Решение № 2854 от 20.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД, чрез пълномощника адвокат Шивачева, против решение 849 от 14.11.2022 г., постановено по административно дело 581/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана РД-25-2474 от 17.05.2022 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) Бургас, и жалбоподателят е осъден да заплати на РЗОК Бургас разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразна и потвърдената от първоинстанционния съд писмена покана. Възвежда и искане за присъждане на деловодните разноски за производството в двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на РЗОК - Бургас, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Демирева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като моли жалбата да се отхвърли, а решението да се потвърди. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, за което предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Пазарджик, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, евентуалното съществуване на които би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Предмет на съдебен контрол пред Пазарджишкия административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК, е оспорената от Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД писмена покана РД-25-2474 от 17.05.2022 г. на директора на РЗОК - Бургас, издадена на основание чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) след влизане в сила на заповед за налагане на санкция, за възстановяване на сума в размер на 1672 лв., получена без правно основание в резултат на извършено нарушение на ЗЗО. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК Пазарджик проверка на лечебното заведение (изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК), констатациите от която са обективирани в констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. Във връзка с констатациите от проверката е издадена заповед за налагане на санкция финансова неустойка в размер на 200 лв., в която е прието, че на здравноосигурена пациентка, хоспитализирана в болницата през проверявания период по клинична пътека (КП) 137 Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото с голям обем и сложност, с окончателна диагноза Друг абсцес на фаринкса, не е извършена отчетената (и заплатена от Касата) основна терапевтична процедура по диагностично-лечебния алгоритъм (ДЛА) на КП 137 Фаринготомия. Заповедта е обжалвана от лечебното заведение пред Административен съд Пазарджик, който е отхвърлил жалбата, а подложеното на касация негово решение е оставено в сила от Върховния административен съд. Поканата е издадена след влизане в сила на заповедта за налагане на санкция, което не е спорно между страните. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесната писмена покана Административен съд - Пазарджик е аргументирал извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и съдържание, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Проверяваното решение е правилно и изводите му като обосновани и материално законосъобразни се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани правни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът правилно е приел, че след влизането в сила на заповедта за налагане на санкции, чиято законосъобразност е потвърдена по съдебен ред, не може да се пререшава въпроса дали е извършено нарушение от лечебното заведение, защото повторно изследване на този въпрос е недопустимо, поради това, че приетото за установено във връзка с него не подлежи на ново оспорване, съответно доказване. Фактът, че в хода на първоинстанционното производство е назначена ненужна за целите му съдебномедицинска експертиза, не води до друг извод. След като с влязъл в сила индивидуален административен акт е безспорно установено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, спорът в тази връзка е окончателно решен и извършените при това нарушение дейности не подлежат на заплащане от НЗОК, а заплатените за тях суми следва да бъдат възстановени в бюджета на Касата. Поради това директорът на РЗОК Бургас, действайки в условията на обвързана компетентност, е издал и процесната писмена покана в изпълнение на правомощията си по чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, при наличие на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора съдебни разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на РЗОК Бургас разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение