Решение № 50 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12607/2015 г.

Решение № 50 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12607/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - С. срещу решение № 649/17.09.2015 г., постановено по адм. д. 345/2015 г. по описа на Административен съд С.-област (АССО). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата на Ф. В. Б. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Ф. В. Б. я оспорва. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 649/17.09.2015 г., постановено по адм. д. 345/2015 г. по описа на АССО е отменена Заповед рег. № 517з-895/19.03.2015 г. на директора на ОДМВР-С. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" и ОДМВР е осъдена да заплати на Ф. В. Б. разноски в размер на 410 лв. За да постанови това решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон, поради липса на извършено дисциплинарно нарушение. Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат. Не правилно и в противоречие със събраните по делото доказателства АССО е приел за установено, че преди издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, не е спазена процедурата по чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Настоящият състав намира, че изводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, изразено в неприемане на писмените обяснения, дадени от служителя е неправилен. Макар в случая дисциплинарното производство да не е образувано със заповед на ДНО по чл. 207, ал. 1 ЗМВР, което е допустимо, защото не е налице квалификация на нарушението като тежко, от доказателствата по делото се установява, че даденото сведение от Ф. Б. с рег. № 338р-160/19.02.2015 г. е в рамките на образуваното дисциплинарно производство срещу него. Съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. Сведението е дадено след извършена проверка по случая, назначена от Директора на дирекция "Полиция" и получаване на справката за установеното от нея, в която се съдържат данни за извършено от Ф. Б. неизпълнение на служебните задължения или заповед. От доказателствата по делото се установява, че даденото сведение е прието от дисциплинарнонаказващия орган с поставянето на резолюция от 23.02.2015 г. - т. е след образуване на дисциплинарното производство и преди налагане на наказанието. При това неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена без от служителя да са снети писмени обяснения. Същевременно са налице допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до материалната незаконосъобразност на акта, изразени в необсъждане и оценка на събраните доказателства от дисциплинарнонаказващия орган, както и оценка на цялостната дейност на служителя, при което при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на предвидените в чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Правилно в обжалваното решение е прието, въз основа на представените доказателства, че не е установено Ф. да не е упражнил достатъчен контрола върху подчинените си служители М. и Ч., което да представлява Б. неизпълнение на служебните му задължения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва ОДМВР - С. да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение