения, които са възложени на главния прокурор, респ. неговите заместници. В изпълнение на принципа за сътрудничество и взаимодействие между властите и задължението си да ръководи и организира дейността е следвало да съдейства на министъра на правосъдието и своевременно да предостави поисканата информация. По отношение на извода, че не е налице забавяне при представянето на исканите Правила за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в Прокуратурата на РБ (Правилата), съдът не обсъдил довода, че писмото от 27.08.2021 г. от П. Ц., с което е изискала разяснение от министъра в изпълнение на кои негови правомощия се изискват вътрешните правила, не може да бъде аргумент за забавянето на предоставянето на правилата. Независимо, че съдът обсъдил писмото от 09.11.2021 г. на министъра на правосъдието, не установил, че не само след даденото от министъра на правосъдието разяснение от 15.09.2021 г., което не е бил длъжен да предоставя, но и след напомнително писмо с per. 91-00-176/09.11.2021 г., исканите Правила не е са били предоставени, неотзоваването на ПРБ е посочено в писмо от 07.12.2021 г. Когато е изпратено напомнително писмо с peг. 91-00- 176/09.11.2021 г. до главния прокурор, изисканата информация не е била представена, което счита, че представлява отказ за своевременното й представяне. Едва с писмо с per. 91-00- 176/09.12.2021 г. (peг. 8427/2013 - ГП от 08.12.2021 г.), подписано от П. Ц. - за главен прокурор (съгласно заповед РД-05-4253/06.12.2021 г.) в Министерството на правосъдието са представени действащите към момента Правила за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в Прокуратурата на Република България. Съдът не установил от фактическа страна, че изложените обстоятелства в предложението на министъра на правосъдието касаят различни моменти и че Правилата не са били предоставени, което е наложило изпращането на напомнително писмо. Излага доводи, че липсата на законов срок за предоставяне не оправдава липсата на съдействие от изпълняващия длъжността главен прокурор на орган на изпълнителната власт, съдействието трябва да бъде оказано в разумни срокове, но не и както в конкретния случай - с около 4 месеца забавяне. Сочи, че липсата на съдействие от прокуратурата за представяне на Правилата след две отправени покани води до отрицателна обществена нагласа, респ. уронване престижа на съдебната власт. Съдът достигнал до неправилен извод, като приел, че до накърняване престижа на съдебната власт не може да се достигне на база на разменена кореспонденция между МП и органите на съдебната власт и след прегледа на статията в електронната медия news.bg . П. Ц. е следвало да разпореди предоставянето на Правилата в указания разумен 7- дневен срок при първоначалната покана от министъра. Забавянето е било преустановено само поради инициирането на дисциплинарното производство срещу Ц. Неизпълнението е продължило месеци, което допълнително поставя под съмнение спазването на принципа по чл. 9 ЗСВ. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил, че за да е налице нарушение на други служебни задължения, следва тези задължения да са ясно и точно формулирани в съответните законови и подзаконови актове. Наведени доводи за необходимост от съдействие между органите на съдебната и изпълнителната власт, са приети за необосновани. Приел е, че в конкретния случай липсват данни за забавяне на необходимото съдействие от страна на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице по отношение на искането на министъра на правосъдието и още по-малко - за отказ от съдействие. П. А. е отговорила на искането с peг. 91-00-176/20.08.2021 г. от министъра на правосъдието с писмо с изх. 8427/2013 - ГП от 27.08.2021 г. (т.е. 4 дни след заемане от нея на длъжността за главен прокурор" на 23.08.2021 г.). С писмото си е потърсила необходима информация в изпълнение на коя от дейностите на Министерство на правосъдието или по коя от определените в чл. 370 ЗСВ насоки на взаимодействие на министъра на правосъдието с органите на съдебната власт, е направено искането за предоставяне на вътрешно-ведомствени актове на ПРБ. Отговор на запитването й е изпратен от министъра на правосъдието на 15.09.2021 г. - т.