Решение № 5504 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2016 г.

Решение № 5504 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Металстрой-2003"ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "П. В. З." №..., представлявано от управителя И. Т. И., чрез адв. Т., против Решение № 3950 от 09.06.2016 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 594 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/№ 2101302667 от 14.06.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице, са установени задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и за осигурителни вноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказано редовно счетоводство на ревизираното дружество и за недоказана реалност на доставките по фактурите на "А. Б."ЕАД, "У. Д. груп"ЕООД, "Дерин"ЕООД, "Влад консулт"ЕООД, "Н. М. груп"ЕООД, "Айвън трейд"ЕООД, "Трейд къмпани"ЕООД, "Марти -НК"ЕООД, "Интерпасифик груп"ЕООД. Към фактурите били представени приемо-предавателни протоколи и договори; фактурите били осчетоводени редовно. Съдебното решение не съобразило задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпореди на Директивата за ДДС. Н. съдът приел, че нотариален акт не доказва наличието на собствена производствена база в местността "Индустриална зона Г. И. II част". Относно задълженията за данък по ЗДДФЛ, за осигурителни и здравни вноски и лихви върху несвоевременно внесени публични задължения в касационната жалба няма конкретни оплаквания, поради което настоящата инстанция дължи произнасяне единствено служебно по валидността и допустимостта на решението в тази част, както и относно съответствието му с материалния закон. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. А., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ е бил посоченият РА, в частта му, с която на РЛ са определени следните публични задължения: = по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2011-30.11.2012 г. в размер общо на 228 300 лв. главница и съответни лихви; = лихви в размер общо на 4 756 лв. върху невнесен в срок данък общо в размер на 19 467,41 лв. по чл. 42 ЗДДФЛ за периоди 01.01.2007 г. - 30.11.2012 г. = лихви в размер общо на 20 269,17 лв. върху невнесени в срок вноски за ДОО за периоди 01.01.2007-30.11.2012 г. общо в размер на 46 253,06 лв.; = вноски за ДЗПО общо в размер на 6 375,56 лв. и лихви в размер на 3 475,71 лв. върху несвоевременно направени вноски за ДЗПО за периоди 01.01.2007-30.11.2012 г. общо в размер на 7 260,11 лв.; = вноски за ГВРС общо в размер на 120,49 лв. и лихви в размер на 74,68 лв. върху несвоевременно направени вноски за ГВРС за периоди 01.01.2007-30.11.2010 г. общо в размер на 120,49 лв. и =вноски за ЗО общо в размер на 19 714,89 лв. и лихви в размер на 4 842,76 лв. върху несвоевременно направени вноски за ЗО за периоди 01.01.2007-30.11.2012 г. общо в размер на 19 714,89 лв. Задълженията за ДДС са установени поради отказ на право на данъчен кредит по фактури на посочените по-горе доставчици с предмет строителни материали /арматурно желязо, различни видове ламарина и др./ и една фактура на "В. К." ЕООД за строителни услуги, за които органите по приходите са приели, че не отразяват действително осъществени данъчни събития като първа предпоставка за признаване на претендираното право. Фактическите основания за това са обосновани с констатираното в ревизионното производство недоказване ревизираното дружество да е водило редовно счетоводство, в което да е отразено получаването на процесните данъчни фактури; към фактурите не са приложени никакви убедителни доказателства за приемането на стоката, както и за използването й за последващи облагаеми доставки; представени с възражението към ревизионния доклад са еднотипни приемо-предавателни протоколи само към фактурите на "Никс метал груп"ЕООД и "Уни дорс груп", от които не е ясно къде и как е предадена стоката; не е доказано, според ревизиращите, че ревизираното дружество има собствена производствена база, за което представеният нотариален акт за собствен терен на определен адрес не е достатъчен; при проверката на обясненията на ревизираното лице, че стоката е транспортирана със собствен конкретен автомобил е установено, че той не позволява превозването на строителни материали като фактурираните; представеният договор по фактурата за услуги на "В. К." ЕООД не доказва изпълнението на уговореното, за което не е ясно дори мястото на изпълнение на услугите. Останалите, установени с РА публични задължения, са определени поради констатираното частично невнасяне и/или късно внасяне на дължими данък и осигурителни вноски. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд, след внимателно обсъждане на доказателствата поотделно и в съвкупност за всеки един от процесните доставчици, е приел, че дружеството за процесните периоди по ЗДДС е декларирало предмет на дейност - строителни услуги: изграждане на билбордове; изработка и монтаж на метални изделия и конструкции, за които е представило единствено издадени от него фактури, отразени в дневниците му за продажби. Съдът е приел, че по делото не е установено ревизираното дружество да води достатъчно подробна счетоводна отчетност, от която да могат да се проверят извършените от него декларации и получаването на стоките и услугите, предмет на процесните фактури; приел е също, че нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА са представени убедителни доказателства за отделянето или предаването на родовоопределената стока, както и за транспортирането й, получаването й от ревизираното дружество и влагането й в независимата икономическа дейност на лицето. В частта, относно облагането с данък по чл. 42 ЗДДФЛ и осигурителни вноски, съдът е приел за обосновани неоспорените констатации на приходните органи за частично невнасяне и/или късно внасяне на публичните задължения, като е отхвърлил неподдържаното пред касационната инстанция възражение за изтекла погасителна давност за установените задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. В частта по ЗДДС. