Решение № 2234 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2013 г.

Решение № 2234 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Христов Иванов против решение № 2322 от 09.04.2013 г., постановено по адм. д. № 1229/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Национална служба за охрана при Президента на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Иван Христов Иванов против заповед № 61/10.01.2013 г. на началника на Национална служба за охрана при Президента на Република България, с която е прекратен договора за военна служба, сключен с Иван Христов Иванов, на основание чл. 165, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на република България (ЗОВСРБ) - поради отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 73, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че на 10.01.2013 г. е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация до ниво на класификация "Секретно", издадено на жалбоподателя. Последният е обжалвал отнемането на разрешението пред Държавната комисия по сигурността на информацията. На същата дата органът по назначаването е издал оспорената заповед, с която е прекратил договора за военна служба с Иванов на основание чл. 165, т. 7 от ЗОВСРБ - поради отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. Съгласно правилото на чл. 94, ал. 1 от ППЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба на основание чл. 165, т. 7 от ЗОВСРБ със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура в 5-дневен срок от получаване на документа за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. Нормата на чл. 94, ал. 2 от правилника, регламентира, че в случаите, когато военнослужещият обжалва отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация в законоустановения срок, срокът за издаване на заповедта по ал. 1 започва да тече след получаването на решението по жалбата. В случая в нарушение на императивната разпоредба на чл. 94, ал. 2 от ППЗОВСРБ заповедта е издадена в деня на издаването на решението за отнемане на достъпа да класифицирана информация. Следователно заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е неправилен. Видно от представеното в касационното производство решение от 21.01.2014 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията е, че е отменено решението за отнемане на достъпа до класифицирана информация на Иван Христов Иванов. Независимо, че цитирането решение е издадено след постановяване на решението на първоинстанционния съд, то същото на основание чл. 142, ал. 2 от АПК следва да бъде взето предвид при решаване на делото. Неправилното отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което същата следва да бъде отменена. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото следва да се осъди - Национална служба за охрана при Президента на Република България да заплати на Иван Христов Иванов направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,