е. 19 дни след получаване от него на писмото от 27.08.2021 г. и извън посочения период на извършване на дисциплинарните нарушения. В предложението за образуване на дисциплинарно производство не е определен периодът на извършване на дисциплинарното нарушение. Периодът конкретизиран от вносителя, в депозираните писмени бележки по дисц. дело 14/2021 г. на ВСС, адресирани до дисциплинарния състав е от 23.08.2021 г. до 06.09.2021 г. Твърдяното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ за забавяне от около 4 месеца на исканото съдействие от страна на П. А. е значително по-дълъг от определения период на извършване на нарушения от 23.08.2021 г. до 06.09.2021 г. Не е съобразено и обстоятелството, че за същите 4 месеца, видно от писмо изх. АГП-167/2022 г. от 01.02.2022 г. на главния секретар на ПРБ, П. А. е изпълнявала длъжността главен прокурор само 22 дни, което не позволява да й се вмени като нарушение неизпълнение на други служебни задължения за целия 4-месечен период. Прието е, че няма данни и в представената пред съда статия в електронната медия news.bg" за нарушения на етичния кодекс, в която липсва изнесена информация за накърнен престиж на съдебната власт, а само се споменава за очакване от служебния министър на отговор от ПРБ за предоставяне на вътрешните правила за случайното разпределение на делата. До отрицателна обществена нагласа спрямо действия на магистрати и административни ръководители, респективно накърняване престижа на съдебната власт не може да се достигне на база на разменена служебна кореспонденция между МП и органите на съдебната власт, за каквато има данни в материала. Тези медийни съобщения нямат относимост към поведението на П. А. в качеството й заместник на главния прокурор, изпълняваща длъжността през посочения период. Прието е, че са неприложими разпоредбите на т. 8.3, т.8.5 и т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/, за които се твърди, че са нарушени в предложението на министъра. По отношение приложението на т.8.3, изр. първо от КЕПБМ е прието, че регламентацията на организацията на поверената на административния ръководител служба с оглед постигане на най-добри резултати, няма връзка с конкретния случай. С второто изречение на разпоредбата се регламентира сътрудничеството между органи на съдебна власт и обществени служби, а министърът е орган на изпълнителната власт. Доводът относно постигането на по-добри резултати по смисъла на т. 8.3, изр. 1 КЕПБМ и зависимостта им от спазването на принципа на случайния подбор" не обосновава наличие на елементите от фактическия състав на твърдяното дисциплинарно нарушение. Разпоредбата на т.8.5 от КЕПБМ е приета за неотносима към случая, доколкото изисква от магистрата на ръководна длъжност да следи за своевременното изготвяне на актовете на своите колеги и административния персонал. Нормата на т.8.6 от КЕПБМ, която регламентира утвърждаване на независимостта на магистратите при вземане на решения при спазване на принципа на случайното разпределение на преписките и делата също е приета за неотносима, Специфичното правило за етично поведение по т.8.6 КЕПБМ изисква от магистрата на ръководна длъжност да се явява основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата. Действията по отправяне на писмено запитване към министъра на правосъдието досежно исканата информация не разкриват признаците на нарушение по т. 8.6 КЕПБМ в частта му Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения . Видно от Правилата за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в Прокуратурата на Република България единствено административните ръководители на прокуратурите, директорът на НСлС и завеждащите отдели във ВКП и ВАП със своя заповед създават организация за приложението на принципа на случайното разпределение на преписките и досъдебните производства в ръководените от тях структури. Наведените доводи относно наличието на нормативно установените задължения по отношение на Главния прокурор по чл. 138, т. 12 ЗСВ - на всеки 6 месеца да представя на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и по чл. 138, т.1 и т.2 ЗСВ - да ръководи и представлява прокуратурата и организира дейността на ВКП, Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба и административните ръководители в прокуратурата също са приети за неотносими Решението е правилно като правен резултат. Неправилно е прието, че с оглед изисканите разяснения от министъра за правното основание на което се изисква информацията, е било налице фактическа невъзможност за представянето й. Настоящата инстанция не приема изводите на тричленния състав, че при липса на отговор от министъра на правосъдието до края на периода, през който П. А. е изпълнявала длъжността на главен прокурор (23.08.2021 г. - 06.09.2021 г.), е била във фактическа невъзможност да изпълни искането му за представяне на вътрешно-ведомствените актове. Съдът неправилно оценил периода от време от запитването (27.08.2021 г.) от страна на изпълняващия длъжността главен прокурор до отговора от министъра на правосъдието (15.09.2021 г.) като фактическа невъзможност да изпълни искането на министъра на правосъдието. Независимо, че не е длъжен министърът е отговорил, че правилата са изискани с оглед предвиденото в чл. 370, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗСВ взаимодействие между органите на съдебната власт, ВСС и органите на изпълнителната власт. Действително министърът не е обосновал пряката приложимост на тези посочени разпоредби за конкретния случай, но е посочил необходимостта от съдействие във връзка с разпоредбите на чл. 9 ЗСВ и чл. 340 б от ЗСВ.