Решение № 8861 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16717/2009 г.

Решение № 8861 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16717/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по две касационни жалби- на Божана Иванова Цветкова, Емил Ерменчов Петров, Кина Петрова Лазарова, Иванка Сергиева Симова, Ввиктория Сергиева Донкова, Йордан Стоичков Петкров, Слави Иванов Цветков, Лилия Асенова Стоичкова, Филка Асенова Стоичкова, Маргарита Ерменчова Петрова, Венцислав Иванов Ерменчов и Йоско Иванов Ерменчов, всички със съдебен адрес гр. Перник, ул. "Васил Стоин" № 6, чрез адв. Кубрат Николов от Пернишката адвокатска колегия и на Община Перник, против Решение № 293/24.11.2009 г. по адм. д. № 377/2009 г. на Административен съд Перник. Твърденията по първата касационна жалба са за неправилност на обжалваното решение в частта му за връщане на административния орган за ново произнасяне, като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК. Според жалбоподателите първоинстанционния съд след като е отменил мълчаливия отказ на Кмета на Община Перник е следвало да се произнесе по съществото на спора и отмени отчуждаването на имота предмет на искането а не да връща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне в определения от съда срок. Твърденията с втората касационна жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон- разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Според касатора, в случая не са били налице предпоставките да се иска отмяната на отчуждаването. Имота е отчужден през 1982 г. от наследниците на Магдалена Василева Лазарова, бивш жител на с. Ярджиловци, починала на 17.01.1977 г. - Стоичко Петров Лазаров, Ерменчо Петров Лазаров, Стамболка Петрова Лазарова ( Георгиева) и Кина Петрова Лазарова. Преди влизането в сила на Закона за общинската собственост от 1.06.1996 г. трима от отчуждените собственици- Стоичко Петров Лазаров, Стамболка Петрова Лазарова ( Георгиева) и Ерменчо Петров Лазаров са починали, поради която причина за техните наследници, не е възникнало правото да искат отмяната на отчуждения имот. Спрямо четвъртия отчужден собственик също не е налице това право, тъй като частична отмяна на отчуждаването по чл. 31 от ЗОС е недопустима. По изложените по-горе съображения с първата касационна жалба се прави искане да се отмени като неправилно решението на административния съд в частта му за връщането на производството пред административния орган и вместо него Върховния административен съд да постанови решение по съществото на спора, като отмени отчуждаването на недвижимия имот. С втората касационна жалба се прави искане да бъде отменено като неправилно решението на Пернишкия административен съд и Върховния административен съд постанови решение по съществото на спора, с което отхвърли като неоснователна жалбата срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Перник. В съдебно заседание всеки от касационните жалбоподатели оспорва касационната жалба на насрещния жалбоподател. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Община Перник и за неоснователност на касационната жалба на физическите лица- касатори. Споделя разбирането, че право да иска отмяна по чл. 31 от ЗОС имат само собствениците на отчуждените имоти а не и наследниците, каквито в случая са жалбоподателите. Касае се според него до наследимо имуществено право, но условие за това е то да е съществувало като част от имуществото на наследодателя към момента на неговата смърт. В случая наследодателите на жалбоподателите са починали преди влизането в сила на ЗОС от 1996 г. и за тях не е възникнало правото да искат отмяна на отчуждаването, респективно това право да се наследи и поиска от техните наследници. По тези съображения счита, че постановеното съдебно решение следва да се обезсили а производството пред административния съд прекрати. И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни и в установените от закона срокове, поради което са процесуално допустими. По същество касационната жалба на Кмета на Община Перник е основателна и следва да бъде уважена а тази на физическите лица, неоснователна. Производството по адм. д. № 377/2009 г. на Административен съд Перник е било образувано по жалба на на адв. Кубрат Николов от Пернишката адвокатска колегия, в качеството му на пълномощник на Божана Иванова Цветкова, Емил Ерменчов Петров, Кина Петрова Лазарова, Иванка Сергиева Симова, Ввиктория Сергиева Донкова, Йордан Стоичков Петкров, Слави Иванов Цветков, Лилия Асенова Стоичкова, Филка Асенова Стоичкова, Маргарита Ерменчова Петрова, Венцислав Иванов Ерменчов и Йоско Иванов Ерменчов, против мълчаливия отказ на Кмета на Община Перник да се произнесе по тяхно заявление вх. № 09/ТР- 4511/29.06.2009 г., за отмяната по реда на чл. 31 от ЗОС на Заповед № 1170/11.08.1982 г. на Кмета на Община Перник, с която на основание чл. 98 от ЗТСУ (отм.), във връзка с чл. 63 от ЗТСУ (отм.) и чл. 286 от ППЗТСУ (отм.), в полза на държавата за нуждите на Битов комбинат с. Ярджиловци, Пернишки окръг от наследниците на Магдалена Василева Лазарова, бивш жител на с. Ярджиловци, починала на 17. 01. 