Решение № 80 от 13.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 16/2009 г.

Решение № 80 от 13.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 16/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. Д. Ю. И. от гр. В.

С обжалваното решение № 549/01.12.2008 г., постановено по в.н.о.х.д. № 848/2008 г. Софийски апелативен съд е потвърдил присъда № 37/10.07.2008 г. по н.о.х.д. № 109/2008 г. на Видински окръжен съд с която подс. Д. И. е признат за виновен в това, че:

• на 16.07.2007 г., без надлежно разрешение и чрез използуване на техническо средство-верижен трактор "ДТ-75" с двигател № 824666, извършил изкопни работи на територията на паметник на културата, античен град "Дортикум", намиращ се в землището на с. В., обл. Видинска, поради което и на основание чл. 278б, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т.т. 1 и 3 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.

На основание, чл. 66 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.

С касационната жалба се поддържа, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на процесуалните правила регулиращи оценъчната дейност на съдът, като позоваване на негоден протокол за оглед на местопроизшествие и недоказаност на обвинението по отношение на обстоятелствата по чл. 102 НПК. Във връзка с това се претендира и отсъствие на фактически състав на престъплението за което е признат за виновен и осъден.

По същество се прави искане касаторът да бъде оправдан и алтернативно такова, делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения.

Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати сочените с жалбата нарушения, защото протоколът за оглед на местопроизшествието е изключен от доказателствения материал. Останалите доказателствени източници са били достатъчни, за да се направят несъмнени изводи за извършеното деяние, авторството на касаторът и съставомерността на деянието по обвинението за което е осъден, поради което предлага решението да остане в сила.

Върховния касационен съд, като съобрази становищата на страните, разгледа жалбата и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК съобрази следното:

Доводът за допуснати при постановяване на решението, съществени нарушения на процесуалните правила свързани с отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователен.

За установяване на правно релевантните факти по чл. 102 НПК, съдът е събрал възможните и необходими доказателствени източници, чиято проверка е извършил в пълно съответствие с процесуалните правила по чл. 14 и 107, ал. 3 и 5 НПК. Именно при тази проверка от доказателствената маса са изключени онези източници при които следствените действия не са извършени в съгласие с процесуалните правила. Това е сторено и по отношение на протокола за оглед на местопроизшествие от 17.07.2007 г., изготвен в нарушение на чл. 156, ал. 1, пред. 1 НПК. Затова касационния състав не приема за основателно възражението, вътрешното убеждение на съдът по отношение на фактите, включени в предмета на доказване да е било формирано от негодна доказателствена основа.

Изводите за виновността на касаторът са основани на внимателна и подробна оценка на доказателствени източници с решаващо значение за правилното решаване на делото. От включените по надлежния ред в доказателствения материал, регистрационна карта № 12317 от археологическата карта на България, скица на имотите с ограничителен режим, писмо № 01-57/7.07.2008 г. на общинска служба "Земеделие", гр. Б., прието заключение на съдебно-археологическа експертиза и показанията на св. И, лично и непосредствено възприел инкриминираното поведение на касаторът, които с верижен трактор извършвал, без надлежно разрешение, археологически разкопки на територията на паметник на културата-неговата охранителна зона, контролираните инстанции са направили обоснования извод за доказани по несъмнен начин обстоятелствата, както по отношение на изпълнителното деяние, така и за авторството на касаторът, като негово извършител. При това положение, несъстоятелно се явява възражението за несъответствие между по обстоятелствената част на обвинението и фактическият състав възприет с въззивното решение. Това е така защото по отношение на квалифициращото обстоятелство с което е обоснована съставомерността на деянието по чл. 278б, ал. 2 НК, а именно използуване на моторно превозно средство, фактите на обвинението не са претърпели никаква промяна. В тази част въззивния състав е направил обоснован отказ да възприеме тезата на защитата, че касаторът не е управлявал тракторът. При положение, че касаторът на мястото на разкопките е бил задържан с верижната машина и неговите действия по разораване на територията на дълбочина по-голяма от разрешената за този район са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприети с потвърдителната част на решението не може да става въпрос за каквото и да е съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението срещу което да е бил лишен от правото да се защитава. На следващо място, за ангажиране на наказателната отговорност по чл. 278б, ал. 2 НК е без значение дали извършеното от касаторът, изораване на бразди с дължина по около 100 м. и дълбочина от 60 см. ще бъде дефинирано, като изкопни работи или археологически разкопки, както и дали е извършено на територията на археологически паметници на културата или в тяхната охранителна зона. Щом като за инкриминираните действия се изисква надлежно разрешение, за да бъдат извършени на територията, където касаторът е задържан с моторното превозно средство, при ангажиране на неговата отговорност съдът не е извършил процесуално нарушение, защото не е налице каквото и да е изменение на обвинението по фактите, включително и такова по смисъла на чл. 287, ал. 1 и сл. НПК, за което да е било задължително съгласието на прокурорът или касаторът - той и подсъдим в първоинстанционното производство.

При доказан по несъмнен начин фактически състав, обосноваващ виновното поведение на касаторът, за което законосъобразно е била ангажирана наказателната му отговорност по чл. 278б НК, основното искане на защитата за постановяване на оправдателен диспозитив по реда на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК се явява неоснователно.

Мотивиран от изложените съображения и като съобрази, че отсъстват претендираните с касационната жалба нарушения, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение