Решение № 5664 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение26.05.2026 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 25.02.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-2/3/2026г. ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на "Екселор Холдинг Груп" АД с ЕИК 206714445 разноски по делото в размер на 2000 (две хиляди) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: Членове: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ
Мотиви
Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-министър на вътрешните работи срещу решение № 180 от 25.02.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-2/3/2026г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, приложим на основание чл.216, ал.7 от ЗОП. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Екселор Холдинг Груп“ АД, подадена срещу решението на възложителя за прекратяване на възлагателната процедура. Заявено е искане за присъждане на разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба – „Екселор Холдинг Груп“ АД, с представено по делото писмено становище и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител адв.Соколов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък на разноските. Ответникът Консорциум „Тимак Трейд“ не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.216, ал.1 от ЗОП и от страна, за която оспорения акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № D50494672/21.11.2025 г. на заместник-министъра на вътрешните работи за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Закупуване на специализирани автомобили за репатриране на МПС за нуждите на СДВР и ОДМВР", открита с решение № F648394/20.05.2025 г. на възложителя. Решението е оспорено от Консорциум „Тимак Трейд“ и „Екселор Холдинг Груп“ АД. Жалбата, подадена от Консорциум „Тимак Трейд“ е оставена без уважение и в тази част решението, като неоспорено е влязло в сила. По жалбата „Екселор Холдинг Груп“ АД Комисията за защита на конкуренцията е отменила оспорения акт на възложителя и е върнала преписката за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие – разглеждане на допълнително представените от „Екселор холдинг Груп“ АД документи относно съответствие на участника с изискванията за лично състояние и критериите за подбор. За стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение в тази част, КЗК е преценила като незаконосъобразен извода на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП за наличие на основание за отстраняване на участника „Екселор холдинг Груп“ АД в хипотезата на чл.54, ал.1, т.5, б.“б“, във връзка с чл.107, ал.1 от ЗОП. За да стигне до този извод, КЗК приема, за незаконен извод на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП, че представения договор с предмет "Доставка на 10 (десет) специализирани моторни превозни средства с висока проходимост (АТВ), 3 (три) ремаркета за транспортиране на АТВ, оборудване към превозните средства и защитно оборудване за водачите и пасажерите, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на превозните средства, като тестване и други по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, обучение на (представяне пред) служители за работа с тях, извършване на задължителни сервизни обслужвания, отстраняване на гаранционни събития (прояви на производствени дефекти) на доставените изделия през съответния гаранционен срок", е извън предвидения референтен период три години преди датата на подаване на офертата. След извършен анализ на представения от участника приемо-предавателния протокол с рег. № 328200-18233/20.09.2022 г. по договор № 3282оп-298/17.10.2019 г. и допълнително споразумение рег. № 3282оп-101/20.01.2020 г. към него, КЗК приема, че датата на окончателното приключване на декларирания договор е 08.09.2022г., на която дата гаранционната поддръжка на доставените АТВ е приключила и която попада в референтния период от три години преди датата на подаване на офертата. КЗК приема, че дори за част от доставените АТВ-та гаранционната поддръжка е изтекла по- рано, комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП не е съобразила обстоятелството, че в случая е налице удължена гаранционна поддръжка за шест от превозните средства. Този извод е направен с оглед разпоредбата на чл. 9.1.11 от договора, при невъзможност да бъде изпълнен срока по т. 9.1.8 за отстраняване на техническа неизправност, която е гаранционно събитие, срокът на гаранцията по т. 9.2.1 от договора се удължава с толкова дни за конкретното АТВ, колкото са били необходими за отстраняване на гаранционното събитие (времето от датата на официалното уведомяване до датата на протокола по т. 9.1.10). В окончателния приемо-предавателен протокол е посочено, че част от ремонтите в гаранционния срок са извършени след определения в договора срок, като изрично в т. II. 1. 4 е удължена гаранцията на шест броя АТВ. Съгласно разпоредбата на чл. 9.1.11 от договора удължените гаранционни срокове изтичат съответно на 04.07.2022 г., 19.07.2022 г., 15.08.2022 г., 30.08.2022 г., 27.08.2022 г. и 28.07.2022 г. При така извършения анализ, КЗК е стигнала до извод, че гаранционният срок, съответно гаранционната поддръжка на визираните шест броя АТВ е изтекъл в срок, който попада в референтния период, с начало от 25.06.2022г., поради което участникът доказва съответствие с изискванията за подбор. По отношение на останалите два договора, КЗК е потвърдила извода на комисията па чл.103, ал.1 от ЗОП, че не отговарят на изискванията на възложителя за доказване на съответствие с изискванията към лично състояние и критериите за подбор. По тези доводи Комисията за защита на конкуренцията е отменила оспорения акт на възложителя, с който възлагателната процедура е прекратена на основанието по чл.110, ал.1, т.2 от ЗОП и е върнала преписката за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие – етапа за разглеждане на допълнително представените от участника „Екселор Холдинг Груп“ АД документи относно съответствие на участника с изискванията за лично състояние и критериите за подбор. Обжалваното решение на КЗК е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на относимата нормативна уредба, след задълбочено обсъждане на доводите на жалбоподателя и на правнорелевантните факти, органът по преразглеждането е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касаторът не оспорва компетентността на органа, издал акта, спазването на формата и процедурата по неговото постановяване. С касационната жалба се оспорват правните изводи на КЗК, които касационната инстанция намира за правилни и обосновани, поради което по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК може да препрати към мотивите на първоинстанционния орган. С оглед надлежното мотивиране на акта касационните оплаквания ще бъдат разгледани, както следва по-долу, като изрично на първо място се посочи, че Комисията се е произнесла в съответствие с чл. 196, ал. 