1977 г. - Стоичко Петров Лазаров, Ерменчо Петров Лазаров, Стамболка Петрова Лазарова и Кина Петрова Лазарова е отчужден имот пл. № 730, от кв. 61 по плана с. Ярджиловци. Пернишки окръг, с площ за имота от 326 кв. м. Твърденията в жалбата са били, че са налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването- имота е отчужден в полза на държавата въз основа на влязъл в сила застроителен и регулационен план на с. Ярджиловци, в тригодишния срок от отчуждаването му мероприятието за което е отчужден, не е реализирано и имота е свободен от застрояване. С решението предмет на касационната жалба Пернишкия административен съд е приел, че Кмета на Община Перник е компетентния орган, които следва да се произнесе по искането. Приел е още, че в хипотезата по чл. 31 от ЗОС мълчалив отказ е недопустим. Административния орган в това производство според съда следва да постанови изричен акт, което единствено е в неговата компетентност. Обратното според съда би означавало изземване на функциите от съда на компетентния орган. По тези съображения е отменил като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на общината да се произнесе по искането по чл. 31 от ЗОС, върнал е делото като преписка на органа за изрично произнасяне при съобразяване с дадените от него указания и е определил тримесечен срок за произнасяне, считано от датата на постъпване на преписката при него. Отделно от това е осъдил Община Перник да заплати на жалбоподателите деловодни разноски в размер на 450 лв. Решението е неправилно. Същото е постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Видно от Заповед № 1170/11.08.1982 г. на Кмета на Община Перник, отчуждаването на имота е извършено от наследниците на Магдалина Василева Лазарова- Стоичко Петров Лазаров, Ерменчо Петров Лазаров, Стамболка Петрова Лазарова и Кина Петрова Лазарова. От удостоверението за смъртта и наследниците на Магдалена Василева Лазарова, издадено от Кметството с. Ярджиловци, общ. Перник от 12.02.2009 г. е видно, че след отчуждаването на имота са починали Стамболка Петрова Георгиева- през 1990 г., Стойчо Петров Лазаров, през 1983 г. и Ерменчо Петров Лазаров, починал през 1990 г. Единствен жив от отчуждените собственици е останал Кина Петрова Лазарова. Искането за отмяна на отчуждаването е направено от всички наследници на отчуждените собственици, в това число и от Кина Петрова Лазарова. В практиката си Върховния административен съд е приел, че в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) законодателят е включил само бившият собственик на отчуждения имот и не е регламентирал това право за наследниците да предявят искане по този ред. За разлика от други реституционни закони, в ЗОС не е изрично уредена възможността наследниците да подават заявления за отмяна на отчуждаване, което означава, че те не са активно легитимирани да сезират съответния кмет с искане за отмяна на отчуждаване по чл. 31, ал. 1 от ЗОС, т. е. не се допуска разширително тълкуване на нормата. Принципно е вярно, че правото да се иска отмяна на отчуждаване е имуществено и наследимо право, но то може да се наследи само в случай, че към влизането в сила на ЗОС - 1.06.1996 г. правото на възстановяване е възникнало по отношение на съответния наследодател. Не може да се възприеме тезата, че наследниците на бившия собственик са наследили правото да се иска отмяна на отчуждаването, преди то да е възникнало за самия наследодател. Правото на наследяване според чл. 1 от Закона за наследството възниква в момента на смъртта. Ако смъртта е настъпила след 1.06.1996 г., правото на наследяване е открито и от този момент то може да бъде упражнено от наследниците на починалото лице, при условие, че то е имало право на отмяна. Ако към момента на неговата смърт то не е възникнало, защото законът не го е допускал, то не може да възникне в полза и за неговите наследници, защото то не е възникнало за самия наследодател. В случая трима от отчуждените собственици- Стамболка Петрова Лазарова, Стоичко Петров Лазаров и Ерменчо Петров Лазаров са починали преди влизането в сила Закона за общинската собственост от 1.06.1996 г. - съответно през 1990 г., 1983 г. и 1990 г., т. е. преди законът да им е признал такива права. След влизането в сила на Закона за общинската собственост, с него не е предадено обратно действие на разпоредбата на чл. 31. Такова според разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. При липсата на изрична разпоредба придаваща обратно действие на реституционната норма на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, наследниците на тримата починали отчуждени собственици, не могат да заявят искане за отмяна на отчуждаването по чл. 31 от ЗОС за права възникнали преди влизането в сила на ЗОС. Неоснователно е и искането за отмяна на отчуждаването по отношение на четвъртия отчужден собственик- Кина Петрова Лазарова, но на основание различно от изложеното за останалите трима собственика. Този заявител е жив и по принцип правото му да иска отмяна по чл. 31 от ЗОС е допустимо, но при наличието и на останалите предпоставки предвидени цитирания текст, в това число искането за отмяна да е направено по отношение на целия