Решение № 1551 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12242/2014 г.

Решение № 1551 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12242/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Евро Инвест" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково срещу решение № 294 от 1.07.2014 г. по адм. д. № 222/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 294 от 1.07.2014 г. по адм. д. № 222/2014 г. Административен съд - гр. Хасково е отхвърлил жалбата на "Евро Инвест" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково срещу постановление от 8.04.2014 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между това дружество и Митко Дойчев Касаков от гр. Хасково, издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково. Съдът е приел, че извършваната от цитираното лице работа представлява престиране на работна сила, а не е предоставяне на уговорен с граждански договор трудов резултат - завършен продукт. След като съществуващото правоотношение е трудово по характера си, то е следвало да се уреди като такова, поради което издаденият от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково административен акт е законосъобразен. Това решение е правилно (законосъобразно и обосновано). Хасковският административен съд напълно е изяснил делото от фактическа страна и е направил обосновани правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Оплакването на касационния жалбоподател за съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната сила (арг. чл. 124 КТ, наименован "Съдържание на трудовото правоотношение"). Съгласно цитирания текст, при трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. По делото е било установено, че при извършената на 8.04.2014 г. от органите на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково, проверка в складова база, намираща се на Димитровградско шосе, ползвана от "Евро Инвест" ЕООД, около 10.30 ч., е бил заварен на работното място Митко Дойчев Касаков, чиито трудови функции са били сортиране и опаковка на обувки. За лицето е представен граждански договор за извършена работа № 002 от 7.04.2014 г., според който Митко Дойчев Касаков е поел задължението да извърши сортиране на обувки. Цитираната дейност има еднообразен и постоянен характер. С нея не се престира краен продукт, който следва да бъде приет от възложителя и след това - заплатен от него. Лицето работи в обект на дружеството, при която дейност трябва да спазва наложената в складовата база трудова дисциплина. Митко Дойчев Касаков е открит на цитираното място в установено за "Евро Инвест" ЕООД работно време, което му е известно, а също така почивките и възнаграждението за полагания труд. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че възникналото правоотношение по своята правна природа е трудово, а не облигационно по договор за изработка, както твърди касационния жалбоподател. Съгласно чл. 258 ЗЗД, при договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо (завършен продукт), съгласно поръчката на другата страна (поръчващия), а последната - да заплати възнаграждение. В случая не са налице така посочените елементи на договора за изработка. Предметът на представения по делото граждански договор за извършена работа № 002 от 7.04.2014 г. в чл. 1 е определен така: "Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши сортиране на обувки". "Сортиране на обувки" не е завършен продукт, а трудова функция, трудова дейност. Завършен продукт е крайният резултат на трудовата дейност, например в процесния случай крайният резултат на уговорената трудова дейност "Сортиране на обувки" би могъл да бъде 100 чифта обувки, сортирани по номера и опаковани в картонени кутии или пък крайният (завършеният) резултат би могъл да бъде например "Сортиране на 100 чифта (или броя) мъжки (или дамски) обувки, които да бъдат разделени на групи по размери". А само "Сортиране на обувки", както е уговорен предметът на договора, означава единствено престиране на работна сила по осъществяването на тази трудова дейност. Краен (завършен) трудов резултат нито е формулиран, нито е уговорен. Поради това правилно Хасковският административен съд е приел, че посоченият по-горе граждански договор е симулативен и прикрива трудово правоотношение. Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения - чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, в което се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение - чл. 405а, ал. 1 КТ. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател, че контролният орган на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково е връчил постановлението за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение на лице без пълномощия. Видно от представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа, Боряна Стоева Донева, управител на "Евро Инвест" ЕООД, упълномощава Добри Василев Христов да представлява както нея, така и фирмата пред Инспекцията по труда, като подава и подписва от нейно име молби, заявления, декларации, получава удостоверения и всички необходими документи във връзка с ревизии. В тази връзка, тезата на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не се споделя. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд - шесто отделение,