Решение № 11208 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15369/2014 г.

Решение № 11208 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15369/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 5252 от 29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 6015 по описа за 2012 г. на административния съд - С. град, в частта, с което е изменен ревизионен акт № 231105699 от 15.11.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториалната агенция (ТД) на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1055 от 7.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - гр. С. при ЦУ на НАП, като определеното задължение, произтичащо от начислен на основание чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. чл. 66, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) по процесните фактури в общ размер на 94 928.61 лв. е намалено на 75 924.71 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния закон - касационно основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващо се в обстоятелството, че в мотивите си съдът не е коментирал установените от вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) технически грешки при изчисляването на дължимия ДДС и не е посочил за кои данъчни периоди са установени тези грешки. Ответникът по касационната жалба - "Б. Г." ООД, чрез процесуалния си представител адв. д-р Панова я оспорва. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Ц. Г. дава заключение, че молбата за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред административния съд - С. град е бил ревизионен акт № 231105699 от 15.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., в частта потвърдена с решение № 1055 от 7.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - гр. С. при ЦУ на НАП, с която на "Б. Г." ООД са определени задължения за данъчните периоди м. 05., м. 06, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г., произтичащи от начислен на основание чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. чл. 66, ал. 1 от ЗДДС данък върху добавената стойност по издадените от дружеството фактури, подробно описани в ревизионния доклад, в общ размер на 94 928.61 лв. ведно с прилежащите лихви. С решението на административния съд е изменен ревизионен акт № 231105699 от 15.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1055 от 7.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - гр. С. при ЦУ на НАП, като определеното задължение, произтичащо от начислен, на основание чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. чл. 66, ал. 1 от ЗДДС данък по процесните фактури в общ размер на 94 928.61 лв. е намалено на 75 924.71 лв.; отхвърлена е жалбата на "Б. Г." ООД срещу процесния ревизионен акт в останалата част; "Б. Г." ООД е осъдена да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 807.74 лв. и НАП е осъдена да заплати на "Б. Г." ООД разноски в размер на 170.16 лв. Предмет на настоящото производство е решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е изменен ревизионния акт. В частта, в която е отхвърлена жалбата на "Б. Г." ООД, решението е обжалвано от ревизираното лице, но касационна жалба е била просрочена, поради което с протоколно определение от 24.03.2015 г. същата е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. Предвид изложеното решение № 5252 от 29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 6015 по описа за 2012 г. на административния съд - С. град е влязло в сила, в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния ревизионен акт и не е предмет на настоящото производство. За да постанови спорното решение в обжалваната част, първоинстанционният съд е кредитирал приетото без оспорване заключение на вещото лице по ССЕ, като въз основа на същото е приел, че приходните органи са допуснали технически грешки при пресмятане на сумите на дължимия данък върху добавената стойност. Съдът е изменил определеното в ревизионния акт задължение, като го е намалил, съобразно заключението на вещото лице. Решението в обжалваните части е правилно постановено. Неоснователен е доводът на касатора, че в мотивите си съдът не е коментирал установените от вещото лице в ССЕ технически грешки при изчисляването на дължимия данък и не е посочил за кои данъчни периоди са установени тези грешки. Заключението на вещото лице е прието без да е оспорено от страните. Административният съд правилно е възприел извършените от вещото лице корекции на начисления данък върху добавената стойност поради констатиране на допуснати от страна на ревизиращите органи технически грешки в изчисленията, отразени в ревизионния акт и ревизионния доклад, дължащи се на погрешно посочени стойности на фактурите. В таблица 4 от съдебно-счетоводната експертиза подробно са описани данъчните периоди, процесните фактури, посочената стойност по фактурите в ревизионния доклад, данъка върху добавената стойност по ревизионния доклад, начислените лихви по ревизионния акт, стойността на фактурите според вещото лице, дължимия данък върху добавената стойност според вещото лице, както и дължимите лихви. Настоящият състав намира, че от заключението на вещото лице по ССЕ е ясно за кои данъчни периоди са направени корекции за дължимия ДДС и къде в ревизионния доклад са допуснати технически грешки от страна на приходния орган. От ревизионния доклад е видно, че органите по приходите не са посочили на отделен ред данъчната основа по всяка фактура, а са посочили обща данъчна основа по всички процесни фактури, издадени през всеки данъчен период, поради което от ревизионния доклад не може да се установи точно по кои фактури са допуснати технически грешки, а единствено допуснатите технически грешки по данъчни периоди. Административният съд - С. град правилно е изменил ревизионния акт, като е възприел установените от вещото лице технически грешки, допуснати в ревизионния акт относно стойността на процесните услуги от определените с ревизионния акт 94 928.61 лв. на 75 924.71 лв., ведно със съответните лихви за забава. Първоинстанционното решение, в частта в която административният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, като е приел, че органа по приходите правилно е начислил задължения за данък върху добавената стойност по процесните фактури, на основание чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС е влязло в сила и не е предмет на настоящото дело, поради което искането от "Б. Г." ООД до настоящата касационна инстанция за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в Люксембург е неоснователно. Освен това дружеството не е посочило в какво се състои противоречието на разпоредби от националния закон за ДДС и тези цитирани в искането - чл. 132, § 1, б. и), чл. 133, § 1, б. а) - г), чл. 134 и чл. 168, б. а) от Директива 2006/112/ЕО, а и такива не се установяват да са налице. Поради това липсва основание да се отправя такова запитване, предвид че разпоредбите на ЗДДС и на Директива 2006/112/ЕС в областта на доставките на услуги, каквито са процесните не си противоречат. Цитираната разпоредба на чл. 132, § 1, б. и) от Директива 2006/112/ЕО регламентира, че предоставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, включително доставката на стоки и на услуги, тясно свързани с него, осъществявани от публичноправни субекти с такъв предмет на дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организации със сроден предмет на дейност. Дружеството твърди, че не е извършвало образователни услуги, а цитираното решение във връзка с чл. 132, § 1, б. и) третира именно образователните услуги и организирането им. Предвид гореизложеното решението в обжалваните части е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия не се дължат разноски, тъй като същия не е представил доказателства, че е направил разноски по делото за настоящата инстанция. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК, но претендираните в него разноски за заплатена такса в размер на 50 лв. и депозит за ССЕ в размер на 800 лв. са направени пред административния съд, който е присъдил разноски на дружеството съобразно уважената част от жалбата му. Претендираната сума от 25 лв., за платена държавна такса за подадената касационна жалба, също не следва да се присъжда, защото същата е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,