Решение № 101 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8788/2014 г.

Решение № 101 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8788/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Маринов Николов в качеството му на едноличен търговец с фирма "Света Марина д-р Иван Николов - ИППМП" със седалище в гр. София срещу решение № 3055 от 9.05.2014 г. по адм. дело № 790 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмена покана № 29-07-109 от 14.11.2012 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на EТ "Света Марина д-р Иван Николов - ИППМП", гр. София, против писмена покана № 29-07-109 от 14.11.2012 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която жалбоподателят в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор (ИД) № 221363 от 7.02.2011 г. е задължен да внесе сумата 2431.25 лв., от които 1051.75 лв. представлява превишение на определените стойности за медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 и 1379.50 лв. - превишение на определения брой специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3, за четвъртото тримесечие на 2011 г. Съдебното решение е постановено по реда на чл. 226 от АПК при ново разглеждане на делото, след като първото постановено от същия съд решение № 3066 от 8.05.2013 г. по адм. дело № 707 по описа за 2013 г. е било отменено от Върховния административен съд с решение № 646 от 20.01.2014 г. по адм. дело № 9131/2013 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационният съд е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото и предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса в случая не е доказано наличието на основание за възстановяване на неоснователно изплатени суми. По делото са били представени разпечатани копия от електронните отчети на ЕТ "Св. Марина - д-р Иван Николов - ИППМП" за четвъртото тримесечие на 2011 г. относно издадени направления бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 4 в съответствие с отчетените амбулаторни листове, като в тези отчети са посочени номер на направлението, номер и дата на амбулаторния лист, универсален идентификационен номер /УИН/ на изпращащия лекар, направления бланка номер, кодове на изследването, отчетени стойности и т.н. Представени са били и разпечатани копия от отчетените от лабораториите изследвания, назначени от д-р Иван Николов за същото тримесечие, съдържащи освен данните за съответния амбулаторен лист, също така УИН на изпращащ лекар и на изпълнил направлението лекар, ЕГН на пациента, дата на изследването, код на извършеното изследване и т.н. Въпросите във връзка с наличието на превишения и техните стойности изискват специални знания, поради което първоинстанционният съд е следвало служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши необходимите справки по електронните отчети, подадени от ЕТ "Св. Марина д-р Иван Николов - ИППМП" за издадените направления и от изпълнителите на съответно назначените СМД и МДД по издадените направления. Съпоставката между амбулаторните листи - по номер, дата и УИН на лекаря, който ги е издал - в случая д-р Иван Николов, посочени в отчетите на последния от една страна и от друга - амбулаторните листи /със същите данни/, които са посочени в отчетите на изпълнителите на СМД и МДД по издадените направления, е възможна и само въз основа на данните от електронните отчети, и тази съпоставка също е следвало да бъде направена от вещо лице. При постановяване на обжалваното съдебно решение, предмет на касационен контрол в настоящето производство, Административен съд София-град е изпълнил точно указанията, дадени с отменителното решение на Върховния административен съд. Спазил е процесуалното правило на чл. 226, ал. 1 от АПК, съгласно което производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. С постановеното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е стигнал до правилния извод за процесуалноправна и материалноправна законосъобразност на оспорения административен акт. С разпореждане № 948 от закрито заседание на 21.02.2014 г. първоинстанционният съд е указал разпределението на доказателствената тежест и е допуснал съдебно-икономическа експертиза със следните задачи: каква е стойността на МДД, назначени от жалбоподателя с направление /бл. МЗ-НЗОК № 4/ за четвърто тримесечие на 2011 г.; с каква сума може да бъде надвишена стойността по т. 1 в съответствие с правилото на чл. 38 от договор № 221363/7.02.2011 г. за оказване на ПИМП; с каква сума жалбоподателят е надвишил допустимата стойност на МДД съгласно чл. 38 от ИД за четвърто тримесечие на 2011 г.; какъв е броят на назначените СМД с направление /бл. МЗ-НЗОК № 3/ за четвърто тримесечие на 2011 г.; с какъв брой може да бъде превишена стойността в съответствие с правилото на чл. 38 от ИД за оказване на извънболнична медицинска помощ; с каква сума жалбоподателят е надвишил допустимата стойност на СМД съгласно чл. 38 от ИД за четвърто тримесечие на 2011 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на "мотиви от страна на съда по повод на доказателственото обсъждане и процедурните записвания, сочещи на порок в административната фаза". След обсъждане на събраните по делото доказателства първоинстанционният административен съд обосновано е приел, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 76а от ЗЗО и Инструкция № РД 16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда на осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, опорочаващи волеизявлението на административния орган и съставляващи самостоятелно основание за отмяна на оспорената писмена покана като незаконосъобразна. Контролното финансово