Решение № 13238 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2020 г.

Решение № 13238 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Петков против решение № 2106/25.10.2019 г. по адм. д. № 1149/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че между отмененото наказателно постановление и претендираните вреди е налице причинно-следствена връзка, поради което претенцията му е основателна. Моли да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск. Ответникът ОД на МВР – П., редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото, представено от гл. юрисконсулт Пенкова, оспорва касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, по същество е неоснователна. Обоснован е изводът на съда, че искът е недоказан. Липсва връзка между отмененото НП, с което на ищеца са наложени две глоби за нарушения по ЗДвП и факта на оставането му без работа. В случая липсват два от елементите на посочения фактически състав – вреда и причинна връзка и правилно съдът е приел, че искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от Т. Петков против ОДМВР – П. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5700 лв., представляващи причинена вреда, настъпила вследствие на незаконосъобразно НП, отменено с решение на РС – Пловдив, и която според ищеца представлява възнаграждението, което би получавал ако можел да ходи на работа за период от 9 месеца, ведно с полагаем отпуск, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 22.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че искът е допустим, но по същество е неоснователен. Посочил е, че липсва каквато и да е връзка между отмененото НП, с което на Петков са наложени две глоби в размер на общо 120 лв. за нарушения по ЗДвП, и факта на оставането му без работа. Поради липсата на непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, не е налице един от елементите на фактически състав, за да се реализира отговорността на държавата. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. По делото е установено, че на 22.05.2018 г. Петков е управлявал мотоциклет марка "Хонда" и след проверка, на Петков е било издадено Наказателно постановление № 18-1030-004147/04.06.2018 г. на началник група при ОДМВР – П. и са му наложени две наказания – глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 157, ал. 8 ЗДвП, както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. С решение № 4375/20.12.2018 г. по НАХД № 4375/2018 г. на Районен съд – Пловдив, наказателното постановление е било отменено. Обосновано административният съд е приел, че между прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и отмененото наказателно постановление не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Видно от приложената заповед, местоработата на Петков е била в магазин в [населено място] и адресът, на който той живее е също в [населено място]. Дори и при невъзможност да управлява посочения мотоциклет за период от шест месеца, той е имал възможност да се придвижва с други превозни средства. Работата по трудов договор не е обусловена от притежаването на МПС, поради което твърденията в исковата молба за недоказани и необосновани. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че прекратяването на регистрацията на МПС е била наложена със Заповедта за налагане на ПАМ, за която по делото няма данни да е била обжалвана, респ. отменена. Видно от наказателното постановление, с него на ищеца са наложени само глоби. Поради което издаването му не е довело до прекратяване на регистрацията на мотоциклета на Петков и до невъзможност да управлява посоченото МПС. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,