Решение № 444 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2016 г.

Решение № 444 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от юрк. Марчева - процесуален представител на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" срещу Решение № 6212 от 12.10.2016 г., постановено по адм. д. № 10521/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменен Акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл. 106, ал. 1 ДОПК № 29-00-001/25.06.2014 г., издаден от К. Д. Д. на длъжност старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на "Големи данъкоплатци и осигурители" на НАП, потвърден с Решение № 11/23.09.2014 г. на директора на Териториална дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители" на НАП, с който на "ДЖАМБО ЕС. Б" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. "ТБългария" № 51 е установено задължение за лихва по чл. 89 ЗКПО за периода 16.04.2013 г. - 31.12.2013 г. в размер на 45 456.75 лв. (четиридесет и пет хиляди четиристотин петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки). В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на дружеството със законните последици. Ответникът по касационната жалба "ДЖАМБО ЕС. Б" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Татарова я оспорва, тъй като правилно съдът е преценил в съвкупност всички доказателства по делото и затова решението му следва да се остави в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови отмяна на обжалвания АУЗ съдът е счел, че АУЗ № 29-00-001/25.06.2014 г. не отговаря на императивната законова разпоредба на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, тъй като с него единствено е установено задължение на "ДЖАМБО ЕС. Б" ЕООД за лихва по чл. 89 ЗКПО за периода 16.04.201З г. - 31.12.201З г. в размер на 45 456.75 лв., без обаче да бъдат извършени каквито и да служебни корекции в подадената от дружеството ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2013 г. с вх. № 2900И00113845/10.02.2014 г. Изложени са и други подробни мотиви, касаещи прилагането на чл. 88 от ЗКПО. Обжалваното решение е правилно постановено. Настоящият касационен състав споделя правните изводи относно липсата на предпоставките, визирани в чл. 106, ал. 1 от ДОПК, изложени в мотивите на първоинстанционното решение. Посочената разпоредба предвижда възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация по чл. 105 ДОПК - декларация, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК корекциите се извършват, когато се установят обстоятелства, които засягат основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че "констатациите в мотивите по АУЗ № 29-00- 001/25.06.2014 г. не се пренесени в диспозитива на акта, без което за частите, за които те се отнасят, подадената от "ДЖАМБО ЕС. Б" ЕООД ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2013 г. вх. № 2900И00113845/10.02.2014 г. не може да се счита служебно коригирана по реда на чл. 106, ал. 1, изр. 1 ДОПК. " Разпоредбата на чл. 103 ДОПК, респ. чл. 106 ДОПК регламентират установяването на несъответствия, съответно извършване на служебни корекции при допуснати грешки в декларациите, имащи за цел определянето на задължения по декларацията, и не могат да бъдат прилагани разширително и да се предоставят правомощия на органа по приходите да определят допълнителни задължения извън декларацията, каквито са задълженията по чл. 89 от ЗКПО. Определянето на задължението по чл. 89 от ЗКПО е след извършен анализ на доказателства и и с извод за наличие на предпоставките, визирани в нормата. Органът по приходите недопустимо се е произнесъл по наличието на предпоставките за задължение за данъци, което може да бъде извършено единствено в хода на ревизионно производство и с ревизионен акт. Установяването на задължения за данъци, съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК се извършва само с ревизионен акт след надлежно проведено ревизионно производство. Това означава, че съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, приходната администрация е разполагала със способа на ревизията за да установи спорното данъчно задължение, което тя не е направила. При тези фактически данни, правилно съдът е приел, че с оспорения акт не е извършена корекция на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен КД за 2013 г., поради несъответствия по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК, а е определено задължение на основание чл. 89 от ЗКПО. С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция счита за излишно да коментира останалите касационни оплаквания, касаещи приложението на чл. 88 от ЗКПО, тъй като евентуалното им уважаване не би променило резултата от делото. Решението на първоинстанционния съд е валидно, правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,