производство е открито със заповед № РД-18-1139/11.09.2012 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса, която е била връчена на представител на лечебното заведение на 14.09.2012 г. За резултатите от извършената проверка е съставен протокол за неоснователно получени суми № ФВ-386 от 17.09.2012 г., връчен на същата дата на представителя на лечебното заведение. В протокола са описани размерите на констатираните превишения на определените стойности на МДД и брой на СМД за IV-то тримесечие на 2011 г. Изпълнителят на ПИМП е упражнил правото си на писмено възражение (вх. № 22-1363-8/26.09.2012 г. на СЗОК). Като част от административната преписка са приложени справки за превишенията на стойността на МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) и броя на СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3), както и извлечения от електронните отчети за изпълнителя на ПИМП и на изпълнителите на назначените медицински дейности за проверявания период. Релевантните факти са били изяснени в хода на контролното производство и правото на защита на проверявания изпълнител на ПИМП не е било нарушено. Не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения при преценката на приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, релевиращи необоснованост на обжалваното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 75, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (отм.) задължава изпълнителите на медицинска помощ да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация в електронен вид в определен от НЗОК формат за отчитане пред съответната РЗОК за извършената от тях дейност в полза на ЗЗОЛ, съдържащ атрибутите от първичните медицински документи съгласно приложение № 3 "Първични медицински документи" и допълнителни атрибути, съгласувани с БЛС. По делото са приети като доказателства извлечения на хартиен носител от електронните отчети на изпълнителя на ПИМП, заверени от длъжностно лице на СЗОК. В отменителното касационно решение е прието, че отчетите, които са подадени от ЕТ "Света Марина д-р Иван Николов - ИППМП", представляват подписани от него частни документи, поради което съобразно правилото на чл. 193, ал. 2, изречение второ от ГПК именно той е този, който следва да докаже неистинността им. Представени на хартиен носител са и обобщени извлечения от електронните отчети на изпълнителите на СИМП, които са изпълнили медицинските дейности въз основа на издадените от жалбоподателя направления. Извлеченията са подписани от Директора на СЗОК и от изготвилите ги длъжностни лица (зам. директор, директор на дирекция "ДКИМПДПА", началник отдел "ИП" и гл. експерт). Документът, съставен от длъжностните лица на СЗОК в кръга на служебните им задължения, е официален и съставлява доказателство за издадените направления за МДД и СМД от изпълнителя на ПИМП и за изпълнението на назначените с направленията медицински изследвания от изпълнителите на СИМП съгласно представените по нормативно установения ред електронни отчети. На основание чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на официалния документ пада върху страната, която го оспорва, в случая изпълнителя на ПИМП. При преценката на доказателствата първоинстанционният административен съд е спазил съдопроизводственото правило на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК, съгласно което не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Обосновано съдът е приел, че заключението на съдебно-икономическата експертиза, назначена в изпълнение на дадените указания в отменителното касационно решение, по никакъв начин не опровергава фактическите констатации на административния орган. Относно СМД вещото лице е дало заключение, че превишенията на СМД са с 89 бр. направления бл. МЗ-НЗОК № 3 на стойност 1379.50 лв. Превишенията на МДД са на стойност 1051.75 лв. при определена за тримесечието стойност 1909 лв. при допустимо надвишение 190.90 лв. и сума за компенсиране от предишното тримесечие 265.95 лв. Изложените мнения в заключението на вещото лице за наличие на "неточности" и "разминаване на информацията" в електронните отчети са извън отговорите на поставените на експертизата задачи и не са конкретизирани, поради което не могат да служат като годно доказателство в подкрепа на твърдението на касатора, че "изпълнението на направленията се разминава доказано с отпуснатите такива". Заключението е недопустимо в частта, с която е изразено становище относно наличието на правно основание за ангажиране отговорността на изпълнителя на ПИМП предвид изразено съмнение от вещото лице. От страна на касатора не са посочени доказателства за установяване на действително несъответствие между назначените от него медицински дейности и отчетените медицински дейности от изпълнителите на СИМП съгласно подадените от тях електронни отчети. За четвъртото тримесечие на 2011 г. заплащането на отчетените медицински дейности се е извършвало месечно съгласно ПМС № 304 от 17.12.2010 г. за приемане на обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, с оглед на което се преценява като неоснователно възражението на касатора, че НЗОК не е направила непланирани разходи за заплащане на назначените извън регулациите медицински дейности. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила по чл. 76а от ЗЗО във вр. с чл. 59 от АПК, приложими на основание чл. 38, ал. 5 от ИД за 2011 г. и в съответствие с материалноправната клауза на чл. 38, ал. 3 от ИД за 2011 г., задължаваща изпълнителя на ПИМП да възстанови на НЗОК заплатените средства в нарушение на бюджетните правила и финансовия лимит. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,