3 от ЗОП по отношение на законосъобразността на решението на възложителя. На следващо място е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 207 от ЗОП проучването по преписката пред КЗК обхваща обстоятелствата, посочени с иницииращата производството пред КЗК жалба и съответно твърденията, предявени в законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗОП, както законосъобразно е посочено в решението на КЗК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на органа по преразглеждане относно възприетата дата на приключване на договора за доставка на АТВ за нуждите на Главна дирекция "Гранична полиция". Съгласно утвърдените изисквания за минимално ниво участникът следва да е изпълнил дейност/и през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, чиито предмет и обем са идентични или сходни с тези на обществената поръчка. Като под сходни с предмет на поръчката следва да се разбират дейности по доставка и осигуряване на гаранционна поддръжка на МПС, под сходен обем следва да се разбира доставка и осигуряване на гаранционна поддръжка на минимум 20 (двадесет) броя МПС. При така поставените от възложителя условия обосновано КЗК е извършила анализ на представен окончателен приемо-предавателен протокол във връзка с изпълнение на договор за доставка на специализирани превозни средства с висока проходимост и обучение на служители за работа с тях за нуждите на Главна дирекция „Гранична полиция“. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението на касационния жалбоподател за представяне на този документ едва в производството по преразглеждане на акта на възложителя е неоснователно. Приемо-предавателния протокол е представен и при разглеждане на офертата на ответника и е бил предмет на обсъждане от комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП. След извършения от КЗК анализ на данните относно приключване представения за доказване на съответствието договор, обосновано КЗК е стигнала до извод, че в рамките на референтния период е действала удължената гаранция за шест от превозните средства. Така, както са поставени от възложителя условията за минимално ниво включват при условията на кумулативност както доставката на МПС, така и осигуряването на гаранционна поддръжка. При така въведените изисквания правилно КЗК е пристъпила към анализ на представения приемо-предавателен протокол и при този анализ е стигнала до обоснования извод, че окончателното приключване на договора е в рамките на референтния период, тъй като за шест от доставените МПС гаранционния период е приключил на дати, включени в тригодишния срок, считано от датата на подаване на офертата. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че в рамките на осъществявания от КЗК контрол за законосъобразност на оспорения акт на възложителя, органът по преразглеждане е следвало да извърши проверка дали в референтния период участникът действително е извършвал дейности по гаранционна поддръжка на доставените МПС. Тази проверка е била дължима от комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП в рамките на възлагателната процедура. Помощната комисия на възложителя е следвало да упражни правомощието си по чл. 104, ал. 5 от ЗОП като изиска данни от възложителя по декларирания договор относно релевантните факти, удостоверяващи приключване на договора. С оглед диспозитивния характер на нормата на чл. 104, ал. 5 ЗОП законодателят е дал правна възможност на възложителя на обществени поръчки да иска от участниците разяснения и допълнителни доказателства, както и да извършва проверки по заявените данни. Прилагането на разпоредбата е предоставено в преценка на съответния възложител, но при наличието на обективни данни, прилагането й става задължително с оглед спазване принципите за равнопоставеност и безпристрастност (чл. 104, ал. 6 ЗОП). Следва да се отбележи, че необходимостта от изискване на данни от Главна дирекция „Гранична полиция“ в случая е било наложително, тъй като в хода на процедурата е представен приемо-предавателния протокол, но комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП се е задоволила да отбележи, че няма да го вземе предвид, тъй като няма изходящ номер и не е подписан от представител на възложителя. При тази констатация безспорна е необходимостта да се изискат данни относно датата на приключване на декларирания договор, още повече, че в случая става реч за публичен възложител директор на дирекция в рамките на Министерството на вътрешните работи. В тази връзка следва да се отбележи, че и представеното едва в касационното производство писмено доказателство не може да бъде ценено, тъй като възможността на възложителя да доказва факти имащи значение за съответствието на представената от участник оферта с предварително въведените изисквания е преклудирано. Изясняването на релевантните факти е следвало да бъде извършено в хода на възлагателната процедура, като в случая при наличие на противоречиви данни комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП е следвало да изиска данни от възложителя по декларирания договор и при установените по предвидения в закона ред факти, да обоснове извод за наличие на основания за отстраняване на участника. Проверката за законосъобразност, която осъществява КЗК в производството по преразглеждане включва произнасяне по изложените от възложителя мотиви. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че при осъществяване на контрола КЗК изцяло и безкритично следва да възприеме изводите на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП за наличие на основание за отстраняване на участника. В случая не става реч за техническа преценка на офертата, която е в експертизата на комисията, а за правен анализ на клаузи по сключен договор за доставка и гаранционно обслужване на МПС. По изложените съображения и по споделените мотиви на КЗК, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, касационният съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от предвидените в чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК юридическото лице на касационния жалбоподател – Министерството на вътрешните работи, следва да заплати на ответника "Екселор Холдинг Груп“ АД разноски за производството в доказания размер на платения адвокатски хонорар 2000 евро. С оглед правната и фактическата сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство от адв.Соколов, възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд – четвърто отделение
Цитирани разпоредби
19- чл. 104, ал. 5 ЗОП
- чл. 216, ал. 7 ЗОП
- чл. 221, ал. 2
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 103, ал. 1 ЗОП
- чл. 104, ал. 6 ЗОП
- чл. 107, ал. 1 ЗОП
- чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП
- чл. 196, ал. 3 ЗОП
- чл. 207 ЗОП
- чл. 216, ал. 1 ЗОП
- чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОП
- чл. 197, ал. 1, т. 7
- чл. 208
- чл. 209, т. 1
- чл. 228
- чл. 54, ал. 1, т. 5
- чл. 9