отчужден имот. Законът изисква искането за отмяна на отчуждаването да е направено от всички бивши собственици или наследници с открито наследство след 1996 г. и за цялата част от имота, предмет на отчуждаването. По принцип частична отмяна на отчуждаването само по отношение на някои от отчуждените собственици, респективно техните наследници е недопустима. Частична отмяна на имота, в това число и на идеална част от него е допустима единствено в хипотезата, когато се иска отмяната на съответната част от имота, тъждествена с отчуждената по отчуждителния акт, но задължително от името на всички отчуждени собственици, респективно техните наследници. Така е защото отчуждаването на недвижимите имоти за мероприятия по влезлите в сила застроителни и регулационни планове е единно и неделимо по отношение на всички отчуждени собственици и е недопустимо само спрямо част от отчуждените собственици. При така изложеното по отношение на отмяната по чл. 31 от ЗОС, Върховния административен съд намира, че Пернишкия административен съд с решението си предмет на касационните жалби като е приел искането на жалбоподателите за отмяна отчуждаването на имот пл. № 730, от кв. 61 по плана на с. Ярджиловци, общ. Перник, предмет на Заповед № 1170/11.08.1982 г. на Кмета на Община Перник за основателно и е отменил като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на общината да отмени отчуждаването на същия имот, разпоредил е връщане на делото като преписка на административния орган с указания за отмяна на отчуждаването, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Същият следва да бъде отменен във всичките му части - отмяната на мълчаливия отказ, връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне с определянето на срок за това и в частта за присъдените разноски по делото. Вместо това следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Божана Иванова Цветкова, Емил Ерменчов Петров, Кина Петрова Лазарова, Иванка Сергиева Симова, Ввиктория Сергиева Донкова, Йордан Стоичков Петкров, Слави Иванов Цветков, Лилия Асенова Стоичкова, Филка Асенова Стоичкова, Маргарита Ерменчова Петрова, Венцислав Иванов Ерменчов и Йоско Иванов Ерменчов, срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Перник да се произнесе по тяхно заявление вх. № 09 /ТР- 4511/29.06.2009 г. за отмяна по чл. 31 от ЗОС на Заповед № 1170/11. 08. 1982 г. на Кмета на Община Перник за отчуждаването на имот пл. № 730 от кв. 61 по плана на с. Ярджиловци, общ. Перник, отчужден по влезлия в сила застроителен и регулационен план на селото за мероприятието Битов комбинат. Само като информация следва да се добави, че същия имот е бил предмет на искане за отмяна по чл. 31 от ЗОС и по заявление вх. № 07-ТР-258/ 10.04.2007 г. подадено от Маргарита Ерменнчова Петрова, Иван Ерменчов Петров и Емил Ерменчов Петров, част от наследниците на общия наследодател Магдалена Василева Лазарова, което се установява при служебната справка в деловодната система на Върховния административен съд по адм. д. № 2239/2008 г. В хода на производството Иван Ерменчов Петров е починал и на негово място са били конституирани наследниците му Венцислав Иванов Ерменчов и Йосиф ( Йоцко) Иванов Ерменчов. По това искане е последвал мълчалив отказ на кмета на общината, обжалван пред Пернишкия административен съд, по повод на което пред него е било образувано адм. д. № 158/2007 г. С Определение № 152/14.01.2008 г. по делото съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Перник и е прекратил производството по делото, като съображенията му за това са били, че по отношение на жалбоподателите не са налице предпоставките по чл. 31 от ЗОС да поискат отмяната на отчуждаването. Смъртта на отчуждения собственик е настъпила преди влизането в сила на ЗОС, жалбоподателите не са отчуждени собственици и по тази причина са лишени от право на жалба. Отделно от това съдът с горното определение е приел, че искането за отмяна е направено само от част от наследниците на единия от собствениците на отчуждения имот, при което частична отмяна на отчуждаването по чл. 31 от ЗОС е недопустима. Определението на административния съд е било обжалвано пред Върховния административен съд, където е образувано адм. д. № 2239/2008 г. С определение № 3822/1.04.2008 г. по това дело ВАС е оставил в сила определението на Пернишкия административен съд. С оглед изхода на спора, Върховния административен съд намира за неоснователно искането на адв. Николов за присъждане на разноските по делото пред всички съдебни инстанции, направено в съдебно заседание от 12.05.2010 г. С касационната си жалба Община Перник е направила искане за присъждане на разноски по делото, без да се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора следва да бъде обсъдено искането на жалбоподателя за сторени от него разноски както в производството пред административния съд, така и пред Върховния административен съд. Пред първоинстанционния съд жалбоподателя, не е правил разноски по делото. Липсват доказателства такива да са сторени и пред касационната инстанция. При това положение искането за разноски следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение