Решение № 242 от 25.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 669/2012 г.

Решение № 242 от 25.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 669/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения А. К. Р., депозирано на 20.03.2012 г., за възобновяване на ВНОХД № 1343/11 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановено въззивно решение № 34 от 27.02.2012 г., с което е изменена присъда на Районен съд, Стара Загора, № 181 от 6.10.11 г., по НОХД № 1657/11, като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление - по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за което е определено наказание глоба, в размер на 1 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият А. К. Р. е признат за виновен в това, че на 11.02.2011 г в [населено място], без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични вещества: 13, 43 гр марихуана, с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 2, 0 %, на стойност 80, 58 лв, и 1.0803 гр амфетамин сулфат, със съдържание на активно действащ компонент амфетамин база 17, 5 %, на стойност 32, 41 лв, всичко, на обща стойност 112, 99 лв, с оглед на което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 2 000 лв. Със същата присъда, е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, а на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил чл. 78а НК, въпреки че предпоставките за това са налице /за деянието по чл. 354а, ал. 5 НК е предвидено наказание глоба, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението не са причинени имуществени вреди/. Иска се да бъде допуснато възобновяване и да бъде приложен чл. 78а НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не се явяват, но с писмена молба заявяват, че молят искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита искането за основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. То е подадено от лице, имащо право на това, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. В чл. 78а НК са изброени кумулативните предпоставки, при наличието на които съдът е задължен да освободи дееца от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба. Въззивният съд е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, за което е предвидено наказание глоба, тоест, изпълнено е изискването на първата предпоставка по чл. 78 а НК. Налице са и останалите предпоставки на чл. 78 а НК, тъй като молителят не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението не са причинени имуществени вреди, респективно, липсва някое от изключенията по чл. 78а, ал. 7 НК. При това положение, като не е приложил чл. 78а НК, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, тоест, основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е налице. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция, като въззивното решение бъде изменено и деецът бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба, в размер на 1 000 лв. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважение. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I НО,