Решение № 4779 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2010 г.

Решение № 4779 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Костадин Йовев Костадинов от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Десислава Петкова, против решение № 1765 от 16.08.2010 г., постановено по адм. дело № 3288 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 030901610 от 14.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 659 от 06.11.2009 г. на зам. -директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който е определен данък по чл. 48 ЗОДФЛ за 2007 г. в размер на 57 529,65 лв. главница и лихва в размер на 11 334,45 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, представляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът при постановяване на решението се е позовал на негодни доказателства, събрани в нарушение на чл. 55 и 56 ДОПК. Моли решението да бъде отменено и спорът - решен по същество, като бъде отменен обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - град Варна, е отхвърлена жалбата на Костадин Йовев Костадинов против РА № 030901610 от 14.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 659 от 06.11.2009 г. на зам. -директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който му е определен данък по чл. 48 ЗОДФЛ за 2007 г. в размер на 57 529,65 лв. главница и лихва в размер на 11 334,45 лева. Със същото решение лицето е осъдено да заплати разноски на дирекция "ОУИ" в размер на 1827,28 лева. За да постанови този акт, съдът е приел, че обжалваният пред съда РА е законосъобразен, издаден е от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел е за основателно увеличението на финансовия резултат на лицето като собственик на ЕТ на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. с чл. 10, ал. 1 и 2 ЗКПО, имайки предвид отчетените от него счетоводни разходи по граждански договори, за които е констатирано от органа по приходите при проверката, че не са сключвани с лицата посочени в тях. Някои от тези лица са починали, а други повечето от тях инвалиди са заявили, че не са сключвали такива договори. Съдът е посочил, че ревизираното лице съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса не е доказало фактите, от които черпи за себе си изгодни последици, а именно, че визираните в гражданските договори услуги са реално извършени и че сумите, които са осчетоводени по с/ка 602, са реално изплатени на лицата по договорите. По тези съображения е приел, че основателно органът по приходите е преобразувал финансовия резултат на търговеца в посока увеличение. Така постановеното решение е правилно. Установено е от ревизиращите органи, че за проверявания данъчен период на 2007 г. лицето Костадин Йовев Костадинов е действало като ЕТ "Балкан-42-Костадин Костадинов". Впоследствие с договор от 12.03.2009 г. фирмата е прехвърлена на друго лице. При ревизията органът по приходите е констатирал, че задълженото лице е осчетоводило по дебита на счетоводна с/ка 602 "Разходи за външни услуги" сума в размер на 240 000,00 лв., представляваща изплатени възнаграждения във връзка със сключени граждански договори с различни физически лица за извършване на реклама на туристи по телефон за "Ваканционно селище", намиращо се в с. Голица, Варненска област, за срок до 31.12.2007 г.. При извършените проверки на физическите лица, сключили тези договори, е установено, че повечето от тях са инвалиди и същите са заявили, че не са сключвали договори, не са извършвали никаква дейност и не са получавали никакви суми. Въпреки изисканите по реда на ДОПК с ИПДПОЗЛ доказателства, лицето не е представило в хода на ревизията такива - като разходни касови ордери, удостоверяващи изплащането на сумите, а само заверени копия на договори и сметка за изплатени суми, като е декларирало, че не разполага с оригинали на сключените граждански договори и оригинали на сметки за изплатени суми. Предвид това органът по приходите е приел, че лицето не разполага с доказателства, че е получило документираните услуги, за да ги отчете като разход по счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги", т. е. прието е, че е налице отчетен разход, който не може да бъде доказан документално. Издадените от него първични счетоводни документи сами по себе си не означават наличие на реално осъществена стопанска операция. Предвид това органът по приходите правилно е приел, че отчетените по с/ка 602 разходи не са документално обосновани, и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. с чл. 10, ал. 2 от същия закон е преобразувал финансовия резултат в посока увеличение, като на основание чл. 48 ЗДДФЛ са определени следващите се данъчни задължения. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е направил решаващия извод, че законосъобразно органът по приходите на основание чл. 48, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 26, т. 2 ЗКПО е преобразувал финансовия резултат на лицето, действащо за периода като едноличен търговец, и е определил следващия се за довнасяне данък в размер на 57 529,65 лева. Обоснован е и изводът на съда относно валидността на акта, като основателно не е прието възражението на касатора за нищожност на акта като издаден от некомпетентен орган. Съдът е разгледал подробно това възражение и правилно е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 112 ДОПК, като РА е издаден от орган при спазване на изискванията на чл. 119 ДОПК. И двете длъжностни лица са притежавали компетентността на орган по възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган за издаване на РА. Ето защо Върховният административен съд приема, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че обжалваният ревизионен акт, издаден от органа по приходите, е валиден акт, издаден от орган с материална компетентност и при спазване на материалноправните норми. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по делото не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,