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че необосновано органите по приходите и съдът приел, че не е доказана редовността на воденото от ревизираното дружество счетоводство за процесните данъчни периоди. Приетото от АС, без оспорване, заключение на съдебно-счетоводна експертиза категорично е установило, че по делото не се съдържат аналитични и хронологични регистри на отделните кореспондиращи по между си счетоводни сметки, за да се установят счетоводни записвания по фактурите, издадени от процесните доставчици за ревизираните периоди от 01.01.2011 г. до 30.11.2012 г. Вещото лице е уточнило, че на л. 106 по делото е приложен Дневник на сметка 401 "Доставчици" на ревизираното дружество, контрагент 334 "Влад консулт груп " ЕООД за период 2012 г., в който е видимо счетоводно записване по фактура № 1000000002/03.09.2012 г. с данъчна основа 140 458,33 лв., ДДС 28 091,67 лв., обща стойност 168 550 лв., а процесната фактура за услуги е отразена в РА (РД) с № 123/30.09.2012 г. със същите стойности. По делото обаче не се съдържа копие от фактурата на този доставчик, поради което не може да се сравнят данните и да се установи за една и съща фактура ли се касае или са различни фактури, предвид разликата в тяхната номерация. Пак от експертизата е установено категорично, че недвижимият имот, предмет на покупка от РЛ с представения нотариален акт, не е отразен в инвентарния опис на дружеството, за сметка 203 "Сгради и конструкции" като дълготраен материален актив. Първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя, че следва да представи заверени копия от фактурите, по които претендира право на данъчен кредит и за които вещото лице е посочило в експертизата, че не се съдържат по делото, както и съответните приемо-предавателни протоколи към тях. Във връзка с изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в откритото съдебно заседание на 15.04.2015 г., че всички изискани от съда доказателства се намират в ТД на НАП - С., съдът, на основание чл. 186 ГПК е задължил компетентният териториален директор да представи заверени копия от процесните фактури. В изпълнение на така постановеното, с вх. № 07.05.2015 г. на АССГ е постъпило писмо от директор на съответния офис на ТД на НАП - С., в което се посочва, че всички първични счетоводни документи са върнати на счетоводителя на дружеството-жалбоподател, който в телефонен разговор е потвърдил, че документите са предадени и се намират при собственика на ревизираното дружество. Във връзка с дадената възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства, събирани по реда на чл. 192 ГПК, е постъпило писмо от 08.03.2016 г., в което упражнявалата функциите на счетоводител на жалбоподателя, посочва, че всички счетоводни документи и регистри са предоставени на управителя на дружеството при приключване на счетоводното обслужване от нейна страна на фирмата, за което не е подписван приемо-предавателен протокол. В писмото се заявява, че при лицето не се съхраняват счетоводни документи на жалбоподателя. С основание първоинстанционният съд се е позовал на тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС на Съда на ЕС в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в т. 63 от мотивите на което е изяснено, че според практиката на Съда, държавите-членки следва да проверят декларациите на данъчно задължените лица, отчетите на същите и другите относими документи /вж. Решение от 17 юли 2008 г. по дело № С-132/06, т. 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело № С-188/09, т. 21/. В т. 64 от същите мотиви е подчертано, че за тази цел Директива 2006/112 и по-конкретно чл. 242 от нея задължава всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Доводите на касационния жалбоподател, че е доказал счетоводното отразяване на процесните фактури коректно, защото е представил копия от Главна книга, оборотни ведомости и инвентарни описи, са неоснователни и защото съгласно чл. 51 от ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Обосновани на събраните доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че отделно от счетоводното отразяване на процесните фактури, жалбоподателят, чиято е тежестта да докаже материалните условия по същество за възникване на право на данъчен кредит, не е доказал реалното изпълнение на фактурираните доставки на стоки и услуги. Представените еднотипни приемо-предавателни протоколи към фактурите на "Никс метал груп"ЕООД и "Уни дорс груп"ООД не съдържат място на предаване на стоката, а ако се приеме, че това е ставало на адреса на доставчиците, при твърденията на ревизираното лице, че със собствен транспорт е транспортирало стоката, в негова власт е доказването на това обстоятелство. Резултатите от проверката в ревизионното производство на посочения от него автомобил, че автомобилът е непригоден за превоз на арматурно желязо и ламарина, са останали единствените събрани доказателства, макар на жалбоподателя да е дадена възможност и указания за това доказване в съдебното производство. Относно останалите доставки не са представени никакви доказателства, като 25 от процесните фактури не са и представени, за които е налице и основание за отказ на данъчен кредит по чл. 71, т. 1, ЗДДС, както правилно е приел административният съд. В частта, относно установените задължения за данък, осигурителни вноски и/или лихви, решението съответства на материалния закон при констатираното частично и/или късно изпълнение на посочените задължения. Първоинстанционното решение не страда от пороците, описани в касационната жалба и следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 741,15 лв. на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение