Решение № 681 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9277/2014 г.

Решение № 681 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9277/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Началника на 02 РУП - СДВР - София, чрез процесуален представител - юрк. Биляна Панайотова, срещу решение № 3165 от 12.05.2014 г. по адм. д. № 93/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед рег. № з-831-5/14.12.2013 г., за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на Борислав Кръстев Иванов, в качеството му на полицейски инспектор VI степен в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория Г-III-степен. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Борислав Кръстев Иванов, чрез адвокат Йорданов, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената служебно проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че дисциплинарно наказващия орган е приложил неправилно материално правните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/и на Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/, с които е квалифицирано твърдяното нарушение, поради което е отменил процесната заповед. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е посочил, че на 18.11.2013 г., в качеството си на полицейски инспектор е извършил промяна на месечен график, за което няма приложени докладни записки за извършени промени, със съответните резолюции от преки и по-горестоящи ръководители, променяйки неоснователно изготвеното поименно разпределение на полицейските органи и средствата за денонощието, с което не е изпълнил императивните разпоредби на чл. 53 от Инструкция № Iз-633/25.03.2013 г. Основателно е приетото от първоинстанционния съд, че органът в нарушение на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, не е съобразил диспозитива на оспорената заповед със задълженията на санкционирания полицай визирани в предоставена от касатора типова длъжностна характеристика за длъжността - "полицейски инспектор VI-IV-степен. Първоинстанционния съд е установил, че част от задълженията по тази длъжност са полицейският инспектор да организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на повереното му подразделение; да отчита и контролира работата на нарядите; да организира разстановката на силите и средствата, съобразно особеностите на оперативната обстановка. По делото обаче не се спори, че на Иванов не му е поверявано полицейско подразделение, което да организира, ръководи и контролира. Обоснован, въз основа на обсъденият доказателствен материал е и извода на съда, че Иванов, определен да извърши ежедневен инструктаж, фактически не е нарушил разпоредбата на чл. 53 от Инструкция № Iз-633/25.03.2013 г. Правилно този извод е базиран на факта, че самата разпоредба задължава инструктиращия: да се запознае с оперативната обстановка; да изготви поименно разпределение на полицейските органи, съгласно разпореждането за разстановката на силите и средствата за денонощието, утвърдено при условията на чл. 32 от инструкцията; както и да се информира за здравословното състояние и готовност за работа на полицейските органи. Именно изхождайки от тези свои задължения Иванов, зачитайки здравословното състояние на конкретен полицай е изготвил поименното разпределение, променяйки графика. Правилен е изводът на съда, че органът в нарушение на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР не се е мотивирал каква е конкретната отговорност на жалбоподателя в оформянето на заявленията за ползване на отпуск на полицейски служители и виновност в поведението му в тази насока - другото твърдяно нарушение на служебната дисциплина. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 400 лева разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение