Решение № 401 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5745/2007 г.

Решение № 401 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5745/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение № 76 на Софийския градски съд, IV-Д отделение, постановено на 17.04.2007 г. по в.гр. дело № 1350/2006 г., с което е оставено в сила решението от 19.12.2005 г. по гр. дело № 143/2005 г. на Софийския районен съд, 45-ти състав за отхвърляне иск, предявен на основание чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.). Недоволна от въззивното решение е ищцата/касатор/ Л. А. М. ЕГН ********** от гр. С., която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно и незаконосъобразно тъй като исковата й молба е заведена след изтичане на давностния срок за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 НК и е налице основанието по чл. 21, ал. 1, т. 3 НПК, а предявеният иск счита за допустим на посоченото законово основание. Допълнително съображения се излагат в писмена защита на адвокат Р от САК. Ответниците по касация Г. Г. Б. и Е. Г. Б., двете от гр. С., не вземат становище по жалбата. Ответницата по касация Р. Г. Б. от гр. С., представлявана от адвокат И от АК-В. оспорва жалбата. Претендира за направените разноски. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че подписът за продавач по нотариален акт под № 1* том III, н.дело № 1186/10.08.1994 г. на съдия Т. В. при С. районен съд не е положен от А. К. Б. Съобразено е приложеното делбено дело № 228/1997 г., от което се установява, че ищцата в производството по него е представила нотариалния акт, а не наследодателя на ответниците Г, поради което не е налице изпълнително деяние като елемент от състава на престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 309 НК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. При посочените факти законосъобразно решаващият съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) тъй като безспорно е установено, че подписът за продавач под нотариален акт № 1* том III, н.дело № 1186/10.08.1994 г. не е положен от А. К. Б. и представлява в тази част неистински частен документ-придаден му е вид да представлява конкретно писмено изявление от същия, а не от лицето, действителен автор на подписа по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, при което не са събрани доказателства, че Г. А. Б. е авторът на неавтентичния подпис, т. е. от него за самото му съставяне не е можело да се търси наказателна отговорност. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /от./ на ответницата по касация Р. Г. Б. се присъждат направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 250 лева за адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение