Решение № 106 от 24.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2018 г.

Решение № 106 от 24.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Л. Ш., срещу въззивно решение № 1848 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 2431/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3792 от 26.09.2017 г. по гр. д. № 8068/2017 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на П. М. М., [населено място], срещу МБАЛ "Света Марина", град Варна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено законно. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба МБАЛ "Света Марина", град Варна, оспорва жалбата. Изложени са и твърдения, че въззивното решение е недопустимо като постановено по просрочена въззивна жалба. С определение № 151 от 01.03.2019 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1848 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 2431/2017 г. на Варненския окръжен съд за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение. По въпроса за допустимостта на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според въззивния съд след като в последното заседание по делото на Варненския районен съд, проведено на 12.09.2017 г., не е имало процесуален представител на ищеца, то съобразно ТР № 12/2012 от 11.03.2013 г. по тълк. дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС срокът за възивно обжалване е започнал да тече от момента на връчване на препис от решението – 28.09.2017 г. и възивната жалба е подадена в срок на 11.10.2017 г. Посоченото ТР обаче не обвързва прилагането на разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК от присъствието или отсъствието на процесуалните представители на страните. В ТР са посочени изчерпателно предпоставките, при които разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК е приложима. Те са съдът в открито заседание по разглеждане на делото да посочи на коя дата ще обяви решението си и да го направи не по-късно от предварително определената дата. Това се отнася и за случаите, когато съдът е вписал решението си по-рано от определената дата. Началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване и в този случай е датата, посочена в последното по делото заседание. Това е така, тъй като правата на страните не се нарушават, а напротив те имат и по-дълъг срок за обжалване. Когато решението е вписано след датата, обявена на страните от съда, предвид невъзможността да се гарантира целия срок по чл. 259 и чл. 283 ГПК, то началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване, е връчването на съобщението, с което страните се уведомяват, че актът е изготвен и получават препис от него. В този случай приложими са правилата на общия исков процес. Това изрично трябва да бъде указано от съда. В случай, че съдът връчи на страните препис от решението по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК, в което е указан различен срок за обжалване от обявеното по чл. 315, ал. 2 ГПК, тогава по аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК, срокът ще тече от най-благоприятния за страната начален момент. В разглеждания случай са налице всички предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК. Варненският районен съд, в проведеното на 12.09.2017 г. открито съдебно заседание е посочил, че ще обяви решението в законоустановения двуседмичен срок – 26.09.2017 г. На същата дата решението е обявено, като в него е отбелязано, че срокът за обжалването му тече от обявяването му на страните - 26.09.2017 г. В съобщението, с което е изпратен препис от решението е записано, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него – в двуседмичен срок от 26.09.2017 г. Въззивната жалба е подадена на 11.10.2017 г., а срокът за обжалване е изтекъл на 10.10.2017 г. /вторник/., т. е. след изтичане на срока за обжалване. Решението, постановено по просрочена жалба, е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 200 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 1848 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 2431/2017 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА П. М. М., [населено място], да заплати на МБАЛ "Света Марина", град Варна, 200 лв. деловодни разноски.